Урнитолозите следят залозите
Около 70-80 процента от червеногушите гъски, съществуващи в света, зимуват в България. Но са намалели наполовина от края на 90-те години. Орнитолози за първи път им готвят сателитно проследяване.
Слушам тази новина днес по Би Ти Ви и си търкам невярващо очите – все пак е телевизия! Чувам едно, а като погледна: наистина става дума за гъски. Еххх… Жалко.
Имам спомен от последното упражнение по Урнитология в страната, когато пред урните с надежда застанаха избирателите и подкрепиха идеята да бъдат проследени червените, които са се нагушили като гъски. И на сателитно проследяване се надявахме (нали съюзниците разполагат с такава възможност – ако ги помолят новите ни власти, може и да откликнат).
Обаче не се случи проследяване на червените гуши – а уж сме лоялен сателит! Само серсемско съскане с есемеси и сересета настана повсеместно (почти по Ботев: “Настане вечер, сересе изгрее, петолъчки обсипят свода небесен”).
Едни нови прелетни птици свиха гнезда по високите клони на държавата в министерства и депутатски банки. Мътят закони и управленски решения, но често излизат запъртъци. На мен най-много ми замириса от вонята, която се разнесе от преразглеждането на европейското по своя дух и същност веднъж взето законодателно решение за пушенето на публични места без грам загриженост здравето на хората като приоритет. Било добре за туризма – егати наглостта (все едно, че туристите мрат да умират от рак на белите дробове)!
Сега очакваме новият сезон на урните, а урнитолозите съобщават, че междувременно доверието в ловците на нагушените гъски от страна на разочарованите граждани е спаднало за една година с близо 10 процента.
Не знам за червеногушите гъски, но раците явно зимуват у нас.
Виж още текстове в блога на Иво Инджев