Турците бленуват за османски Балкани

А. Атанасопулос

В навечерието на Коледа турският министър на отбраната Вежди Гьонюл хариза… един подарък на Скопие. В подписаното от него със скопския му колега Зоран Коняновски споразумение се казва, че правителството на Ердоган ще предостави военна помощ от 1 млн. долара на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) през 2011 г., потвърждавайки по този начин наличието на ос между Анкара и Скопие, датираща от 90-те години.
При това не бива да се забравя, че турска компания закупи неотдавна летището в Скопие. Според някои сведения турците са готови да посредничат между славомакедонците и албанците за осигуряване на стабилност на БЮРМ. Този факт съвсем не е откъслечен.

Като се имат предвид теориите на Ахмет Давутоглу (турския външен министър), през последните години Анкара трайно разширява политическото и икономическото си влияние на Балканите с желанието да изпрати и един урок на Европейския съюз, че е самостоятелен играч на международната сцена. В момента Турция директно заплашва да елиминира – ако вече даже не го е направила, както смятат дипломатически среди – гръцкото присъствие на Балканите, което бе изградено с толкова труд след войните в бивша Югославия. В същото време Атина, бореща се с икономическата криза, със спаднало влияние и с гръцки банки, които вече не играят роля, както доскоро, води окопна война да се задържи на позиции, залагайки на коза за членство на балканските страни в Европейския съюз.

През март миналата година първата турска подводница акостира в морската база на пристанище Дуръс. За отбелязване е, че тази подводница бе построена с турски капитали. Това бе и последната случка от дългия сериал на албанско-турското военно сътрудничество, започнало през 1994 г.

Връзките на двете страни рязко набраха скорост след 1997 г., когато в Албания избухна скандалът с финансовите пирамиди. Взаимодействието им обхваща всички сектори на отбраната. Когато след 1997 г. бе разрушена морската база за подводници в залива на пристанище Вльора, Анкара побърза да се възползва от това. Турците дадоха около 10 млн. долара, за да я ремонтират и по този начин да се сдобият с един сигурен пристан в Адриатика.

Още от самото начало Анкара се стреми да модернизира и албанската авиация. След влизането на Албания в НАТО през април 2009 г. сътрудничеството между двете страни непрестанно се засилва. Турция дори пое ремонта на военновъздушната база в Кучова близо до Тирана. Освен това, всяка година в Турция се обучават пилоти и офицери от албанските военновъздушни сили. Сведенията показват, че Анкара би погледнала с добро око на продажбата или отдаването под наем на Албания на бойни самолети и по-специално изтребители Ф-16.

Турското влияние в Албания е започнало да безпокои и албанското ръководство, изтъкват отлично информирани източници за случващото се в страната. Те даже отбелязват, че тази тревога е стигнала и до Атина, за да може тя да предприеме съответните действия. Заслужава да се подчертае, че турски капитали са се насочили и към организации на „чамите“ (етническо малцинство в Епир, Гърция), които не бива да забравяме, участват вече в нестабилното правителство на премиера Сали Бериша. Ако към това се прибави и намесата, според дипломатически източници, на турски кръгове, за да бъде „замразено“ споразумението между Гърция и Албания за делимитиране на морските зони, може да се видят и проблемите, които се задават за Атина.

„Ахмет Давутоглу мечтае за Сърбия като основен партньор на Турция в Западните Балкани“, каза пред в. „Вима“ Улаш Дога Ералп, професор от университета Сабанджъ и автор на много изследвания за Балканите. Наистина от 2009 г. сръбско-турските отношения са навлезли в нова ера. През октомври 2009 г. Абдуллах Гюл стана първият турски президент, посетил Белград след 1986 г. „Една стабилна и просперираща Сърбия е ключът за стабилността както в Босна, така и в Косово“, обяснява турският професор.

„Сръбският президент Борис Тадич признава шансовете, които дава активизирането на отношенията с Турция, особено що се отнася до изграждането на инфраструктура. „Премахването на визите ще спомогне за преодоляване на негативните стереотипи, тъй като Анкара пък е готова да играе роля в разговорите между Белград и Прищина за Косово под егидата на ЕС“, обобщава професор Ералп.

Анкара отдава голяма значение на връзките с Прищина, както и с мюсюлманите от Санджак. Турската страна се стреми да изгради „специални отношения“ с Прищина и затова призна независимостта на Косово веднага след нейното обявяване. Анкара иска също така да бъде признат значителният турски елемент като малцинство в Косово, а едновременно с това тя има и силно присъствие в колежи и частни училища. Там бе основан турски университет, а около сто студенти всяка година получават стипендии за следване в турски университети.

Турция не пренебрегва и икономическите си отношения с Косово, както това пролича и от визитата на премиера Ердоган в Прищина през ноември 2009 г. За периода 2007-2008 г. търговският стокообмен между двете страни се удвои и продължава да расте. Турската компания Лимак спечели договора за менажиране на летището в Прищина в следващите 20 години и ще инвестира над 100 млн. долара за неговата модернизация.

Наред с това консорциум на турската Енка и американската Бехтел пое строежа на автомагистралата, която ще свързва Косово с Албания и Сърбия. Става дума за проект на обща стойност над 800 млн. евро. Колкото до Санджак, неговото мюсюлманско население представлява „манна небесна“ за Анкара.

По БТА