Статия в сп. „Нейчър“ предупреждава за нищожните средства за наука в България
Да се прави наука в България и Румъния е трудно, повечето обещаващи млади учени емигрират щом могат и малцина се връщат. Все пак перспективите пред учените в Румъния се подобряват, докато в България те са изправени пред мрачно бъдеще. Това пише престижното научно списание „Нейчър“ в обширна статия за положението на науката в България (виж тук).
В статията се подчертава, че двете страни отделят от години най-малко от брутния си вътрешен продукт за наука (виж графиката).
Да се прави наука в двете съседни балкански държави остава трудно, въпреки че от 2007 г. България и Румъния са членове на Европейския съюз. Твърде голяма част от научноизследователския пейзаж все така е доминирана от учени от „старата гвардия“, които не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на свежа кръв до системата, пише „Нейчър“.
Според изданието е възможно е нещата да се променят за румънските учени. Правителството в Румъния отделя повече средства и изглежда е наясно как те да се изразходват разумно и как да се преодолее скептицизмът сред емигриралите учени. Румънското правителство има сериозен дългосрочен план за науката и това заслужава признание, отбелязва списанието.
Това оптимистично усещане обаче не се споделя от тези, които следят положението в България с растящо отчаяние. Българското правителство има само краткосрочен план, чиито дългосрочни последствия може да се окажат катастрофални, се казва в статията. Финансирането се съкращава, а правителството иззема от Българската академия на науките (БАН) контрола над десетки научноизследователски институти. Отделянето на приложните научни изследвания от академията не е непременно погрешен ход – това се доказва от статута на британското Кралско дружество и Френската академия – но българското правителство тепърва трябва да покаже, че знае какво да прави с институтите, които толкова държи да поеме, пише „Нейчър“.
БАН организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в съветско време.
„Нейчър“ препоръчва правителството заедно с учените да изготви спешно дългосрочен научен план за страната, стратегия за прилагането му и да предвиди гаранции за успеха му. То не може да си позволи да пренебрегне философията на ЕС за бъдеще, основано на икономика на знанието, се казва в публикацията.