ПГУ – Умирай само в краен случай
Що за тъп юбилей - разузнаването празнува основаването на ДС
Националната разузнавателна служба (НРС) ще празнува. Няма лошо. Интересната подробност е, че патрон на тържеството й на 22 май ще е президентът Първанов. Но още по-интересната е, че тогава ще се отбележат „60 години българско външнополитическо разузнаване”.
Какъв е проблемът ли? Ами огромен! Той произтича оттам, че за начало на НРС се приема 1947 година, когато службата е създадена по съветски образец и по-късно се превръща в печално известното Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. Самата БКП обаче закрива ДС още през 1990 г., заедно с всичките й подразделения, така че НРС във вид на НРС би трябвало да празнува своята 17-годишнина.
ПГУ, в случай че сте забравили или отдавна не сте чели романите на Богомил Райнов за шпионина Емил Боев (имитации на Чандлър), се занимаваше с разузнаване през така наречената студена война. Внедряваше агенти на Запад, продаваше оръжие на „братски режими”, работеше срещу българската емиграция (ярък пример в това отношение е убийството на писателя Георги Марков). От архива му, който си стои здраво заключен, най-вероятно някой ден ще излязат и факти, че е подкрепяло терористични организации, както и че със сигурност е изнасяло огромни държавни средства чрез задграничните фирми на научно-техническото разузнаване през 80-те години. (Те впоследствие потънаха в разни лични сметки, но това е малко по-друга тема).
Не случайно Първо главно се включва активно в започналото прочистване на досиетата в началото на 1990 г. Според разследване на журналиста Христо Христов от „Дневник”, секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат „Ленин“. „Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.” Дали това е така, никога няма да узнаем, но загадъчното (само)убийство на шефа на архива полк. Божидар Дойчев миналата година е илюстрация, че има много сериозни причини документите на ПГУ да не добият публичност…
И още нещо: НРС е една от малкото държавни институции у нас, която вече 17 години се радва на привилегията дейността й да не е регламентирана със закон. Службата, с други думи, продължава да работи в условията на удобен самотек и в пълно затъмнение. Изключването на агенти от ПГУ от огласяване по новия закон за досиетата също е показателно за какво става дума. Публична тайна е, че повечето ръководни постове в НРС се оглавяват от бивши кадри на управлението, които са завършили школата на КГБ в Москва.
При това положение какви „60 години външнополитическо разузнаване” ще празнува НРС, че на всичкото отгоре и под патронажа на президента на Република България, която е член и на НАТО, и на Европейския съюз?
Кое разузнаване ще честваме – „онова” от 1947 г.? Така излиза. Което е извънредно нагла демонстрация, особено към „евроатлантическите ни партньори”. След постепенното възкресяване на старите кадри, продължило с щедрото им декориране с държавни отличия, явно е дошъл моментът за пълно и открито тържество. Празнува не НРС, а реставрацията. Агент Гоце я доведе до успешен край, с което още веднъж потвърди своята принадлежност както към бившите служби, така и към „бившето” време.
Първанов, между другото, е написал в автобиографията си, публикувана в официалния сайт на президентството, че е „член на БСП от 1981 г.”, така че защо пък новото ни „външнополитическо разузнаване”, вече като част на общност, която сме шпионирали и саботирали, да не започва през 1947 година? Нищо чудно на 9 септември да отбележим и „63 преход към демокрация”, а държавният глава да поднесе венец пред паметника на своя ярък предшественик в Правец, както направи и през 2001 г.
Защо не? „Умирай само в краен случай!”, нали така беше? Е, Емил Боев и бойните му другари са още живи. Май ще се окажат и безсмъртни.