Защо пламна Тунис

Правда.ру

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

В Тунис продължават кървавите сблъсъци, в които загинаха над 50 души. Те започнаха на 17 декември, когато продавач на зеленчук се застреля, след като му забраниха да търгува без лиценз, и предизвика вълна от подобни самоубийства. Местни хора твърдят, че за търговски лиценз искат страховити суми. Хиляди възмутени от произвола на властите излязоха на улиците. Първо пламна столичното предградие Етадамен. Младежи замеряха с камъни пазителите на реда, палеха полицейски коли, разграбваха магазини, громяха правителствени учреждения.

Опитите за силова намеса остават засега без резултат. Бунтарите пренебрегват наложения комендантски час и продължават протеста. Техни вождове станаха популярните рапъри Хамад бен Амор – по прякор Генерала, Малек Кемири и Lak3y, в чиито изпълнения се заклеймява управляващият режим на Бен Али. Те остро критикуват корупцията във властта, бедността, продажната полиция и чиновниците. Техните песни разказват най-добре за исканията на протестиращите. В най-популярното си парче с характерното заглавие „Президенте, народът ти е мъртъв“ Генерала приканва държавния глава да слезе при народа и да се убеди, че хората гладуват, защото нямат работа.

Още по-откровен е колегата му Малек Кемири. Той пее, че Тунис се е превърнал в страна за „подялба на подкупи“, а виновник е лично Бен Али и неговият режим. Властите са особено недоволни, че този рапър сравнява президента с изнасилвач: „Ученичката срещна изнасилвач – ученичката абортира. Отде започва родината – кой го е грижа, нали всеки момент ще свърши. Ще колабира“. Доста интересни неща има и в колективния опозиционен блог на сайта Nawaat – там все по-често се твърди, че в страната е избухнала революция. Блогърите разказват, че в Тунис върлува терор и шпиономания. Доносници издават на службата за държавна сигурност всички, посмели да недоволстват от Али и неговия режим, и те попадат в затвора.

Доскоро Тунис бе смятан ако не за твърде богата страна, то поне за оазис на стабилността. Сега май ще трябва да забравим тези оценки. Кой всъщност е Зин ал Абидин бен Али, от когото са тъй недоволни тунизийците? Меко казано, противоречива личност. Издигнат от първия президент на независим Тунис Хабиб Бургиба и поел водещите роли в страната, на 7 ноември 1987 г. той свали своя благодетел. Обяви, че Бургиба е „ослепял и потънал в старчески маразъм“, че трябва страната да бъде спасена от неговата диктатура и от ислямистката заплаха.

След преврата Бен Али наистина се залови първо да демократизира Тунис. Узакони многопартийността, даде право на глас на жените и т. н. Щом обаче усети собствените си закони като пречка да управлява, започна последователно да ги променя. Редовно удължаваше например президентските си мандати и увеличаваше пределната възраст за държавен глава (дотогава 75 години). Сега Бен Али е на 74. В годините опозиционните настроения се засилваха. Уморени от играта на демокрация „по тунизийски“, редица опозиционни партии бойкотираха парламентарните избори през 2004 г.

Имаше защо. Също като в другите недемократични държави от третия свят, трите клона на властта в Тунис – законодателна, изпълнителна и съдебна, са тясно свързани помежду си. Парламентът може само да „подсказва“ на президента едни или други решения, но по принцип играе ролята на негов печат, с който се легализират документите, подписани от Бен Али. А съдебната власт по традиция е тояга за бой в ръцете на държавния лидер.

Човек би могъл да не придиря толкова, стига народът да беше сит и обут, но в Тунис вече не е така. Ще припомним, че икономическите реформи на Бургиба дадоха плод и всичко изглеждаше доста добре в сравнение с други африкански и арабски държави. Властите либерализираха търговията и финансовата система, премахнаха неефективните кооперации в селското стопанство, активно насърчаваха частната собственост върху земята и бизнеса.

Значителни приходи осигуряваше и износът на петрол. Макар тунизийските петродолари да бяха далеч по-малко от печалбите на съседен Алжир и Либия, с тяхна помощ Бургиба успяваше да осъществи своите начинания. От още по-голямо значение бе развитието на туризма, който дава поминък на голяма част от населението. Всичко това бе основание чуждестранните експерти да нареждат Тунис сред най-развитите и перспективни африкански държави, да виждат в него „най-достойната за уважение и близка до европейските стандарти“ страна от Магреба.

Безработицата разваляше цялото впечатление. Тя растеше преди всичко заради високата раждаемост. През последните години обаче ражданията рязко намаляха и Тунис стигна до последното място в арабския свят по този показател (1,71 деца на една жена по данни от 2010 г.). Друга е обаче основната пречка, за да се подобри днес стандартът на обикновените тунизийци. Това е тоталната корупция и народът смята за виновник първата дама Лейла Трабелси.

Тази тема най-много вълнува днес хората в Тунис. „Ако учиш в гимназия, научаваш подробности за живота на кралското семейство, тук и там чуваш истории как някой роднина на Лейла взел под контрол промишлеността, заграбил нечии земи или преговаря с италианската мафия“, пише местен блогър. „Лейла изнасили Тунис и точно тя управлява зад гърба на президента, грохнал старец, който пълзи пред нея – убеден е друг. – Наглостта й минава всякакви граници. Понякога тя си позволява да говори на държавния заседания вместо своя съпруг.“

Как ще се развият събитията? Потърсихме за отговор Виталий Наумкин, който оглавява Центъра за арабски изследвания в Института по ориенталистика към Руската академия на науките. „За момента събитията в Тунис не може да бъдат наречени революция в пълния смисъл на думата – смята експертът. – Засега става дума за социален протест, предизвикан от сериозни грешки на властите. Естествено хората са най-недоволни от първата дама, обвинявана, че тъкмо заради нея шуробаджанащината е стигнала невиждан размах.

Според мен, Бен Али още не е изпуснал контрола над положението, но при известни условия това може и да стане. Още повече че зад протестиращите младежи най-вероятно стоят опозиционни организации. По всяка вероятност леви радикали и ислямисти. И ако с техни усилия движението добие организиран характер, ще е трудно властите да се справят с него. От Тунис вече се чува, че най-влиятелните роднини на Лейла са заминали за Канада.“

Бен Али не се предава; той изпрати срещу опозицията войските си, готови засега да стрелят срещу народа (По-късно Бен Али избяга в Саудитска Арабия – б.р.). Никой обаче не знае какво ще стане утре. В момента властите се опитват да ограничат възможно най-строго свободата в световната мрежа, за да отнемат от опозицията възможността да агитира срещу правителството.

Тунизийските блогъри се оплакват, че „Интернет е блокиран. Цензурираните страници не се отварят“. Те казват: „Уморени сме. При все това обичаме страната си, искаме нещо да се промени, обаче организирано движение няма. Племето е готово, трябва му само вожд“. Впрочем, както знаем от историята на народните бунтове, често пъти вождове се намират.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.