Ще стане ли Делхи „град на апартейда“?

Болезнената промяна на индийската столица, която става на 100 години

Франс прес 

Момчета играят в мюсюлмански храм в Делхи. Снимка: Евгения Волен

Делхи празнува през 2011 г. 100-годишния си юбилей като столица на Индия. Историята на града е белязана от безконтролно развитие и разрастване, с което сега се опитват да се справят властите с риск да създадат „град на апартейда“.

Между 12 и 19 век Делхи няколко пъти е бил столица на древна Индия. Бил е и столица на ослепителната моголска империя, преди да остане на заден план заради кипящата от живот Колката (Калкута) , в източната част на страната.

Но през декември 1911 г. крал Джордж Пети решава да върне столицата в Делхи и възлага на британския архитект Едуин Лътиънс да построи квартал, в който да са съсредоточени административните и политически институции, наречен Ню Делхи. След като през 1947 г. Индия извоюва независимостта си от Великобритания, Делхи става столица на Индийския съюз.

Британските планове за благоустройството на града са били изработени при разчети за население от 70 000 души. Днес в Делхи живеят най-малко 16 милиона души, от които само 3-4 процента са в кварталите, които имат градоустройствен план, казва Малун Котари, директор на организацията Мрежа за жилищно настаняване и поземлени права, защитаваща правото на индийците да живеят в прилични жилища.

„Програмата за развитие на Делхи не се основава на потребностите на населението. Повечето от жителите не живеят подобаващо“, казва Котари, който е бивш специален докладчик на Комисията за правата на човека на ООН по въпросите за жилищната политика и настаняването.

За 100 години големият поток от имигранти, идващи в Делхи, за да търсят работа, доведе до разрастване на бедняшките квартали. Бумът на автомобилния трафик коренно промени облика на индийската столица. Днес в Делхи има 6,5 милиона автомобила – точно толкова, колкото са в Колката, Мумбай и Мадрас, взети заедно.

Миналата есен работите по облагородяване и разкрасяване на столицата и по прогонването на бедняците и просяците от центъра на града заради Игрите на Общността на нациите, замислени като витрина на модерна Индия, само задълбочиха различията в Делхи. „Сега създаваме град с две лица – едното придобива чертите на град на апартейда, от който бедните са изключени“, казва Котари.

Делхи беше избран за седалище на правителството поради две особености на топографията, припомня екологичната неправителствена организация Делхи грийнс. Първата е реката Ямуна. Втората е своеобразният гръбнак, по протежението на който се обособиха гористи зони, превърнали се в „зелените дробове“ на града.

Но строежа на пътища, галопиращата урбанизация и изхвърлянето на отпадъците навредиха на голяма част от природните ресурси. На много места Ямуна вече прилича на канал за отходни води под открито небе.

По данни на Световната здравна организация Делхи е на четвърто място сред най-замърсените градове в света. Той се опитва да излекува тези свои болежки. През октомври миналата година беше поставено началото на пилотна програма за анализ в реално време на въздуха, както и за прогнозиране на качеството му за 48 часа напред.

Големи средства бяха вложени в изграждането на метро, което би трябвало да облекчи трафика. Метролинията обаче наложи изграждането на десетки бетонни мостове, които още повече загрозяват пейзажа на Делхи. „Делхи страда от криза на идентичността. Заради бързото разрастване на града вече няма връзка между населението, а градът е един от най-старите в света“, казва Говинд Сингх от Делхи грийнс.

Делхи е разположен в сеизмичен район и все още не е взел мерки с оглед на подобна катастрофа. Миналия май правителството прецени, че спешно трябва да се оценят рисковете, свързани с качеството на строителството, признавайки същевременно, че „най-голямото предизвикателство е може би трудността да се привлече вниманието на политическите лидери върху сеизмичната сигурност на сградите в момент, когато Делхи е изправен пред толкова много по-належащи проблеми“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.