Кризата в Румъния разпалва носталгия по Чаушеску
Сълзи се стичат по измъчените бузи на Елена Бокану, когато запалва свещ и я поставя на гроба до хризантемите, оставени от друг почитател. Предмет на нейната почит е Николае Чаушеску, комунистическият диктатор, когото повечето румънци свързват с глад, държавна параноя, заразени със СПИН сиропиталища и хронично спиране на тока.
Днес, когато новата членка на ЕС се бори с икономическата криза и разрастващата се пропаст между богатите и бедните, все повече хора си спомнят не нефункционалните последни години от режима на Чаушеску, а по-ранни времена, когато държавата осигуряваше основните нужди на хората в замяна на подчинение.
„Ти ни даде домове, ти ни даде газ за отопление“, казва Бокану, 72-годишна бивша чистачка, която в момента оцелява с еквивалента на 70 долара. „Сега сме бедни като кучета“. Такъв открит израз на възхищението от Чаушеску е рядък. Но с нарастването на икономическите трудности проучванията показват, че много румънци поглеждат с носталгия назад към стабилността, осигурявана от комунистическия режим.
Проучване от септември на Центъра за проучване на мнението и пазара показва, че около половината от анкетираните – 49 процента (с допустима грешка от 2,9 процента) казват, че животът по време на комунизма е бил по-добър от сега.
В контраст с това, сондаж на Румънския институт за маркетинг и проучвания, направен през 2005 г. на фона на оптимизма, свързан с предстоящото присъединяване към ЕС, показва, че 64 процента от анкетираните смятат, че страната върви в правилната посока в условията на пазарна демокрация.
Носталгията по миналото е разпространена и в съседна България, която се присъедини към ЕС заедно с Румъния през 2007 г. и също е в дълбока икономическа криза: проучване на Пю рисърч сентър за 2009 и 2010 г. показва, че само 52 процента одобряват промяната към демокрация в сравнение със 76 процента през 1991 г., две години след падането на комунизма.
Фрустрацията на Румъния по отношение на демокрацията драматично излезе на преден план миналия месец, когато един мъж се хвърли от 7 метра височина от балкона на заседателната зала в парламента.
Скокът на Адриан Собару, излъчен в цял свят, беше акт на протест срещу намаляването на държавните помощи за болния му от аутизъм син. Това докосна струната на много румънци, които видяха в този акт символ на несправедливостите на постокомунистическото общество. „Боли ни от това, че се превърнахме просто в цифри“, заяви Собару, телевизионен инженер, за телевизия Антена скоро, след като беше изписан от болницата, където беше лекуван от фрактури и други наранявания.
Носталгията по комунизма трудно се забелязва в по-богатите квартали в центъра на Букурещ, където над две десетилетия на главоломни усилия да бъде настигнат Западът превърнаха столицата в трудноразличима от проспериращите западни градове.
Букурещ през последните години на Чаушеску беше най-мрачната столица в Съветския блок. Рушащ се, мъждукащо осветен метрополис, той беше населен от трескави маси, редящи се на опашки по мрачните зимни улици за храна с купони и страхуващи се да се оплачат, защото съседът може да е информатор на полицията.
Днес, неонови светлини пулсират над витрини, предлагащи дизайнерски стоки, деликатеси, луксозни ваканции, ексклузивни недвижими имоти и други удоволствия. Ресторантите предлагат асортимент от кебап до френски киш. Лъскави германски седани, след които преди няколко години всички щяха да обръщат глава, минават незабелязани от тълпите пазаруващи.
В тази част на града комунизъм е лоша дума. „Беше истински затвор“, казва Михай Поп, продавач на орнаментни стъкла. „При капитализма си свободен да правиш каквото искаш – ако искаш правиш пари, ако не искаш – не правиш“.
Но дори и най-процъфтяващите райони са осеяни с десетки недовършени сгради, изоставени от фалирали предприемачи. А малкият вътрешен кръг на просперитета е заобиколен от райони на 3-милионния град, които не са се променили много спрямо рухващата нищета от ерата на Чаушеску.
Протестите, които събраха десетки хиляди през последните месеци, отразяват дълбоко недоволство от икономическата криза в страната, която тласна Румъния към ръба на банкрута преди две години.
Спасителната програма, ръководена от МВФ, позволи на правителството да плаща заплати и пенсии. Но строгите условия доведоха до непопулярни мерки за затягане на коланите: заплатите в държавния сектор бяха намалени; данък добавена стойност беше увеличен до 24 процента – едно от най-високите нива в ЕС; субсидиите за отопление, помощите за безработица, майчинство и обезщетенията за инвалидност бяха орязани.
Икономиката продължава да затъва след 7,1-процентния срив през 2009 г., макар и с по-бавен темп. При средна месечна заплата от 325 евро, повечето хора тук могат да гледат моделите на Прада и чантите на Луи Вюитон само по витрините по Каля Викторией.
„Това не е капитализъм, в капиталистическите страни има средна класа“, казва Марчела Попа, мениджър на квартален магазин. Обществото тук, казва тя, е разделено на малко малцинство от богати хора и мнозинство на обедняващата ниска класа. Попа, също като другите, помни дните, когато всички са се радвали на сигурна работа, държавни жилища и субсидирани от правителството ваканции на Черно море.
„Съжалявам за падането на комунизма – не заради мен, но защото виждам колко много страдат моите деца и внуци“, казва 68-годишният пенсиониран механик Симон Берар. „Имахме сигурна работа и прилични заплати по време на комунизма. Имахме достатъчно храна и годишно ходехме на почивка с децата“.
Това не е първото възраждане на носталгията по комунизма.
Десетилетие след падането на комунизма през 1989 г., 61 процента от участвалите в проучване казват, че стандартът им на живот е бил по-висок по времето на Чаушеску. По онова време обаче Румъния преминаваше през икономически срив, по-лош и от сегашния, и имаше повече живи хора, които помнеха добрите времена на комунизма.
Често срещана идея в тази богата на конспиративни теории страна е подозрението, че румънската революция от 1989 г. е била „открадната“ – че комунистите и тайната полиция Секуритате продължават да управляват, като първо са организирали надигането срещу Чаушеску, а после са поели контрола зад кулисите.
„През 1990 г. мислех, че ще има истинска, честна конкуренция, че хората, които работят най-много и най-добре ще успеят, като в американската мечта“, казва архитект Валентина Лупан. „Когато разбрах, че мошениците, бившите служители на Секуритате и крадците станаха най-богатите хора и управляват Румъния, загубих надежда, не за себе си, а за моите деца“.
Нерешителността на правителството обединява копнежа за герой в една страна, която традиционно търси нереалистично велики лидери – било средновековният Влад, който победи турците, било Чаушеску, който надделя над Кремъл, за да извоюва известна автономия в рамките на Съветския блок.
Този копнеж се отразява и в наскорошния успех на „Автобиографията на Николае Чаушеску“, силно съчувствен биографичен филм, който бе прожектиран пред пълна зала в кинокомплекс в центъра на града.
Валентин Чаушеску, запаленият по книгите син на бившия диктатор, твърди, че не се интересува от политика, но отбелязва промяна в националното настроение. „Хората започнаха да идват при мен и да ми казват: защо не се кандидатираш за президент?“, казва той.
По БТА