Рискованият възход на Авигдор Либерман – „израелския Маккарти“
Ройтерс
Други лидери биха го уволнили още преди месеци за неподчинение. Авигдор Либерман обаче, заклеймяван от критиците си като „еврейския Джоузеф Маккарти“, все по-твърдо застава зад знамето на национализма.
В края на седмицата, през която влезе в пореден сблъсък със своя шеф и коалиционен партньор – премиера Бенямин Нетаняху, безпощадният „бич за размекналите се миролюбци“ добави нови имена в списъка на враговете си.
„Налице са съгласувани усилия за унищожаване на единствената демокрация в Близкия Изток, за изкривяване на действителността, за възпиране и демонизиране на Израел“, заяви той за в. „Йедиот ахронот“, като изреди различни неправителствени организации и правозащитни групировки, занимаващи се активно с израелско-палестинския конфликт.
„Те са винаги против нас. Няма ли как, поне веднъж, справедливостта да се окаже на наша страна? Според тези организации винаги ние носим вината,“ възмути се 52-годишният Либерман.
Хиляди леви активисти и правозащитници се събраха в Тел Авив в края на седмицата, за да осъдят решението на парламента да одобри искането на Либерман за създаване на комисия, която да разследва източниците за финансиране на левите групировки.
Митингът бе „в подкрепа на човешките права и демокрацията и срещу расизма, маккартизма и бъдещото унищожение,“ заяви Хагай Елад от Асоциацията за граждански права в Израел, сравнявайки Либерман с Маккарти – американския сенатор, който оглави „лова на вещици“ в разгара на антикомунистическата истерия по време на Студената война през 50-те години на миналия век.
Десни депутати като Дани Данон, инициатор на разследването, обвиниха протестиращите, че „се борят за демокрацията на чужди държави“ и го правят „за пари“. Депутатът Михаел Бен Ари ги обвини, че искат Израел да бъде унищожен, следователно вземането на мерки срещу тях е неизбежно.
Председателката на опозиционната центристка партия Кадима Ципи Ливни смята, че Либерман поставя Израел в неловко положение. Но Нетаняху е още по-лош, посочва тя, понеже очебийно не съумява да озапти устатия си министър.
Либерман е шеф на партията „Израел бейтену“, която държи 15 ключови мандата в 74-местната коалиция на Нетаняху в 120-членния Кнесет. Анализаторите посочват, че това обяснява скандалното му поведение, включващо изявление пред ООН, че независимо какво казва Нетаняху, мирът в Близкия Изток си остава далечна мечта, както и искането му за въвеждане на „клетва за вярност“, която да отсее непатриотичните елементи.
Според Либерман е наивно да се вярва, че Израел може да умилостиви враговете си. Разпадането на правителствата в Тунис и Ливан през последната седмица доказва колко взривоопасно променлив си остава Близкият изток.
Критиците обвиняват Нетаняху, че толерира Либерман, който живее в еврейско селище на окупирания Западен бряг, за сметка на имиджа на Израел, като търпи словесните му офанзиви, граничещи с политическо неподчинение.
Някои от тях обаче подозират, че премиерът има полза от изблиците на съюзника си, понеже на техния фон той изглежда умерен и може да демонстрира колко малко място за маневриране има неговата коалиция в преговорите с палестинците.
Миналата седмица обаче тонът на взаимната „размяна на любезности“ се втвърди. „В миналото, когато Авигдор Либерман плюеше срещу Бенямин Нетаняху, премиерът, загрижен да опази коалицията си, избърсваше плюнката от лицето си и казваше, че вали дъжд,“ писа коментаторът Херб Кеинон в „Джерусалем пост“.
Но след тирадата на Либерман срещу високопоставени членове на Ликуд, които се противопоставиха на призива му за разследване на дейността на правозащитните организации, и финансирани от чужбина, Нетаняху скастри министъра си.
Ликуд „не е диктатура на едно-единствено мнение“, заяви той публично на министъра, намеквайки за недемократичния имидж на партията на Либерман, която според критиците се радва на безусловната подкрепа на един милион негови рускоезични сънародници.
Коментирайки в левия всекидневник „Аарец“ „отблъскващите“ политически идеи на Либерман, Йоси Сарид писа, че имигрантът от бившата съветска република Молдова може и да е „напуснал Русия, но Русия още не го е напуснала.“
Либерман се оплаква, че е жертва на стереотипи. „Сравняваха ме със сенатора Маккарти, наричаха ме фашист и сталинист,“ споделя той в дългия си монолог в „Йедиот ахронот“.
Той обвинява съюзниците на Нетаняху, че са „дали одобрението си на левицата да го атакува“, понеже „антисемитите винаги намират някой израелец да им помага в нападките срещу евреите.“
Наблюдатели подозират, че истинската цел на Либерман е да докаже на Нетаняху, че може да го изпревари в предпочитанията на електората, който клони все по-надясно, затова трябва да бъде държан във властта, за да не се превърне в политически противник.
Някои подозират, че Либерман се стреми към премиерския пост и може да сметне, че това достижима цел, ако преди следващите избори Ликуд прецени, че Нетаняху се е огънал под международния натиск за мирно споразумение.
Либерман е разследван отдавна за корупция и може да бъде накаран да подаде оставка във всеки един момент, като му бъдат предявени обвинения. Това обаче би го извадило от правителството, но не и от политиката.
Неговата партия по-скоро би останала в коалицията, отколкото да принуди Нетаняху да потърси нова договорка с центристите от Кадима, така че Либерман може да се надява да излезе сух от водата и въпреки обвиненията да влезе отново в политическата игра.
По БТА