Китай щурмува „запазените територии“ на германската промишленост
в. Файненшъл таймс
Германската компания Q-Cells бе лидер на световния пазар за слънчеви панели, когато на главния й изпълнителен директор Антон Милнер бе зададен въпрос, свързан със заплахата от конкуренция от Азия. Отговорът му бе пренебрежителен. Германските потребители никога не биха купили китайски продукт, който да издържи 20 години, твърдеше той.
След няколко години китайската компания Suntech Power надхитри и надмина по продажби германската компания и г-н Милнер вече промени мнението си. Пазарната стойност на Q-Cells се срина от 11 млрд. евро в края на 2007 г. до около 390 млн. евро. Освен Suntech Power китайски конкуренти като Yingli Green Energy и JA Solar също заливат Германия с евтини, но надеждни панели, а голяма част от местната индустрия е в застой.
Q-Cells е предупреждение за корпоративна Германия. Машиностроителите в страната, автомобилните компании и електротехническите фирми едва възобновиха на пълна скорост производството си след големия икономически застой през 2009 г. и следващото голямо предизвикателство изплува на хоризонта.
Китай – отдавна известен с производството на евтини дрехи, играчки и електрически уреди – изпревари Германия и стана най-големият износител в света през 2009 година. Същата година година той отчете търговски излишък с Германия в размер почти на 17 милиарда евро. Днес Китай е на път пряко да атакува най-голямата икономическа сила в Европа в нейните „запазени“ промишлени територии.
„Очаквам Китай сериозно да атакува в Европа през идните години, особено в сектора на машиностроенето“, каза Франц Ференбах, главен изпълнителен директор на Bosch, който е световен лидер в производството на автомобилни части и най-голямата по продажби частна индустриална група в Германия. „Китайците ще подобрят качеството и технологията, но в същото време ще имат изключително атрактивни цени“.
В области, включващи не само слънчеви панели, но също вятърна енергия, телекомуникационни мрежи, пренос на електроенергия и високоскоростни влакове, китайските компании вече се конкурират със западните, често пъти след като „реиновират“ технология, „отмъкната“ от смесени предприятия. В други области като строителни машини, металообработващи машини, коли и електротехника, компании от Sany – в областта на строителните машини – до Shanghai Electric – в областта на електроенергийните системи – ускоряват темпото, за да се конкурират.
Съревнованието между най-големите страни износителки в света набира скорост. Какви стъпки планира германската индустрия, за да парира най-голямата заплаха, пред която е изправена след възхода на корпоративна Япония през 60-те и 70-те години? На пръв поглед най-голямата икономика в Европа като че ли изгуби битката в основния си сектор. В машиностроенето – сектор, в който работят 909 000 души (всеки 20-и от заетите в германската промишленост) и то предимно в малки и средни предприятия, Китай иззе лидерската позиция. Световният му пазарен дял от 25 % през 2009 г. е почти два пъти по-голям отколкото на Германия.
„Възхитително е с каква скорост те наваксват и колко са умели в комбинирането на западна технология със своя собствена и производство при ниски цени“, каза Петер Лайбингер, заместник-управител и съсобственик на Trumpf, най-големият производител в света на машини за лазерно рязане. Подобно на пресите на Heidelberger, продуктите за кораби и влакове на германския производител на двигатели Tognum, както и петролната и газова промишленост са сочени за висококачествени.
Когато KiwiRail, новозеландска железопътна компания стана първата компания от развита промишлена страната, поръчала китайски локомотиви, тя настоя двигателите да са от Tognum. „Китайците нямат мрежи за сервиз и поддръжка извън страната си, и тук се намесваме ние“, каза висш служител на Tognum.
Досега техният успех се дължеше на потребителите от огромния вътрешен пазар и на износа за приятелски страни с нововъзникващи пазари. Въпреки това Томас Линднер, президент на VDMA, германска асоциация на машиностроителите, посочва, че конкуренцията скоро ще бъде усетена в Европа. „На пазари с по-голям обем, като металообработващи машини, ситуацията ще стане доста по-сложна за нас, отколкото при пазарните ниши“, каза той.
Това може да е заплаха за някои, но много изпълнителни директори са непреклонни, че компаниите им ще запазят позициите си. Ключът е в основната черта, която е двигателят на тяхната икономика повече от век: подход, основаващ се на машиностроенето и новаторския дух. Този подход бе причината да се появят множество средни производители, специализирани на пазарни ниши, и на високотехнологичните продукти – от спортните коли на Porsche до режещите машини на Trumpf.
Да вземем Heidelberger Druckmaschinen, световен пазарен лидер в печатните преси. Компанията неотдавна произведе хилядната си преса в завод близо до Шанхай, където сглобява стандартни машини със същото качество като продаваните в Европа, но с по-малко функции и с по-конкурентна цена.
Бернхард Шрайер, главен изпълнителен директор, казва, че групата дори печели пазарен дял в Китай за сметка на местни конкуренти, които не могат и не искат да се съревновават. „Това е пазарна ниша с малък обем и големи бариери“, каза той. „Предвид огромните разходи за проучване и развойна дейност“, добавя той,“ тя няма нито да има печалба, нито пък ще засили престижа си, ако навлезе в стратегически сфери като слънчева енергия, автомобили или високоскоростни влакове“.
Местното производство обаче и стремежът към китайския пазар имат и обратна страна също като практиката на реиновациите. „Сега на Китай не му липсват пари, а технология. Така че, ако можете да дадете технология на Китай, това е най-добрият начин да „плените“ този пазар“, твърди Мао Чжънхуа, директор на института по икономически изследвания в пекинския университет „Ренмин“.
Германия е не само най-големият европейски търговски партньор на Китай, но и най-големият износител на технологии. Корпоративни шефове обаче все по-открито говорят за принудителни трансфери на технология, както и за натиск да се използват местни доставчици и да се снабдяват контролирани от държавата институти с подробна информация за проекти.
Мартин Брудермюлер, който оглавява отдела за Азиатско-тихоокеанския регион в BASF, най-големият производител на химикали в света по продажби, посочва, че групата винаги взема най-добрата си технология, когато прави бизнес в Китай. Той обаче признава: „лобираме сериозно срещу задължителния трансфер на технологии“.
Някои германски компании избягват да вкарват технологии от последно поколение, когато местят производството си в Азия, а други – да ги разкриват напълно на китайските си партньори. „За тангото са нужни двама“, каза Аксел Хайтман, главен изпълнителен директор на химическия производител Lanxess. „Ние определихме ключови технологии, които защитаваме, като ги пазим в тайна“. Дългогодишните отношения с Китай се оказаха ценни за германците. Bosch например прави бизнес там от над 100 години и днес има почти 30 000 служители, които работят на 46 обекта. Историята на тези отношения създаде голямо доверие между конгломерата и местните партньори.
Освен това според управителите на Bosch, ако можеш да продадеш продуктите си там, може да ги продадеш където и да е. „Най-големият пазар в Китай ще се появи в сегмента на средните цени. Нашата задача е постепенно да станем по-конкурентоспособни и да играем голяма роля в този сегмент на местно ниво. Ако постигнем това, няма да има защо да се страхуваме от конкуренция в останалата част на света“, каза Ференбах.
Всъщност Siemens, най-голямата машиностроителна компания в Европа, е разработила стратегия да продава опростени и по-евтини версии на високотехнологичните си продукти, произведени в Китай, на други места. Скенерът й за компютъризирана томография Somatom Spirit е разработен и произведен в Китай. Днес над 80 % от този продукт са продавани в чужбина, все по-често на запад. Докато водещи корпорации като Siemens и Bosch отдавна имат големи центрове за изследвания и развитие в Китай, то някои от по-малките средни компании не могат да си позволят дори да произвеждат там.
Според Ференбах на компании, които не са изложени на жестоката конкуренция в сектора на средните цени в Китай, ще им e трудно да се конкурират с китайците и на западните пазари. Той предлага по-малките компании да създават съвместни предприятия или други форми на партньорство в Китай. Има опасения, че някои малки фирми, които не успеят да овладеят проблема по един или друг, в крайна сметка ще бъдат изхвърлени от бизнеса. „Германските компании са застрашени да бъдат тласнати още по-нагоре в скалата на технологичната стълба, докато един ден пазарната ниша стане твърде малка, за да оцелее“, каза Юрген Херойс, председател на търговска група за ценни метали със същото име.
Китай преминава в офанзива и заплахата става още по-осезаема. Китайските компании вече обмислят създаването на заводи и центрове за проучвания и развитие в Европа, привличат германски инженери и се опитват да изкупят средни компании и жадувани марки. „Ще започнем с продажби и маркетинг идната година и планираме да навлезем във всички големи европейски пазари“, каза Даниел Хъ, който отговаря за Европа в Sany. Sany строи завод за помпи за бетон и център за проучвания и развитие близо до Кьолн, за който е наела инженери от намиращата се в близост екип на Toyota във Формула 1, която неотдавна се оттегли от това състезание.
Броят на инвестициите в Германия на Китай, който миналата година зае мястото на Холандия като най-голям вносител в Германия, се покачиха главоломно от 7 през 2007 г. до 45 през 2009 г. според Germany Trade and Invest , държавна група, която подкрепя бизнеса.
Някои инвеститори започват с малки проекти, които им помагат да разберат местната култура. Fosun, най-големият частен конгломерат на Китай по продажби, инвестира около 10 млн. евро в ресторанти и чайни преди две години. Днес групата за метали, фармацевтика, имоти, финанси и туризъм планира да похарчи 2 млрд. долара за средни технологични компании.
„Fosun ще бъде сред китайските пионери по инвестиции в Европа“, каза неотдавна президентът на компанията Го Гуанчан. Думите му предричат как битката между най-големите страни износителки в света ще се разиграе. Китайски компании ще прехвърлят, купят и разработят технологии и марки и ще влязат на западните пазари. Германски индустриалци ще се опитат да ги надхитрят, запазвайки технологиите си и разширявайки пазара си в Китай и други нововъзникващи пазари.
Като се има предвид, че китайските компании се съревновават за цена и технология, „Siemens и други западни индустриални компании ще загубят пазарен дял през идните години“, прогнозира Джеймс Стетлър, анализатор на капиталови стоки в италианската Unicredit. Ференбах от Bosch казва: „Единственото валидно заключение за нас е да положим още повече усилия, за да останем начело на технологиите. Главната ни задача е да бъдем на предна позиция.“
По БТА