Пламъците на бунта стигнаха до самодоволния режим в Египет

в. Гардиън

Протестите в Кайро. Снимка: АП/БТА

Египет не е Тунис. Много по-голям е. 80 милиона души население спрямо 10 милиона. Той е в друга категория и географски, и политически, и стратегически – естественият лидер на арабския свят и най-многобройната му нация. Обаче много от исканията, отправени в уличните протести са същите. Тунис и Кайро се различават само в размерите си. Ако Египет експлодира, експлозията също ще е много по-голяма.

За египтяните това не е нещо ново. Така наречената Пролет от Кайро през 2005 г. за кратко пробуди надежди за мирни реформи и честни избори. Тези надежди бяха отвяни като есенни листа от унищожителния пустинен вятър сироко на регресивните мерки и въведените наново закони за извънредно положение. Бунтовете заради храната и цените в Махалла ел Кубра през 2008 г. отново развяха за кратко знамето на бунта. Те бяха бързо потушени.

Масовите протести вчера обаче бяха съществено по-различни и изпратиха неприятни сигнали към един режим, който е превърнал самодоволството в начин на живот. Демонстрантите от „Деня на Гнева“ в Кайро не се задоволиха да стоят и да викат на едно място в малки групички както обикновено. Те се събраха и потеглиха в шествие. И в някои случаи полицията не можа – или не пожела – да ги спре.

Това извади президента Хосни Мубарак и министрите му далеч извън зоната им на комфорт. Вътрешният министър Хабиб ел Адли беше заявил по-рано, че няма възражения към неподвижни протести на малки групи хора. Обаче масовото шествие, преминаващо без контрол или официално водачество по централен булевард в Кайро към сърцето на режима на площад Тахрир – това вече бе нещо ново и опасно.

Организацията на протестите също бе различна и напомняше за Тунис или Иран от 2009 г. Най-голямата опозиционна групировка, забраненото движение Мюсюлмански братя, което отдавна е ислямисткият „полезен идиот“, манипулиран за осигуряване на западна подкрепа за светския режим, отказа да се включи в тях. Бунтарят в египетската върхушка и бивш шеф на Международната агенция за атомна енергия Мохамед Ел Барадей също остана настрана.

Вместо това една стихийна коалиция от студенти, безработни младежи, индустриални работници, интелектуалци, футболни запалянковци и жени, свързали се чрез социални сайтове като Туитър и Фейсбук, организира редица бързо придвижващи се и непрестанно сменящи мястото си демонстрации в около десетина египетски града. Полицията не можа да ги овладее и, както можеше да се предвиди, прибегна до насилие.

Протестите в Египет вече имат своите мъченици, убити от полицията или самозапалили се. Египет обаче още няма своята Неда Ага-Солтан (иранка, застреляна на 20 юни 2009 г. на опозиционен протест срещу оспорваното преизбиране на президента Махмуд Ахмадинеджад. Видеозаписът на убийството й се превърна в обединяващ фактор за иранската опозиция – б.ред.). Да се надяваме това да остане така.

Езикът и символиката също се различаваха. „Стига, стига!“ (кифая), викаха те през 2005 г. – оттам дойде името на движението за промяна. Сега посланието гласи: „Твърде много, твърде далече, за твърде дълго!“ „Мубарак, Саудитска Арабия те чака“, скандираха демонстрантите, имайки предвид, че в тази страна потърси убежище бившият тунизийски диктатор Зин ал Абидин Бен Али. „Вън! Вън! Революция до победа“, викаха група майки с бебета в ръце. В Кайро, Александрия и други градове транспаранти с лозунги от туниската интифада се размахваха като семафорни флагове с надеждата, че сигнализират края на стария режим.

Египет обаче не е Тунис. Египет е една много по-ефикасна полицейска държава, много по-костелив орех. Лидерът му е умел и издръжлив като стара лисица. Военният и управленският елит са обвързани с американците, от които получават по 2 милиарда долара годишно – а американската република, макар и сама да е родена от въстание, не изпитва любов към революциите.

82-годишният Мубарак държи властта от 30 години. Той е господар на себе си и човек на Вашингтон. Според разкрити от „Уикилийкс“ дипломатически грами, той вероятно възнамерява да умре на власт, а след това тя да бъде поета от сина му.

В Египет няма революция – все още. Чисто хипотетично обаче, ако Мубарак падне от власт, последствията ще са неизчислими – за Израел и мирния процес, за набиращия сила Иран, за влиянието на САЩ в Близкия изток и за бъдещия възход и разпространение на екстремисткия антизападен ислям. И не на последно място – за 80 милиона египтяни.

„Нашата оценка е, че египетското правителство е стабилно и търси начини да отговори на легитимните нужди и интереси на египетския народ“, заяви държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън. Американците бяха на това мнение и за Тунис при управлението на Бен Али. Фактът, че Клинтън се разбърза да направи това изказване, показва колко са се разтревожили.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.