Пламъците на бунта стигнаха до самодоволния режим в Египет
в. Гардиън
Египет не е Тунис. Много по-голям е. 80 милиона души население спрямо 10 милиона. Той е в друга категория и географски, и политически, и стратегически – естественият лидер на арабския свят и най-многобройната му нация. Обаче много от исканията, отправени в уличните протести са същите. Тунис и Кайро се различават само в размерите си. Ако Египет експлодира, експлозията също ще е много по-голяма.
За египтяните това не е нещо ново. Така наречената Пролет от Кайро през 2005 г. за кратко пробуди надежди за мирни реформи и честни избори. Тези надежди бяха отвяни като есенни листа от унищожителния пустинен вятър сироко на регресивните мерки и въведените наново закони за извънредно положение. Бунтовете заради храната и цените в Махалла ел Кубра през 2008 г. отново развяха за кратко знамето на бунта. Те бяха бързо потушени.
Масовите протести вчера обаче бяха съществено по-различни и изпратиха неприятни сигнали към един режим, който е превърнал самодоволството в начин на живот. Демонстрантите от „Деня на Гнева“ в Кайро не се задоволиха да стоят и да викат на едно място в малки групички както обикновено. Те се събраха и потеглиха в шествие. И в някои случаи полицията не можа – или не пожела – да ги спре.
Това извади президента Хосни Мубарак и министрите му далеч извън зоната им на комфорт. Вътрешният министър Хабиб ел Адли беше заявил по-рано, че няма възражения към неподвижни протести на малки групи хора. Обаче масовото шествие, преминаващо без контрол или официално водачество по централен булевард в Кайро към сърцето на режима на площад Тахрир – това вече бе нещо ново и опасно.
Организацията на протестите също бе различна и напомняше за Тунис или Иран от 2009 г. Най-голямата опозиционна групировка, забраненото движение Мюсюлмански братя, което отдавна е ислямисткият „полезен идиот“, манипулиран за осигуряване на западна подкрепа за светския режим, отказа да се включи в тях. Бунтарят в египетската върхушка и бивш шеф на Международната агенция за атомна енергия Мохамед Ел Барадей също остана настрана.
Вместо това една стихийна коалиция от студенти, безработни младежи, индустриални работници, интелектуалци, футболни запалянковци и жени, свързали се чрез социални сайтове като Туитър и Фейсбук, организира редица бързо придвижващи се и непрестанно сменящи мястото си демонстрации в около десетина египетски града. Полицията не можа да ги овладее и, както можеше да се предвиди, прибегна до насилие.
Протестите в Египет вече имат своите мъченици, убити от полицията или самозапалили се. Египет обаче още няма своята Неда Ага-Солтан (иранка, застреляна на 20 юни 2009 г. на опозиционен протест срещу оспорваното преизбиране на президента Махмуд Ахмадинеджад. Видеозаписът на убийството й се превърна в обединяващ фактор за иранската опозиция – б.ред.). Да се надяваме това да остане така.
Езикът и символиката също се различаваха. „Стига, стига!“ (кифая), викаха те през 2005 г. – оттам дойде името на движението за промяна. Сега посланието гласи: „Твърде много, твърде далече, за твърде дълго!“ „Мубарак, Саудитска Арабия те чака“, скандираха демонстрантите, имайки предвид, че в тази страна потърси убежище бившият тунизийски диктатор Зин ал Абидин Бен Али. „Вън! Вън! Революция до победа“, викаха група майки с бебета в ръце. В Кайро, Александрия и други градове транспаранти с лозунги от туниската интифада се размахваха като семафорни флагове с надеждата, че сигнализират края на стария режим.
Египет обаче не е Тунис. Египет е една много по-ефикасна полицейска държава, много по-костелив орех. Лидерът му е умел и издръжлив като стара лисица. Военният и управленският елит са обвързани с американците, от които получават по 2 милиарда долара годишно – а американската република, макар и сама да е родена от въстание, не изпитва любов към революциите.
82-годишният Мубарак държи властта от 30 години. Той е господар на себе си и човек на Вашингтон. Според разкрити от „Уикилийкс“ дипломатически грами, той вероятно възнамерява да умре на власт, а след това тя да бъде поета от сина му.
В Египет няма революция – все още. Чисто хипотетично обаче, ако Мубарак падне от власт, последствията ще са неизчислими – за Израел и мирния процес, за набиращия сила Иран, за влиянието на САЩ в Близкия изток и за бъдещия възход и разпространение на екстремисткия антизападен ислям. И не на последно място – за 80 милиона египтяни.
„Нашата оценка е, че египетското правителство е стабилно и търси начини да отговори на легитимните нужди и интереси на египетския народ“, заяви държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън. Американците бяха на това мнение и за Тунис при управлението на Бен Али. Фактът, че Клинтън се разбърза да направи това изказване, показва колко са се разтревожили.
По БТА