Спрете самоунищожението на Албания

в. Ню Йорк таймс

В един момент Албания е сред „задължителните“ дестинации на „Лонли планет“ за 2011 г., членка на НАТО, чиито жители могат да пътуват без визи в Европейския съюз; в следващия – силите на правителството стрелят и убиват демонстранти по улиците, а британският Форин офис предупреждава посетителите да избягват големите тълпи в Тирана. Албания, която избегна диктатура от типа на севернокорейската през 1990 г., само за да рухне насилствено през 1997 г., сега се люшка на ръба на поредната катастрофа.

Това дали страната ще се срине отново във вътрешен конфликт или ще издрапа обратно е от значение за Европа. До неотдавна Албания беше мотор за мира на Балканите, градейки връзки със стари врагове като Сърбия и насърчавайки етническите си родственици в Косово и Македония да изберат мира. Албанските военнослужещи служат рамо до рамо с натовските си колеги в Афганистан. Евентуално подновяване на конфликта би се отразило зле на Балканите, на Европа и на НАТО.

Сегашната криза обаче има дълбоки корени. От 1992 г. насам нито едни избори в Албания не бяха обявени за свободни и честни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Избори се водят все едно са битки, с армии, които се кълнат във вярност един към друг, но не и към демократичния процес. Изборите са възможност за политиците да унищожат опонентите си и да обогатят приятелите си.

Последните избори през юни 2009 г. не бяха по-различни. Лидерът на опозиционната Социалистическа партия Еди Рама протестира срещу резултатите, като бойкотира парламента. Бойкотът продължава и досега, лишавайки Албания от един мирен отдушник на разногласията. Същевременно премиерът Сали Бериша управлява по начин, който накара Фрийдъм хаус да определи страната като само „частично свободна“. Същия статут получиха Абхазия, Гамбия и Нагорни Карабах.

Острото, оскъдно откъм политика и лично мотивирано съперничество между Бериша и Рама работеше като трион с две остриета – всяко превъртане на някое от остриетата напред-назад разрязваше институциите на страната така, както трион разрязва парче дърво. Да вземем проблема с конституцията на Албания от 1998 г.

Преди три години Бериша и Рама цинично договориха набор от радикални реформи, за които бившият президент Алфред Мойсиу каза, че са променили документа за една нощ. И двамата лидери сигурно са си правели планове да се облагодетелстват от промените. Сега, когато изглежда само едната страна се облагодетелства, другата се жалва. Схемата беше повторена с въвеждането на нов избирателен кодекс.

Корупцията може би е най-големият проблем. 95-тото място на Албания от общо 180 страни в корупционния индекс на Трансперанси интернешънъл за 2009 г. беше групово усилие. Бериша обаче отказа да уволни свои ключови съюзници, заплашени от евентуални обвинения. Експлозията във военен склад, която уби десетки хора, доведе до оставката на тогавашния министър на отбраната Фатмир Мейдиу. Впоследствие той беше преизбран, а парламентарният имунитет, с който се ползваше преди оставката, беше възстановен от Върховния съд (в момента заема поста министър на околната среда в кабинета на Бериша). Има безброй други подобни случаи сред представителите на политическата класа от всички партии.

Положението в медиите също е мрачно, въпреки конституционните гаранции за свободата на изразяване. Медийните групи обикновено се считат за политически пристрастни, а журналистите продължават да стават жертва на съдебни дела, сплашване и физически посегателства. Миналата година критичният към управляващите вестник „Тема“ беше изгонен от офисите си, въпреки че съдът се произнесе против акцията. Издателят на „Тема“ след това беше пребит от телохранителите на петролен магнат, поддържащ връзки с правителството.

След години подобна дейност в институциите в Албания съвсем логично цари пълен хаос. Дори в правосъдието цари хаос и се вихри политически спор за това дали шестима командири от националната гвардия, издирвани във връзка с убийството на демонстрантите, трябва да бъдат арестувани. Вместо да спрат и да се замислят за щетите, които са нанесли, Рама и Бериша продължават да въртят триона.

Сега и двамата изглежда са склонни да използват ултранационалистически средства, за да спечелят или да се задържат на власт. Бериша обвинява Рама, че се е опитал да „завземе властта със сила“ и е дирижирал „очевиден опит“ за сваляне на легитимното правителство.

Сега той възнамерява да изведе свои собствени демонстранти по улиците. Рама, от друга страна, протестира, че управлението на Бериша е недемократично, и намеква, че само революция по модела на Тунис може да промени страната. През последните години Европейският съюз съсредоточи вниманието си другаде на Балканите.

Сега обаче ЕС трябва да заяви ясно, че албанските политици трябва да се откажат от насилието и да спрат да рушат институциите на страната. В противен случай албанците ще изгубят правото си на безвизово пътуване в Европа, а страната им ще изпусне всички сериозни шансове за присъединяване към ЕС. Дори членството на страната в НАТО може да бъде изложено на риск.

За да демонстрира загрижеността си, Катрин Аштън, първият върховен представител на ЕС за външната политика, трябва да изпрати високопоставен посредник в Албания. Трябва да се сформира комисия от бивши президенти, която да разследва последните инциденти.

Международната общност трябва да организира извънредни парламентарни избори следващата година, изпращайки недвусмисленото послание, че албанските институции вече не вдъхват доверие и не са в състояние да се справят сами. Новото правителство трябва да се придържа към конкретен дневен ред от реформи.

Това може най-накрая да попречи на албанските политици да продължат да разкъсват на парчета институциите на страната. В противен случай последиците ще се почувстват и извън границите на Албания.

По БТА

* Даниел Корски е изтъкнат член на Европейския съвет по външни отношения

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.