„Германският модел“ е химера

в. Трибюн

Обвинителният тон, който е оскърбителен за французите, за силния растеж отвъд Рейн, е недалновиден и няма нищо общо с икономическата и социалната действителност.

Новината, че Германия е постигнала най-висок растеж от обединението стана повод за нас, французите, да се отдадем на така любимото си занимание – самобичуването – и то особено когато става дума за нашите германски съседи. Толкова ли сме неефективни, непродуктивни, мързеливи в сравнение с тях, че се налага да търпим унижението на растеж, който е два пъти по-слаб от техния!

Следват неизбежните дискусии за произтичащия според логиката упадък на тази отвратителна страна, в която сме имали злата участ да се родим. Достатъчно би било обаче, за да избегнем да изпадаме в такава нервна криза, да погледнем фактите, като малко се отдръпнем назад.

Основателността на подобна логика е в превръщането на тема на растеж сам по себе в нещо свято. Само че темпът на растеж е преди всичко съотношение, което трябва да бъде съпоставено с целта си, с този, който е в растеж. Ако брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия отчете рекордно висок растеж през 2010 година, то причината е, че през 2009 година имаше също толкова безпрецедентен спад.

От математическа гледна точка много по-лесно е да постигнеш растеж от 3,6%, когато БВП е спаднал с 4,7% през 2009 година, отколкото ако е спаднал с 2,6%, какъвто е случаят с Франция. Destatis, германският национален икономически и статистически институт, подобен на френския Insee, отбелязва между другото, че „германското икономически чудо е по-малко изненадващо, когато се има предвид силното свиване на БВП през 2009 година“.

Дори нещо повече, този растеж с 3,6%, от определена историческа гледна точка изглежда твърде умерен. През всяка година след всеки един от четирите последни периода на рецесия отвъд Рейн винаги е било възможно да се заличи спадът на БВП. Този път обаче растежът бе недостатъчен, за да запълни дупката, издълбана през 2009 година. Равнището на германския БВП все още е с 1,3% под равнището си от края на 2008 година.

От тази гледна точка Франция няма основание да се изчервява: с растеж от 1,6% през 2010 година тя вероятно ще отчете изоставане с 1 % спрямо същото равнище. Между другото един поглед по-напред в бъдещето позволява да се съживят франкофонските разсъждения. През десетилетието 2000-2010 Франция е отчитала среден годишен растеж от 1,27% (продължаваме да се ръководим от хипотезата за растеж от 1,6% през 2010 година), Германия – 0,9%. Накратко няма отстъпление, няма френски упадък.

За какво говорят на практика хората, които хвалят заслугите на Германия? Често за страната, която прие реформите на Шрьодер (Герхард Шрьодер бе федерален канцлер на Германия от 1998 до 2005 година – бел. ред.) на трудовия пазар, която прие намаляването на темпото на увеличение на заплатите, понижението на корпоративния данък и вдигането на ДДС. В този случай по същество това означава да се твърди, че ако много искаха, ако бяха по-малко нехайни, по-малко вироглави, по-малко гали в крайна сметка, французите можеха да направят същото като германците.

Вече видяхме бедната реалност на това „същото като“, но подобни приказки отричат три пъти реалността. Те отказват да установят значителната структурна разлика между двете икономики в началото на 2000-те години и още повече днес. Дезиндустриализацията на Франция би направила надпреварата за конкурентоспособност много по-несигурна. Те не вземат под внимание и отговорността на политическия и икономическия елит на Франция, когато става дума за проблемите на страната.

Защо, например, да се поставят в привилегировано положение допълнителни часове в разгара на кризата, когато в същото време германците пък заложиха на съкращаването на работното време, за да запазят заетостта, или още защо да се изоставят толкова дълго време малките и средни предприятия, създаващи работни места, за сметка на националните шампиони?

При този подход, най-сетне, се пренебрегват структурните опасности в дългосрочна перспектива на германския модел. Неотдавнашно изследване на Фондацията „Бертелсман“ сочи, че рискът от бедност е много по-висок в Германия, отколкото във Франция. А пък германската промишлена мощ продължава да бъде подвластна на китайската заплаха. Примерът със соларния енергиен сектор показва, че Китай може да причини много злини на германската промишленост. А доклад на консултантската компания Roland Berger компаниите от сектора на машиностроенето се призовават да изнесат производството си в Китай.

Не е сигурно, при това положение, че индустриалният модел е траен. Още повече, че над страната е надвиснала заплаха: нейното демографско положение. Германия ще изпитва недостиг на работна сила и населението й вероятно ще намалее с 10 милиона за 20 години. Как ще издържи на такъв удар? Трудно е да се отговори. Като сравнение положението във Франция би изглеждало сияещо в тази област.

Излиза че „германският модел“, провъзгласен от френския елит, сираче на бившия англо-американски модел, който вече има лоша репутация, е една химера. Той стана символ на омразата към самия себе си, която вероятно е основният проблем на Франция, нуждаеща се най-вече от вяра в себе си. И категорично трябва да се извлече поука от германците, а тя без съмнение е: в края на 1990-те те съумяха да пренебрегнат предричащите техния неизбежен упадък.

По БТА