Българин в Египет: 8 млн. армия и полиция… Това, което става, на нас ни напомня 1989 г.

Върволица от автобуси стоварва туристи всеки ден пред пирамидите. Снимки: Иван Бакалов

Веселин Бешевлиев е инженер, специалист по електроника, който се върна в събота вечер от Египет, след посещение в Кайро и в курорта Хургада. Един от многото български туристи там, които използват зимния период, за да отидат на Червено море, където водата е 20-22 градуса, а плажовете са като у нас през юни.
Неговото пътуване съвпада с бунтовете в Египет срещу президента Мубарак, който е на власт от 30 години.

– Какво видяхте в Кайро?

– Аз бях в Кайро на отиване, пристигнах там миналата събота.


– Личеше ли по нещо, че ще има бунтове? Някакви демонстранти?

Веселин Бешевлиев. Снимка: Нели Томова

– Не знам как е изглеждало преди, но там това стандартно е свръхполицейска държава, навсякъде има униформени с автомати. Това е стандарт. Хосни Мубарак, заедно с армията и полицията, разполага с 8 млн. души.

– А държавата е близо 90 млн.?

– Да. Почти 10% от населението е в униформи. И тези са съсредоточени главно в големите градове. Будки на полицаи има и сред нищото, в пясъците. Египет е ключов съюзник на САЩ, който крепи и отношенията с Израел. Като гледах Си Ен Ен и Би Би Си, чух, че имало опит за запитване към Нетаняху как ще коментира ситуацията в Египет, той казал “Само мълчете” – на съпартийци, правителство, на опозицията дори.

– В курорта имаше телевизия, така ли?

– Телевизията спря в четвъртък, изчезнаха само Си Ен Ен и Би Би Си, и на другия ден чак към вечерта тръгнаха отново. Но немските и други програми си вървяха. Телефони има, работят, но интернет няма от четвъртък.

– В самата Хургада по нещо усети ли се?

– Единственото е, че от петък навсякъде хората се бяха залепили до телевизорчета, радиопарати и слушаха какво казал Мубарак, който мълча цяла седмица. Аз говорих с най-различни хора.

– И какво мислят хората?

– Всички, без значение дали са християни или мюсюлмани (християните се познават по това, че имат татуировка кръстче на дясната ръка) – за тях на първо място е по-важно, че са египтяни. Демонстрират национализъм, но не е агресивен. По-точно демонстрират свръхнационална гордост, не национализъм. Няма връзка между религиозната принадлежност и оценката към Хосни Мубарак.

Уличното движение в Кайро е по-страшно от софийското. Снимки: Иван Бакалов

– И каква е оценката?

– Различни мнения. Говорих с един мюсюлманин, който каза, че Мубарак е окей, той уредил туризма (а туризмът там е основен поминък за мнозина), бъдещето с него е ясно и стабилно, нищо, че не е ангел. Един друг, християнин, собственик на магазини, ми каза – абсолютно погрешно беше махнат Саддам Хюсеин от Ирак, това беше верният човек за тази страна и т. н., но Хосни Мубарак трябва да се разкара.

– Защо?

– Защото откакто този човек се е родил, близо 40 години е все същата корупция и тази работа не му харесва. Друг египтянин, гид на кораб за гмуркане, каза, че не харесва Хосни Мубарак, но и не харесва тълпите да чупят магазини – целият вандализъм, който тече. Не чух някой да е симпатизант на партията “Мюсюлмански братя”, с която плашат по западните телевизии. Всички викат – това не! Ислямизъм, тероризъм – не. Впечатлението, което Би Би Си и Си Ен Ен категорично насаждат, е, че в Египет има само три възможности – или Хосни Мубарак, или партията на “Мюсюлманското братство”, или Мохамед Ел Барадей – нобеловият лауреат. Но като говориш с хората, казват поне още 5-6 лидери, на които биха се доверили. Тях обаче не ги споменават по световните телевизии. За Барадей местните казват, че бил “американ бейби”. Не го харесват. Поне не срещнах такива.

Алея край Нил в Кайро. Снимки: авторът

– А туристите?

– Огромна част от туристите категорично подкрепят Хосни Мубарак, защото гарантира сигурност. Говорих с руснаци, германци, поляци. Казваха – дано той остане на власт поне докато си тръгнем. Всички, които бяха от едновремешния Източен блок, гледаха с тъга на това, което става в Кайро, защото правят аналогията с 1989 г., събуждането на Източна Европа и последвалите неприятни години на лишения. Източноевропейците са скептици.

– От какво недоволстват египтяните?

– В Египет няма здравно и социално осигуряване. Но кой да обясни на египтянина, че ще трябва да плаща всеки месец социални и здравни осигуровки – около 30-35% от заплатата му –  а срещу това не се знае се знае какво ще получи. Няма безплатен обяд.

В Египет има данък продажба 10%, но реално няма касови апарати навсякъде. Където има, не се използват винаги, на места в магазинчета виждаш по касовите апарати един слой от пустинен пясък… Таксиметровите шофьори имат таксиметрои апарати, но не ги пускат, сумата е въпрос на договорка.

Едно четиричленно семейство, което живее в 50-60 кв. м жилище, плаща за ток 20-30 щатски долара – за готвене, осветление, хладилник, климатик – нощем става студено дори в Египет по това време на годината. Според правителството безработицата е 12%, а според данните на ЦРУ за Египет е 9,5%. Имат растеж на брутния продукт 5,6%. Хората казват, че безработицата не ги притеснява, защото това е неспасяемо положение – има процент египтяни, които са неграмотни, не могат да събират и изваждат, не искат да учат, завинаги ще си останат безработни или черноработници с временна работа.

Статуи пред археологическия музей в Кайро. Снимки: Иван Бакалов

Всъщност най-големият проблем е, че в Египет няма трудови договори. Много голяма част от бизнеса се крепи на идеята за сезонна работа – основно около туристите. Храната в Египет е 90% тяхна, напитките също. Има силна протекционистка политика.

– Имат и 3-4 автомобилни завода, правят тойоти, корейски коли и др.

– Не знам за автомобилите, но има протекционизъм. Например, само ако си египтянин, можеш да бъдеш гид, да развеждаш туристи, да показваш музеи. По някакъв начин държавата се грижи за техните си хора.

– На тръгване личеше ли, че в страната има бунтове, армия по улиците?

– Не, в курорта Хургада – никаква грижа. Има военни конвои край пирамидите, защото е важно туристическият поток да продължава. Хора, които ходиха по екскурзии от Хургада, бяха спирани многократно по разни чекпойнт постове, но туристите ги пускат веднага. Туристите не са във фокуса на бунтуващите се. Гневът е срещу Мубарак, не е срещу чужденци, американци или израелци.

Другото нещо, което се коментира, е лицемерието на Евросъюза спрямо Египет и Тунис. Тунис се споменава често, президентът му, който избяга, е бил 23 години на власт, снимал се е с разни евролидери, Саркози и др. Египтяните казват, че през това време европейците не са споменали, че той е лош и изведнъж, 3 дни след като паднал, са открили, че е много лош, и са издали европейска заповед за арест. И местните питат – защо няма заповед за арест и на Мубарак? Той добър ли е или лош? А от Европа се чува само едно – “но комент”, нека няма насилие, да се спазват “универсалните човешки права”. Нищо друго по-сериозна като критика няма.

Най-тъжно беше опитът за вандализъм в музея в Кайро. Граждани на Кайро правят кордон да пазят музея, така са го спасили. Сега го пази армията. Има унищожени 2 мумии и няколко музейни експонати. Музеят е спасен от обикновени граждани.

От богатите квартали се оплакват, че армията не иска да ги охранява. От затворите и арестите в полицията са избягали страшно много криминални престъпници. Все пак да не забравяме, че Кайро е над 20 млн. Може би тактиката на Мубарак е да пусне анархията и насилието, за да приемат хората отново реда и сигурността, за сметка на свободата.

Трябва да се има предвид, че когато се говори за десетки или стотици хиляди протестиращи в Кайро, това не е голямо число в град, който е към 25 млн. население.(виж тук още за Египет и Кайро)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.