Египет – журналистите стават мишени

сп. Форейн полиси

Безредиците в Кайро. Снимка: от тв екрана

За работещите в столицата на Египет журналисти изглеждаше, че четвъртък, 3 февруари, ще е първият ден, в който ще могат да си отдъхнат от насилието, съпровождащо предишните дни на протестите, и да размислят за ставащото. Но това усещане не продължи дълго.

Около 12.30 по обед заедно с още няколко колеги журналисти решихме да си поговорим с обикновени египтяни на улиците в района Докки, в който живеят хора от средната класа. Приближихме се до количка, чийто собственик продава фул – гъсто пюре от фасул, което е едно от националните ястия – и зададохме няколко безобидни въпроси за доставките на храни и всекидневния живот. Дали отново са отворени магазините? Връщат ли се хората на работа?

Обстановката се нажежи почти веднага. Около нас се събра тълпа от разгорещени местни жители, които поискаха да се легитимираме и започнаха да изразяват съмнения относно нашите намерения. Така и не разбрах дали ни бяха взели за шпиони, или това, че сме журналисти, за тях си беше достатъчно лошо. Един от събралите се агресивно ни попита дали не сме от „този отвратителен канал Ал Джазира“. В отговор аз го попитах, навярно прекалено саркастично, дали вижда някъде около нас телевизионни камери.

Внезапно друг от присъстващите замахна срещу мен и изведнъж всички се превърнаха в буйстваща тълпа. Аз получих поне четири удара в лицето. Колегата ми от National Public Radio Лурдес Гарсия-Наварро се ориентира по-бързо и умело изобрази истерия, плачейки на висок глас, от които тълпата леко се смути и отстъпи назад.

Минута след началото на боя някои по-спокойни ме дръпнаха настрани и ми казаха да се кача на стоящото наблизо такси и да се махна. Приближих се до колата, където обаче заварих началото на нова бъркотия. Колегите ми, включително Гарсия Наваро и Джеймс Хайдър от Times of London седяха в таксито, което обаче бе обкръжено от друга разсърдена тълпа. Хората блъскаха по стъклата и се опитваха да влязат в колата. Някой пък бе спрял с мотоциклета си точно отпред, за да препречи пътя за евентуално бягство.

Като единствен египтянин сред журналистите аз се превърнах във фокус на гнева. Моят арабски, който аз говоря с акцент понеже съм израснал в САЩ, само засили подозренията им. Един човек крещеше в лицето ми: „Ти не си истински египтянин. Кой си ти?“. В отговор на искането им да си покажа документите успях да измъкна своя египетски паспорт. Шофьорът ми Гамал също започна да умолява тълпата да ни пусне, като повтаряше, че ме познава от 10 години и че познава почти всичките ми роднини.

Но египетският паспорт предизвика повече щети, отколкото ползи, понеже в него ясно е написано, че съм роден в САЩ. За обезумялата и ксенофобски настроена тълпа паспортът ми стана нещо като димящ пистолет, доказващ напълно вината ми. Тълпата започна да крещи, настоявайки да бъдем предадени на полицията или на военните. Аз отговорих: „Да, моля! Намерете ми войник, аз сам ще се предам.“.

Когато вече бях започнал съвсем сериозно да се притеснявам за нашата безопасност, на мястото на събитието се появи офицер от военната полиция и хората бързо се успокоиха. Въпреки протестите им офицерът ме качи в таксито, след което за по-сигурно ни ескортира до ограден с висок зид двор. Там намерихме още една група изплашени журналисти. Това бяха египтяни, работещи за местен англоезичен вестник. И тях военните ги бяха спасили от разбеснялата се тълпа. Беше съвсем очевидно, че подобни сцени се разиграваха из целия Кайро.

Не мисля, че тормозът, на който бяхме подложени, е част от координирана кампания срещу журналистите. Хората, които ме нападнаха, са обикновени граждани на Египет, чиите нерви са опънати до краен предел след 10 дни на безредици и неопределеност. Държавната телевизия подхранваше тяхното безпокойство и страх с постоянно меню от конспиративни теории, твърдящи, че зад възникналите безредици стоят някакви тайнствени външни сили и че чуждестранните журналисти отразяват събитията крайно предвзето, заемайки страната на противниците на Мубарак, с което активно помагат за свалянето на режима.

Навсякъде в Кайро обаче ясно си личеше, че журналистите са съзнателно превърнати в мишена. Всичко започна през деня в сряда, а кулминацията бе достигната със серия от инциденти в четвъртък. Тези, които не бяха нападнати от тълпата, бяха арестувани от полицията или задържани – за собствената им безопасност, както се твърдеше – от военните.

Шефът на каирското бюро на „Вашингтон пост“ Лейла Фадел се оказа сред 20-ината журналисти, арестувани сутринта от египетското Министерство на вътрешните работи. „Доколкото знаем, те са в ареста, но са в безопасност“, съобщи изданието. В четвъртък вечерта тя бе освободена.

По твърдения на сътрудници на Al Jazeera, най-малко трима репортери на този телевизионен канал са били арестувани от военните, докато пътували от летището. Гръцки журналист пък бе ранен с нож в крака.

Известен местен блогър, работещ под името Sandmonkey, бе арестуван, докато се опитваше да достави медикаменти на ранените демонстранти на площад Тахрир. След това той съобщи в мрежата: „Аз съм добре. Измъкнах се. Полицаи ми устроиха засада и ме биха. Конфискуваха ми телефона. Счупиха ми колата, а медикаментите ги взеха“.

В сряда тълпа нападна кореспондента на CNN Андерсон Купър, който в този момент бил заедно с режисьор и оператор. Пребили ги и опитали да им счупят камерата. В четвъртък Купър и колегите му бяха нападнати отново. Репортерът от списание „Тайм“ Андрю Лий Бътърс беше задържан и бит от цивилни лица, действащи по указания на намиращ се на място цивилни полицаи.

Мащабите и броят на станалите за един ден инциденти би трябвало веднага да опровергаят всякакви твърдения на властите, че това са отделни и не свързани помежду си случаи. Държавният департамент на САЩ вече отхвърли тази възможност. „Не мисля, че това са случайни събития. По-скоро прилича на опит да бъде попречено на журналистите да отразят днешните събития“, заяви говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

Всъщност, има само една причина за нападенията срещу журналисти – ако не искаш те да съобщават на външния свят за ставащото. Въпреки че за заелите площад Тахрир демонстранти денят се оказа относително мирен, внезапната вълна от нападения срещу журналисти предизвика опасения, че се надига истинско цунами и че властите и техните привърженици не искат светът да види това.

Но Мубарак и неговите привърженици също би трябвало да са загрижени. Защото силите, които те отприщиха, вече трудно ще бъдат удържани отново. Параноята и ксенофобията, която видях в четвъртък, бе нещо необичайно, нещо, което не съм наблюдавал в египетския народ през всичките 13 години на моята работа в страната. За страна като Египет, чиято икономика изцяло зависи от стабилния приток на чуждестранни туристи, обръщането на народа срещу външния свят ще има катастрофални последици в дългосрочна перспектива.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.