Ислямистите – предизвикателство за краля на Йордания

Правда.ру

След събитията в Тунис мощни антиправителствени акции разтърсиха още една арабска държава – Йордания. Щом тунизийският президент Бен Али бе свален, крал Абдула Втори взе превантивни мерки – намали например цените на основните храни и отпусна половин милиард долара за различни социални проекти. Не успя обаче да блокира протестните нагласи. Хиляди излязоха на протести срещу влошените условия за живот и корупцията; демонстрантите настояха за оставка на правителството. Както и в случая с Египет, срещу властта се обедини на практика цялата опозиция – от умерените синдикални дейци до левицата и ислямистите.

Акциите принудиха краля да изпрати в оставка кабинета на Самир ар Рифаи. На мястото му бе назначен един от най-влиятелните шефове на силови структури – Маруф Бахит, „човек от тайните служби“, комуто монархът възложи да проведе политически и социално-икономически реформи. При все че повечето опозиционни партии склониха да му съдействат, влиятелният Фронт за ислямско действие отказа. Радикалите са недоволни главно от това, че кралят смени премиера, но остана на власт.

В случая ислямистите намятат тогата на демократи. Те приканват краля да формира „правителство на националното спасение“ и предлагат министър-председателят да се избира чрез общонационално гласуване. Кралят не е съгласен, тъй като схваща, че при това положение ще се превърне в декоративна фигура и ще изгуби влияние върху политическите процеси. В тази връзка ислямистите се канят скоро да засилят антиправителствените протести.

Ще припомним, че съвсем доскоро западните аналитици представяха Йордания за образец на стабилност и развита икономика сред арабските страни. Наистина там кажи-речи няма петролни находища, но Аман активно засилва туризма, включително лечебния. Освен това страната има доста голям потенциал за развитие на суровинния сектор. Йордания е сред важните производители на фосфорити в световен мащаб. Да не забравяме и откритите наскоро големи находища на природен газ и уран.

Неслучайно там не са много хората, живеещи под чертата на бедността. В Египет примерно бедняците са 40 на сто, а в Йемен над половината; в Йордания обаче статистиката информира само за 3,5 процента от населението, които се изхранват с по-малко от два долара дневно (по данни на опозицията те са 25 на сто). Дори западни правозащитници забелязваха, че с равнището на демокрацията и спазването на човешките права страната ясно се откроява на общия безрадостен близкоизточен фон.

Напоследък обаче социалните проблеми се изостриха и там. Дори официалните власти признават, че над 15 процента от жителите са безработни (според опозицията – над 30 на сто). За тежкото положение допринася и друго – страната е наводнена със стотици хиляди трудови мигранти от Югоизточна Азия и Египет, също и бежанци от Ливан и Ирак. Демографската ситуация в Йемен допълнително влошава нещата. Наистина прирастът на населението там е доста по-нисък, отколкото в Йемен, но все пак е от значение. Броят на жителите вече доближава 6,5 милиона и според източници от съседни арабски държави нараства със 150 хиляди души годишно.

Има и други проблеми – водните ресурси са ограничени, поради което селското стопанство не може да задоволи продоволствените нужди на страната. От друга страна, положението на Абдула Втори е далеч по-стабилно от това на Мубарак например. За разлика от случая с Египет, Западът, включително САЩ, не се отказа да подкрепя действащата власт. Тези дни Вашингтон прехвърли най-малко 0,66 милиарда долара помощи в сметките на Аман. Пекин също не остана настрана и обеща в най-скоро време да отпусне на Йордания поне 150 милиона долара.

Доколко е стабилна властта на краля в тази обстановка? „Правда“ помоли за коментар арабиста Сергей Демиденко от Института за стратегически анализ. „Днешните протести са тревожен сигнал за крал Абдула, тъй като при известни условия може да ги подкрепи мнозинството от населението. Както знаем, голяма част от него са палестинци. Мнозина от тях поддържат връзки със свои сънародници, членуващи в радикалните организации „Ислямски джихад“ и Хамас“, отбеляза експертът.

„По време на събитията през „черния септември“ на 1970 г. повечето радикали бяха прогонени от страната. Мнозина палестинци обаче им симпатизират и до днес. За тях представителите на Хашемитската династия са предатели и лакеи на ционистите. Тук ще споменем показателния факт, че напоследък въоръжени групи успяваха да влязат в Ирак най-вече тъкмо през Йордания, а не през сирийска територия.

И още едно доказателство, че позициите на ислямистите не са толкова слаби: тяхно дело е шумният терористичен акт през 2005 г., когато бяха взривени хотели в Аман. Впрочем не са и толкова силни, че да свалят сега от трона Абдула.

В страната обаче има доста съществени основания за антиправителствени протести. Въпреки че Западът се опитва да представи Йордания за успешна близкоизточна държава, това не е точно така. Проблемите там са същите като в другите страни от региона: демографското положение, заетостта, ниските доходи, корупцията. Макар и в по-малък мащаб. Както и да го усукваме, страната си е бедна, няма петрол. Затова йорданската икономика е доста нестабилна. Неслучайно предишният крал Хюсеин провъзгласи лозунга: „Единственият капитал на страната ни са хората“.

Така нареченото процъфтяване на Йордания преди бе осигурено с доставки на евтин иракски петрол. Срещу което благодарните йорданци винаги подкрепяха Саддам Хюсеин. След неговото сваляне обаче се зачудиха какво да правят занапред, тъй като страната не можеше да купува петрол на пазарни цени. Ситуацията бе изгладена от държавите в Персийския залив, които склониха да заменят Ирак и да подпомагат Йордания в бъдеще.

В условията на криза обаче те преразгледаха цените на „черното злато“, което се отрази доста болезнено на йорданската икономика. По същото време впрочем пострадаха и бюджетите на всички трети страни, тъй че Йордания в случая не прави изключение. Колкото до протестите в страната, властта на Хашемитската династия засега е доста стабилна.

За момента демонстрантите просто си пробват силите и не настояват за оттегляне на Абдула. Успяха всъщност да постигнат смяна на правителството. Не бива обаче да го тълкуваме като признак на слабост от страна на краля – по-скоро обратното. Той сложи начело на кабинета съвсем не човека, когото биха желали да видят неговите противници, а един твърде неприятен силов шеф, бившия началник на йорданското разузнаване“.

По БТА