Защо в Америка обичат Роналд Рейгън

ДПА

Роналд Рейгън бе лицето на политиката на 80-те години, но лидерът на републиканците, изкарал два мандата като президент на САЩ, беше идол за консерваторите и враг за либералите. Тази неделя милиони американци ще настроят приемниците си, за да гледат „Супер боул“ – ежегодното върхово събитие в спорта, което определя шампиона в професионалния американски футбол.

Но преди да започне мачът, те ще си спомнят за Рейгън, чиято стогодишнина се навършва същия ден. Ще бъде излъчен възпоменателен филм за живота му – почит, която ще покаже, че през настоящите бурни времена Рейгън е повече обичан от когато и да било и затова заслужава най-голямото признание на тази вманиачена по спорта страна.

Трийсет години след като поема президентския пост и повече от шест години след смъртта си Роналд Рейгън отново разпалва общественото въображение. Книжарниците излагат на витрините си неговата биография, университетите предлагат серии лекции за неговата политика, а последователите на Рейгън в цялата страна планират тържества в чест на неговия рожден ден.

Един от всеки трима граждани на САЩ го определят като изключителен президент в историята. Сред последните президенти само Джон Кенеди е оценяван по-високо. Ако имаме предвид как е изживял живота си, няма да се изненадаме, че той е способен да увеличи своята популярност даже след смъртта си.

Роналд Рейгън е роден през 1911 г. в Тампико, Илинойс – град на около 180 км западно от Чикаго, чието население понастоящем е около 800 човека. Син на неуспял търговец на обувки и набожна християнка, Рейгън е търсил и винаги е намирал пътя нагоре.

Рейгън разказва съветски вицове

Като студент в колежа е избран за президент на студентския съвет. След като става актьор, е избран за президент на холивудската Гилдия на филмовите актьори, а като политик е бил два мандата губернатор на Калифорния, преди да стане президент на САЩ. Той е трябвало да работи за своя успех, плащайки таксите си в колежа с миене на чинии. След дипломирането си става знаменитост в Средния запад като спортен радиокоментатор, което накрая го извежда до филмова кариера и национална слава.

През 50-те години решава да влезе в политиката и накрая печели президентските избори през 1980 г. на 69-годишна възраст, след като преди това на два пъти не успява да се сдобие с номинацията на своята партия. На президентските избори през 1980 г. мнозина избиратели виждат проблем във възрастта му. Но сега това едва ли е от значение за неговото наследство. Това, което хората помнят, е Рейгъновият популизъм и че той придаде нов оптимизъм на страната след години на деморализиращи кризи, вкл. Виетнамската война, аферата „Уотъргейт“ и кризата със заложниците в Иран.

Те си припомнят също за неговия принос за разпадането на Съветския съюз. Речта на Рейгън през юни 1987 при Бранденбургската врата в Берлин, в която той хвърли предизвикателство към съветския президент Михаил Горбачов „да отвори тази врата“ и „да събори тази стена“ бе решаващо събитие в края на Студената война. Джеймс Бейкър, началник на кабинета на Рейгън и министър на финансите, си спомня, че Рейгън върна гордостта на Америка. „Ти върна гордостта и самоувереността на страната. Ти донесе мир. Какво повече можеше да искаш?“

Даже и президентът Барак Обама, който е демократ, наскоро взе със себе си за ваканцията биографията на републиканския президент. „Няма значение какви политически различия може да има човек с президента Роналд Рейгън и аз със сигурност ги имам, но не може да се отрече, че той беше лидер на света“, каза Обама.

Но не са забравени и слабите моменти в неговото президентство. Аферата „Иран-контри“ хвърли сянка и подозрения. Рейгън беше на власт, когато САЩ тайно доставяха оръжие на Иран и незаконно прехвърляха печалбата от продажбата на десните бунтовници в Никарагуа. Рейгън винаги е отричал, че е знаел за това, което накара критиците да питат кой всъщност е поръчвал музиката в Белия дом – Рейгън или неговите съветници.

Рейгън остава също враг на Демократическата партия, защото тя го смята за гробокопач на социалната държава. От друга страна, републиканците тачат паметта му по-благоговейно от всякога. Политиците, които споделят неговата философия, като например бившият лидер в Конгреса Нют Гингрич и бившият кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, отдавна се обявяват за негови политически наследници. Те искат да копират неговата икономическа политика, да изведат Америка до благоденствие, както направи Рейгън, и да намалят данъците и бюрокрацията.

Някои експерти казват той не би имал шансове днес в Републиканската партия. Като прагматик той би трябвало да търси компромиси с демократите, вместо да влиза в продължителна „позиционна война“ с тях. Освен това той беше всичко друго, но не и пестелив с бюджета на САЩ. По време на неговото управление дефицитът стана четворно по-голям. Той веднъж повиши данъците, за да укрепи социалната система на САЩ – ход, който днес би бил погледнат с ужас от консервативното движение „Чаено парти“. „Съмнявам се, че Рейгън може да бъде избран днес“, казва политическият стратег Марк Маккинън.

Това не причинява пробойни в преклонението към Великия комуникатор (Рейгън беше известен със своето дар слово). Бившият президент, който обичаше да се представя като „г-н Нормалния“ и който предпочиташе да прекарва вечерите в Белия дом пред телевизионния екран в пижама заедно със съпругата си Нанси, намери своето място в историята като човек, който се бореше за здрава икономика и семейни ценности.

Рейгън почина на 93-годишна възраст на 5 юни 2004 г. в дома си в Калифорния след дълги страдания от болестта на Алцхаймер, като прекара последните пет години от живота си почти изцяло далеч от погледа на публиката. След смъртта му хиляди хора чакаха с часове да му отдадат почит в Капитолия и в неговата президентска библиотека в Калифорния. Мнозина си спомнят също неговото изразително обръщение от 1994 г. към американския народ, в което той обясни, че страда от това заболяване, като каза, че започва „пътешествие, което ще ме доведе до залеза на моя живот“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.