Египет между турския модел и революцията в Иран

в. Вашингтон пост

Западът е споходен от призрак. През 1979 г. Съединените щати наблюдаваха улична революция в Близкия изток, която отстрани от власт техен близък съюзник – иранския шах Реза Пахлави, и доведе до създаването на теократична ислямска република.

Сега, наблюдавайки друга улична революция в друга близкоизточна страна, много хора сякаш са обладани от този спомен. Опасенията от ислямистка победа не се споделят единствено от консервативния политически коментатор Глен Бек с неговите прогнози, че свалянето на Хосни Мубарак ще доведе до поява на ислямски халифат, поставящ си за цел глобално господство. (Бек дори препоръча на американците да се запасяват с храна.)

Сериозни консервативни политици като Мит Ромни и Джон Маккейн описват ислямската опозиция в Египет по доста сходен начин. Вляво Ричард Коен от „Вашингтон пост“ пише: „Мечтата за демократичен Египет със сигурност ще донесе кошмар.“ Други предричат, че ислямистите ще опитат преврат от болшевишки тип.

Всяко от тези неща наистина може да се случи, но има твърде малко доказателства в подкрепа на страховитите сценарии; „Мюсюлманското братство“ е един от много участници, а всички те издигат искания за демокрация и човешки права. Египет не е Иран по редица важни признаци. Неговото сунитско духовенство не играе никаква върховна или политическа роля, както е в Иран. Може би най-важното е, че сегашният ирански режим не е популярен модел в арабския свят. Египтяните са наясно и с Мубарак, и с имамите и не желаят никой от тях – анкета на института „Пю“ през 2010 г. установи, че огромното мнозинство е за демократично управление.

Страховете от това въображаемо бъдеще отклоняват погледите на американците от реалния проблем в Египет: военната диктатура. Египетският  режим не е едноличен, съсредоточен около Мубарак, въпреки сведенията за неговото богатство и опити да направи сина си свой приемник на поста. След офицерския преврат през 1952 г. Египет е единствено и само военна диктатура. Малцината президенти оттогава произлизат от офицерския корпус; въоръжените сили имат огромни бюджети и пълна независимост, както и участие във всеки аспект на живота. Те дори притежават множество недвижими имоти и стотици компании.

Точно сега военните укрепват властта си. Опитите на Мубарак след 2004 г. да доведе в правителството цивилни и бизнесмени бяха осуетени през последната седмица – всъщност бизнесмените станаха жертвените животни – те бяха жертвани, за да могат генералите да продължат да управляват. Тримата, които движат нещата в Египет – вицепрезидентът, премиерът и министърът на отбраната – са от армията. Половината министри в кабинета са военни и около 80 процента от влиятелните губернатори също са от въоръжените сили. Военните като че ли са решили да жертват Мубарак, но се опитват да управляват процеса на промяната, за да гарантират, че ще опазят властта си. Не забравяйте, че в Египет все още има военно положение и военни трибунали.

Много коментатори правят паралели с Турция, където военните изиграха ключова роля в модернизирането на страната. Но военните в Турция отстъпиха властта с неохота само защото ЕС упорито оказваше натиск за отслабване на ролята им в политиката. Опасността е, че Египет ще се превърне не в Турция, а в Пакистан – мнима демокрация, където в действителност управляват генерали от задни стаички.

Правителството на Обама има право да работи за гладък преход. Опасността от хаос е реална. Възгледите на „Мюсюлманското братство“ са ретроградни и пагубни. Без нова конституция и правов ред съществуват рискове от „нелиберална демокрация“ – свободни и честни избори при сегашните закони в Египет ще имат лоши резултати за малцинствата, човешките права и свободи. Трябва да се смени не само Мубарак, а цялата система, която той оглавява.

Струва си да си припомним кое доведе до появата на ислямския екстремизъм и антиамериканския гняв в Близкия изток. Арабите смятат, че Вашингтон подкрепя бруталните диктатури, които потискат народите в региона. Те смятат, че САЩ не обръщат внимание на това потисничество, докато режимите не пристъпват границите на американската външна политика.

Ако Вашингтон се възприеме сега като  посредник на сделка, която оставя на власт военната диктатура в Египет, резултатът ще бъде дълбоко разочарование и чувство на безизходица по улиците на Кайро. С времето те ще направят съпротивата срещу режима и САЩ по-твърда, по-религиозна и по-насилствена. Това може да се окаже истинският паралел със силите, довели до иранската революция.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.