„Колибата“ – трилър за вярата и Бог става сензация

Уилям Йънг. Снимка: личен архив

„Колибата“ (The Shack) на Уилям П. Йънг предизвиква истински фурор на книжния пазар, опровергавайки всички предварителни очаквания на литературни агенти и книгоиздатели. След като ръкописът е отказан от 26 издателства, накрая излиза самиздат през 2007 г. в много малък тираж.

Без никаква реклама, само от уста на уста, за една година книгата превзема световните класации. Тя се задържа почти три години в Топ 100 на най-голямата електронна книжарница – „Амазон“, като събира повече от 4500 читателски коментара. Романът оглавява класацията на Ню Йорк Таймс в продължение на 70 седмици и две години по-късно все още е там. „Колибата“ получава признание и от авторитетното списание „Паблишърс Уикли“, в чиято бестселърова класация се задържа в продължение на 94 седмици.

Колибата е преведена на повече от 40 езика и е продадена в над 10-милионен тираж. Книгата и до днес се радва на нестихващ интерес, запазвайки мястото си в бестселъровите класации на редица държави: Америка, Канада, Великобритания, Германия, Русия, Хърватска, Черна гора, Сърбия и др.

За автора

Уилям Пол Йънг е роден в Канада, но заедно с тримата си по-малки братя и сестра е отгледан от своите родители мисионери сред първобитно племе в някогашната Холандска Нова Гвинея (днешната индонезийска провинция Ириан Джая). По-късно семейството се завръща в Канада, където баща му е пастор в множество църкви.

Преди да постъпи в Канадския библейски колеж, Пол посещава повече от десет различни училища. Завършва курс по богословие в Уорнър Пасифик Колидж в град Портланд, щата Орегон. Докато живее в Орегон, Пол се запознава с Ким и сключва брак с нея. Имат шест деца, две снахи, а вече и двама внуци.

Животът му е изпълнен с множество изпитания: сексуално насилие, извънбрачна връзка, банкрут и загуба на цялото имущество, смърт на близки хора. Но както обича да казва Уилям Йънг:

„Фактите могат само да покажат какъв е бил животът на човека, но често пъти скриват какъв е той в действителност. Фактите от живота ми – те не представляват дори малка част от истинската история. Пътуването беше и невероятно, и непоносимо, беше отчаян стремеж към духовност и пълноценност.

Тези факти не могат да разкажат за болезнените опити за приспособяване към различни култури, разтърсващите загуби, които бяха изключително трудни за превъзмогване, скитанията покрай релсите нощем посред зима и виковете сред виелицата; за живота в оковите на срам, толкова дълбок и натрапчив, че бе заплаха за здравия ми разум; за мечтите, които не просто бяха разрушени, а напълно заличени от провала ми като личност; за надеждата, която бе толкова крехка, че само спусъкът на револвера предлагаше изход.

Малобройните факти от биографията ми не говорят и за силата на любовта и прошката, за трънливия път на помирението, за изненадващата благодат и близостта между хората, за преобразяващото изцеление и неочакваното разцъфване на радостта.“

За книгата

Макензи Алън Филипс е баща на пет деца, щастливо женен и с добър бизнес, който осигурява спокойно съществуване за семейството му. Целият му живот обаче се преобръща, след като отива на къмпинг с децата си до едно планинско езеро. Две от тях едва не се удавят, докато се опитват да плават с кану, и само намесата на Мак предотвратява нещастието.

Когато обаче се връща на брега, бащата с ужас открива, че най-малкото му дете – 6-годишната Миси, е изчезнала. Полицията установява, че момиченцето е било отвлечено и вероятно брутално убито от сериен похитител на малки момиченца.

Единствената следа, която убиецът е оставил след себе си, е разкъсаната окървавена рокличка на Миси, която полицията открива в изоставена колиба в планината. Полицията изгубва следите на убиеца и покрусеното семейство дори няма възможност да погребе детето си. Животът на Мак потъва в това, което той нарича Безутешната тъга.

Четири години по-късно Макензи получава странна бележка, която, по всичко изглежда, е от… Бог. Той го кани да се срещнат в същата колиба, където е открита рокличката на Миси. Мак, който като дете е бил малтретиран от собствения си баща – уважаван член на църковната общност, не е особено религиозен, а след сполетялата го трагедия има лични сметки за уреждане с Бог, така че приема предизвикателството.

Да отиде до колибата е истинско изпитание за Мак, защото вероятно именно на това място е било убито момиченцето му. Там обаче го чака изненада: Бог под формата на Светата Троица. Бог Отец се е въплътил в образа на дебела негърка (за да избегне неприятните асоциации, които образът на бащата би събудил у Мак), Исус Христос е млад мъж с еврейски черти, а Светият Дух е в образа на млада азиатка – Сараю.

Макензи има възможност да зададе въпросите, които измъчват не само него, а и цялото човечество: Къде е Бог в един свят, изпълнен с толкова болка? Защо Бог допуска да има такива трагедии по света и животът да е изпълнен със страдание? Къде е справедливостта в един такъв свят?

Макензи говори с Бог за живота и смъртта, за Божествения промисъл и свободната воля, за осъждането и прошката, за същността на вярата и личната отговорност за съдбата ни. Ходи по водата с Исус, копае в градината на душата си със Сараю, среща се със София – персонификация на Божествената мъдрост, вижда Миси, сияеща и щастлива във вечния си дом, и душата на баща си, на когото намира сили да прости. Накрая отива с Бог в планината и Той му показва къде е скрито тялото на Миси.

Когато напуска колибата, Мак е толкова преизпълнен с впечатления, че едва оцелява след автомобилна катастрофа. След като идва на себе си, разбира, че всъщност не е прекарал уикенда в колибата, а е пострадал в деня на пристигането си, а пък останалите два дни е бил в кома. Спомените му обаче са толкова живи, че срещата с Бог му се струва много по-реална от „истинския“ живот.

Авторът се опитва да представи по един достъпен начин основните постулати на християнската вяра. Вплетени в един трилъров сюжет, метафизичните въпроси за смисъла на битието, ролята на Бог в човешките дела и свободната воля, звучат много по-смислено и разбираемо. Издава „Хермес“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.