Параграф 22 за ЦРУ в Близкия изток

в. Вашингтон пост

ЦРУ използва термина „връзка“, за да опише своите контакти с чуждестранните разузнавателни служби. А в арабски столици като Тунис, Кайро и Аман тези отношения са толкова изкусително ползотворни, че те ограничават възможностите на ЦРУ да извършва свои „едностранни“ операции, за да узнае какво се случва вътре в страната домакин.

Тази главоблъсканица – как да сътрудничиш с домакините и как да ги шпионираш – е една от най-трудните за ЦРУ в опитите му да разбере младежките революции, разпространили се из Близкия изток. ЦРУ е култивирала отношенията си с хора като генерал Омар Сулейман, шеф на египетското разузнаване и сега вицепрезидент, но не е вникнало в света на протестиращите.

Това е „параграф 22“ на разузнавателния бизнес, особено през последното десетилетие, когато борбата с тероризма стана главната мисия на ЦРУ. Агенцията се нуждае от добри отношения с арабските разузнавания, за да събира информация за Ал Каида. Но за да запази тези отношения, понякога агенцията се въздържа да си пъха носа в работите на съответната държава.

ЦРУ е установила някои дългосрочни контакти с членове на египетския елит, които през последните дни са осигурили ключова разузнавателна информация. Но сега положението е съвсем различно от това през 80-те години, когато шефът на бюрото в Кайро можеше редовно да се среща с лидера на „Мюсюлмански братя“ и други опозиционни групи.

„Ние се оттегляхме все повече и повече и разчитахме на връзките да ни уведомят какво става“, казва бивш шеф на бюро, който е ветеран от близкоизточния отдел на ЦРУ. Последните дни трябва да се били изпитание за този легендарен отдел, който направлява тайните операции от Мароко до Бангладеш. Ветеран от агенцията си спомня как служителите от близкоизточния отдел са се пъчели пред курсантите във „фермата“: „Ние сме елитът на дирекцията по операциите. Ние имаме най-важните мишени.“

Но този статут на елит постепенно се трансформира. Важни бяха не само мишените на отдела, но и партньорите за връзка. Градяха се кариери въз основа на един доклад на шеф на бюро от среща с шефа на отдела за общо разузнаване в Йордания или на египетската Служба за общо разузнаване. Един амбициозен служител не е можел да си позволи да обтегне отношенията с местния си домакин.

Проблемът със зависимостта стана много по-остър след 11 септември 2001 г., когато агенцията изхарчи стотици милиони в подкрепа на приятелски служби, особено в авторитарни проамерикански режими като тези в Тунис, Египет, Йордания, Йемен и Пакистан. Тези страни сега са разтърсени от протести.

Египет е особен проблем. Подкрепяният от военните режим изпитваше параноичен страх, че чуждестранни шпиони може да се срещнат с местните опозиционни дейци. Египтяните водеха толкова активно следене, че всеки агент на ЦРУ, изпратен там, е преминавал специално шестседмично обучение, известно като „Дискусионен курс по работа във враждебна среда“, за да научи как да действа в „забранени зони“.

Това е парадокс, достоен за сфинкс: Въпреки че САЩ похарчиха милиарди, за да помогнат на Египет и въоръжените му сили, ЦРУ трябваше да бъде заплаха за Кайро, каквато бе за Пекин или Москва. Благодарение на военните контакти и други връзки, подкрепени от тайни проучвания, агенцията наблюдаваше внимателно Египет. Но когато се разгърна настоящата криза, САЩ изглеждаха изостанали от информационната крива.

Съвременните технологии за комуникация са от помощ за шпионажа, но те поставиха електронна каишка на шефовете на бюра, като им ограничиха неконвенционалните контакти, които могат да предупредят какво предстои. Централите сега са способни на операции с ограничен обсег. Шеф от близкоизточния отдел изпратил толкова голям брой маловажни съобщения, че станал известен с прякора „Пощаджията“.

Защитниците на ЦРУ казват, че агенцията може да жонглира с връзките и едностранните операции или, както казва високопоставен служител, „да ходи и да дъвче дъвка едновременно“. Същият служител отбелязва, че от януари 2010 г. над 400 от 1700-те разузнавателни доклада за Близкия изток и Северна Африка са на теми, свързани със стабилността.

Революцията в Тунис бе изненада, твърди този радетел на ЦРУ, защото то „не е казало ясно даже на президента Бен Али, че неговите сили за сигурност може бързо да изберат да спрат подкрепата си за него“. Що се отнася до Египет, казва той, „далеч преди за изригнат демонстрациите в Египет анализаторите предугадиха и осветлиха опасението, че безредиците в Тунис може да се разпространят. Впоследствие те предупредиха, че безредиците в Египет може да се засилят и да застрашат режима.“

И ето и изводът: ЦРУ е попаднало в задръстване, което е емблематично за големия проблем, какъвто е за САЩ Близкият изток. Агенцията е била толкова съсредоточена върху това да спре Ал Каида, че се е объркала от другите въпроси. Америка зависи от разузнавателната информация, както никога досега, и простата истина е, че ЦРУ трябва да си подобри играта.

По БТА