Иран гледа на случващото се в Египет със завист

Демонстрант по време на протести в Техеран. Снимка: ираннюзнау

Иранските лидери научиха миналия ноември, че президентът на Египет Хосни Мубарак подхранва „първична омраза“, по думите на американски дипломат, към Ислямската република и нарича иранците „лъжци“. В Техеран се породи безпокойство, не на последно място защото източникът на тази информация – „Уикилийкс“ – разкри също, че няколко арабски лидери подкрепят бомбардиране на Иран.

Председателят на иранския парламент отиде следващия месец в Кайро, за да закърпи положението с Мубарак, и тогава се появиха слухове за възстановяване на дипломатическите отношения, прекъснати през 1979 г. от лидера на Ислямската революция в Иран аятолах Рухолах Хомейни. Иранците очевидно очакват сега този дар да им бъде връчен от приемника на Мубарак, след направиха извода, че египетската революция е подобна на тяхната собствена.

Кайхан, вестникът на твърдолинейното управление, приветства „изгряването на Хомейни над арабския Близък изток“, а на 4 февруари върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей каза на петъчната молитва, че „ислямското пробуждане“ на Египет е започнало „в джамията“. Хаменей определено се наслаждава на поражението на Мубарак, този „враг на свободата и лакей на ционистите“. В своята проповед аятолахът дори се пошегува с името на Мубарак, което означава благословен на арабски, като се присмя на „неблагословения режим“ в Египет.

Въпреки това едва ли мнозина високопоставени иранци очакват Египет да последва примера на 1979 г. Нещо повече от физическа дистанция разделя двата гиганта в Близкия изток. Говорещите фарси шиити в Иран не се разбират добре с арабите сунити по южното Средиземноморие и ги смятат за низшестоящи в културно отношение. Алармиращи сравнения на западняци също може да са подвеждащи.

Бунтът в Иран от 1978-79 г. бе напълно ислямски, а този в Кайро не е – или поне все още не е. Въпреки това в очите на иранците падането на Мубарак може единствено да доведе до правителство, което е по-малко приятелско към Израел и не толкова сервилно, както Хаменей казва, по отношение на САЩ – правителство, което е повече по собствения революционен вкус на Иран.

Реакциите от главния източник на иранските надежди – египетските Мюсюлмански братя, са предпазливи, както може да се очаква от група, чийто радикализъм е следен зорко по света. Само няколко часа след проповедта на Хаменей англоезичният уебсайт на Мюсюлмански братя обяви, че египетското въстание не е „ислямско“, а масово действие „далеч от всякакви ислямистки групи“. Камал ел Хелбауи, бивш говорител на организацията, отбеляза същото в интервю за Би Би Си, но благодари на Хаменей за подкрепата и изрази надежда Египет да има добър и смел президент, какъвто е иранският Махмуд Ахмадинеджад.

Перспективата за съюз между революционен Иран и ислямистки елементи в едно ново египетско правителство е кошмар за Америка и Израел. Иран вече се радва на голямо влияние в Ливан чрез посредника си там Хизбула и на топли отношения с Хамас (които произлизат от Мюсюлмански братя) в ивицата Газа. Ако Иран може да завърже приятелство с високопоставени лица в Египет, където Ахмадинеджад е популярен с непримиримостта си към Запада, усещането на Израел, че е обграден от най-могъщия си противник, ще бъде почти пълно.

За Иран обаче задграничната възможност идва в момент на дълбоки вътрешни безпокойства. Режимът на международни санкции, наложен заради спорната ядрената програма на Техеран, е болезнен и ефектът му се усилва от последното намаляване на държавните субсидии, а в същото време протестите, които последваха оспорваното преизбиране на Ахмадинеджад през 2009 г., насърчиха Ислямската република да се отърси от последните си капчици демокрация. Медиите са репресирани, екзекуции има почти по две на ден. Главните кандидати, които загубиха на изборите през 2009 г. – Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби – обвиниха Ислямската република, че възстановява монархията, „но този път в името на религията“.

Поддръжници на Мусави и Каруби смятат, че тяхното Зелено движение, а не революцията от 1979 г., е вдъхновило протестите из арабския свят. Те обаче се чудят защо движението им бе кърваво потушено, а тези в Египет и Тунис процъфтяват. Голяма демонстрация, планирана за следващата седмица в Техеран, очевидно в подкрепа на египетските протести, ще отправи, както Каруби се надява, предизвикателство към иранското правителство. Непозната емоция се заражда у мнозина иранци по отношение на отдавна осмиваните араби: завист.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.