Статуята на Аполон в Созопол – съвременен кич или копие на древната?

Монтаж с римска скулптура на Аполон, който показва как би могла да изглежда статуята на острова. Снимка: e-vestnik

Общината в Созопол реши да вдигне още до тази есен, за откриването на празника на изкуствата „Аполония“, грамадна статуя на Аполон на о. Св. Кирик на входа на пристанището. Такава статуя е имало в древността.
Но има риск на едно от красивите места по нашето Черноморие да се извиси някакъв фундаментален кич.

Намерението на созополчани е Созопол да се нареди до световни градове като Рио де Жанейро, Барселона и др., които имат статуи-символи.
На заседание на общинския съвет в края на миналата година е представен и идеен проект за статуя, дело на скулптора Крум Дамянов. Проектът представлява скулптура в малък размер, съвсем модерна като пластика и подход, с абстрактни елементи (виж снимката). Основният въпрос, обаче, е дали статуята да е съвременна трактовка на Аполон като тази на Дамянов или да е възстановка на древната скулптура на Аполон Лечител, която е дело на известния античен скулптор Каламий (изписват го и като Каламис)?

Проектът за статуя на Аполон на скулптора Крум Дамянов. Снимка: сайт на община Созопол.

С обявяването на решението за сатуята се намеси и църквата. Сливенският епархийски съвет излезе с официален

протест против статуя на „езическия бог“ Аполон

Подобни протести църквата имаше и за статуята на София в центъра преди години. Свещениците в протеста си наричат намерението за скулптурата „антиправославен проект“, който „ще нанесе непоправими духовни и нравствени вреди на Созопол и неговите жители“. Кметът на Созопол взе да замазва положението, че искали да възстановят не религиозен символ, а исторически. Накрая от общината съобщиха, че ще има обществено обсъждане на проекта.

Румска статуя на Аполон. Снимка: Уикипедия

„Недопустимо е в православна България, приела християнството преди повече от 1140 години, да се възражда култ към езически идоли“, казват свещениците. Те твърдят, че сравнението с Рио де Женейро и Барселона е несъстоятелно, защото в цитираните градове има изградени статуи на Христос Спасителя, а не на някакъв езически бог.
Но по-несъстоятелни са самите възражения на православната църква.
Защото древногръцката езическа религия в днешно време не съществува. Това са били вярвания на древните. И една статуя, свързана с вече несъществуващи вярвания, нито възражда някаква религия, нито измества традиционната религия у нас. В това отношение общинарите трябва твърдо да се противопоставят на църквата. Защото, ако се подчинят, означава да не направят скулптура на Аполон, а някаква друга измислица със същата големина, която при всички положения ще бъде резултат от компромис и опорочена идея.
По-деликатно е друго – крайбрежието на България при Созопол, островите Св. Кирик и Св. Иван, са национално достояние.

Те не принадлежат само на созополчани

Как ще изглеждат брегът занапред и каква статуя ще се появи там не може да реши само общинския съвет на малкия град. Нужно е по-широко обсъждане.

Оттук нататък започват по-сложни въпроси.
Как ще изглежда статуята на Аполон? Като размер е решено да повтори древният оригинал. Статуята ще бъде висока 13 метра и ще бъде поставена върху 4 метров постамент, така че общата й височина ще бъде 17 метра и ще се вижда отдалеч.

Проектът на Крум Дамянов в цял ръст. Снимка: сайт на община Созопол.

Представеният проект на Крум Дамянов, уголемен до 13 метра върху 4-метров постамент, по-скоро ще прилича на фундаментален кич, отколкото на скулптура символ на града. В него има нещо от модернистичната скулптура от времето на социализма и нещо ретро по принцип. Тя хем се опитва да разчупи някакъв реалистичен образ, хем й липсва качеството на свободна абстрактна скулптура. Макар и правен сега, проектът на Дамянов по някакъв начин е обременен от миналото. Носи подхода по времето на поръчките на държавата при социализма и художествените съвети. Тогава много български художници се разминаваха с колегите си на Запад, които имаха свободно отношение към изкуството, а не идеологическо, като в комунизма.
Показаният проект на Аполон нито е реалистична скулптура, нито е нещо специфично като стил и маниер на формата, характерен за някои скулптори със свой почерк.
Единственият правилен подход е да се направи точно копие на древната скулптура. За такова решение се обяви и видният созополчанин историкът Божидар Димитров. Има изображения на изчезналата древна скулптура, макар и груби и лошо запазени, върху монети на античния град Аполония (виж по-долу).

Снимка на о. Св. Кирик около 1910 г. Снимка: Изгубена България – lostbulgaria.com

Къде е била древната статуя?

Най-вероятното на острова, който днес се казва Св. Св. Кирик и Юлита. Сегашното име му е дадено по-късно при християнство, заради храм на двамата светци, останки от който са открити там. Смята се, че скулптурата на Аполон е била разположена именно там, но има предположения, че може да е била и на остров Св. Иван срещу полуострова на града.

На днешния остров Св. Кирик в древността е имало храм на Аполон Лечител, построен скоро след възникването на античния град. Тогава е съществувал моделът град-държава – полития, а не съвременният модел нация-държава. Аполония е основана от древни гърци, дошли по море от разположения на днешния западен турски бряг град Милет около 610 г. пр. н. е. Името на града произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците). Храмът на Аполон Иетрос (Лечител) трябва да е бил разположен на най-високото място на острова, за да предпазва гражданите от болести, нещастия и злини.

Снимка на о. Св. Крик от самолет около 1920 г. Снимка: Изгубена България – lostbulgaria.com

Статуята е била от бронз, дело на атинския скулптор Каламий (Каламис), работил през първата четвърт на V в. пр. н. е. Статуята е била поръчана от местните на известния атинянин, била е изпълнена, поставена и стояла непокътната около 4 века. През 72 г. пр. н. е., когато Римската империя присъединява днешното българско Черноморие към територията си, статуята на Аполон е натоварена на кораб от римският пълководец Марк Лукул и отнесена на Капитолия в Рим. След нашествията на готите в V век след Хр. следите й се губят, възможно е да е претопена заради материала.
На острова Св. Кирик има интересна находка, която не е запазена, но е описана. През 1924 г. при изкопните работи за основи за Рибарското училище на острова са били открити останки от късноантична сграда (ІV – V в.). В зидовете, според археолога Васил Миков и историка на Созопол Константинос Папайоанидис, е бил намерен фрагмент с надпис-посвещение, от който са запазени само три думи на старогръцки език, които означават: ”… постави за Аполон Лечител”. Фрагментът е бил от античността, употребен като детайл в новата сграда около 10 века по-късно. За съжаление този паметник, който доказва, че е имало храм на бог Аполон, вероятно на същото място, е бил изгубен малко след намирането си. Твърди се, че паднал в морето.

Румска статуя на Аполон. Снимка: Уикипедия

Остров  “Св. Св. Кирик и Юлита” е с площ 87 дка, свързан е с полуострова чрез асфалтов път и вълноломна стена. Дълги години при комунизма е бил владение на военноморския флот. При управлението на тройната коалиция беше сложен окончателен край на военното стопанисване на острова и беше оповестен план за развитието му като туристическа атракция, но без конкретни проекти за строителство.
През февруари 2010 г. министерство на културата съобщи, че остров „Св. Св. Кирик и Юлита” ще се превърне в средище на културен туризъм, а Морското училище на острова ще бъде музей.
Така или иначе, островът е най-подходящо място за статуята. Ако бъде поставена на остров Св. Иван срещу града, няма да се вижда добре поради разстоянието, освен това статуята трябва да бъде обърната към града и с гръб към морето. Докато на остров Св. Кирик може да гледа към залива с къмпинг „Градина“ или към пристанището и да се вижда в профил от различни гледни точки по брега.

Как е изглеждала древната статуя?

Следващите редове са писани по извадки от монографията на нумизмата и траколог Ставри Топалов*:

Античната статуя на скулптора Каламис е била от бронз, изобразявала е Аполон Лечител, бога покровител на града, гол, прав в дясната ръка държи лаврово дърво, в клоните на което е кацнал орел. В лявата си ръка има лък и две стрели – точно те са символа на Аполон като лечител. Това е важно, защото Аполон е изобразяван и като бог на слънцето (с основен символ слънце), и като Аполон Делфиниум (с основен символ делфин), Аполон Китаровед (с основен символ китара) и т. н.

На гърба на монета на град Аполония Понтика има изображение на статуята на Аполон, която се е издигала на острова край града. Снимка: архив на Ставри Топалов
На гърба на монета на град Аполония Понтика има изображение на статуята на Аполон, която се е издигала на острова край града. Снимка: архив на Ставри Топалов

В проекта на скулптура Крум Дамянов например Аполон държи в ръцете си арфа, което най-общо е символика за изкуство, но се разминава с древните символи на Аполон.

Статуята на Аполон е издигната около 470–460 г. пр. н. е. Малко са достигналите до наши дни сведения от старите автори. Страбон е отбелязал “… Аполония, милетска колония; по-голямата част от тоя град е разположена на някакво островче, гдето има светилище на Аполон; от него Марк Лукул вдигна колосалната статуя на Аполон, творение на Каламис, и я постави в Капитола”.
Същата статуя се споменава и от Плиний: “… виждаме някои от статуите, които наричат колоси. Подобни са на кули. Такава е в Капитолия (статуята) на Аполон, пренесена от Марк Лукул от Аполония, град на Черно море. Висока е 30 лакти (13,20 метра).

Лице на монетата на Аполония. Снимка: архив на Ставри Топалов

Във известните сведения липсва информация как е изглеждала тази статуя. На основание на някои типове късни монети на Аполония, изследователят нумизмат Б. Пик преди повече от един век определи, че изображението върху тях на млад мъж с лавров клон, държащ лък и стрели, представлява статуята на Аполон от Каламис.
Съществен принос за налагането на това мнение има прочутият български нумизмат Т. Герасимов. Той разглежда главно намиращите се в български обществени колекции около десетина недобре запазени бронзови монети (Герасимов, 1965, 1–8) и твърди същото – изобразеният на тях Аполон е скулптурата на Каламис.
В по-късни публикации на други български изследователи (Карайотов и Топалов) бяха публикувани и два неизвестни дотогава типа голямономинални бронзови монети, представящи с по-големи подробности изображението на Аполон от статуята на Каламис. Още по-точно се вижда как е изглеждала статуята върху отсечената най-вероятно през II в. пр. н. е. тетрадрахма, на опаковата страна на която е представено изображението й в поглед отпред.

Лице на монетата: Глава на Аполон с лавров венец надясно, изпълнена в един необичаен за монетосеченето на Аполония от II в. пр. н. е. стил.
Опако на монетата: Между надписите се вижда Аполон гол, прав, насреща върху поставка, в дясната ръка държи лаврово дърво, а в лявата лък с две стрели. В клоните на лавровото дърво птица, вероятно орел. От двете страни, под коленете на Аполон, буквени означения, най-вероятно инициали от магистратско име.

Съществуването на втори монетен тип на Аполония, на който в клоните на лавровото дърво се намира изображение на орел, както и наличието на контрамарка “орел”, използвана в Аполония по това време, дават ново основание да се счита, че статуята е изобразявала Аполон с лаврово дърво в дясната ръка, в което е имало фигура на орел.

По изображенията върху монети на Аполония може приблизително точно да се установи как е изглеждала колосалната статуя на Аполон от Каламис. Точно така трябва да изглежда и новата статуя на Аполон, която ще се издигне в Созопол. Именно защото трябва да популяризира миналото и археологическите паметници на града.

В наши дни при възстановяване на археологически обекти се търси максимална близост с първоначалния вид на реставрираните останки.
Градът Аполония е бил известен в античния свят преди всичко с колосалната си статуя на Аполон. Затова сега Созопол трябва да постави не каква да е голяма бронзова статуя на Аполон, а такава, доближаваща се по възможност най-близко до статуята на скулптора Каламис, която още след издигането и се е превърнала в символ на този град.
Не трябва да се допускат други символи, освен лъка, стрелите, лавровото дърво и орела, защото Аполон е почитан в Аполония като Аполон Лечител, а не като бог на слънцето и др.

Общината в Созопол очевидно търси да експлоатира символите от историята си, но досега не е направила опит да създаде например пълна престижна колекция на монетосеченето на града през античната епоха. Това не е никак скъпо за един град, дори малък като Созопол. Съществена цел при създаването на такава колекция трябва да бъде издирването и откупуването на известната засега в един екземпляр сребърна тетрадрахма на Аполония, с изображение на статуята на Каламис, монета изнесена преди години от България и продадена на аукцион в Европа.

––––––––––––-
* н. с. I степен инж. Ставри Топалов е траколог, един от най-известните български нумизмати, автор на монография за монетите на град Аполония Понтика и историята на града – “Аполония Понтика. Приноси към монетосеченето на града VI–I в. пр. н. е.”, 2007 г., 843 страници.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.