Искат ли световните сили да падне Кадафи?

Муамар Кадафи. Снимка: Либия тудей

Ефектът на доминото засега се вижда, но е трудно да се  предвиди коя от плочките би могла да остане права и да прекъсне  общото пропадане на статуквото в Близкия изток, особено когато  събитията достигнаха Либия. В тази призната от всички за особена  страна, генерал Муамар Кадафи, по-известен със скромния чин на  полковник, управлява вече 41 години, макар формално да се е  отказал от правомощията на държавен глава и висшия военен ранг.

Втората линия – готвените за наследници синове, засега даде  една обещаваща заявка – Сейф ал Ислам, с когото светът се  запозна при преговорите за освобождаването на българските  медици. Още двама от синовете на Кадафи стоят на резервната  скамейка – единият отговаря за комуникациите, а другият е част  от специалните сили на джамахирията. Това, което става по  източната и западната граница на Либия в последните дни, навярно  тревожи до крайна степен живеещите в резиденция „Баб ел-Азизия“  в Триполи. То сигурно кара семейство Кадафи да се замисли дали  плановете за наследяване на властта няма да се срутят.  Очакванията на експертите са, че синовете не биха получили  обществена подкрепа в условията на свободен избор.

Последните вести за протестите в Бенгази не изненадват, тъй  като градът винаги се възползва от редките случаи на слисване  на управляващите, за да организира някаква неприятност на  властта. През февруари 2006 г. там отново възникна напрежение,  уж заради карикатурите на пророка Мохамед в западната преса, и  резултатът пак бе убити, ранени, опожарени сгради. Полковникът  знае как да се справя с такива дребни неща, както и с  насърчаването на контра-митинги, за целта си има цяло  министерство и няколко агенции. Днес трудността на ситуацията е  другаде:

КАК СВЕТОВНИТЕ СИЛИ ДА ЗАПАЗЯТ СТАБИЛНОСТТА,

защото те имат най-голяма нужда от това в Либия. Като един  от ключовите производители на петрол и с големи залежи от това  богатство в най-чист вид, джамахирията е нещо като Швейцария по  отношение на запасите от пари. Вложителите там са много, от  целия свят и желаят спокойствие за своите инвестиции. Какъвто и  да е преходът в Либия, ако той дойде под натиска на площадите,  ще донесе сътресения, далеч по-големи от опасността от временно  затваряне на Суецкия канал в Египет, провала на почивките на  туристите там и в Тунис, стотици мигранти към Европа. Въпросът в  Либия е далеч по-сериозен, защото от там Европа очаква да вземе  газ и слънчева енергия, САЩ, Великобритания и Русия имат  дългогодишни договори за нефт. В Либия има повече стратегически  интереси, отколкото в която и да е друга държава от Южното  Средиземноморие, граница на ЕС.

РЕШЕНИЕ СЪС ЗАПАЗВАНЕ НА ДОСТОЙНСТВО

Ако се намери такова решение, както Либия го постигна за  освобождаването на медиците, това ще бъде изкуство на  дипломацията. Този път обаче няма време, а тъкмо усещането за  време е нещо съвсем различно в Триполи. Би било наистина чудо,  ако преходът в тази страна, който в крайна сметка все някога ще  настъпи, се състои в атмосфера на относително спокойствие.  Доколкото в Триполи, Бенгази, Дерна, Себха, Сирт, дъхът е  притихнал от твърде дълго, съществува сериозен риск напрежението  внезапно да излезе в пик. При това ще бъде трудно запазването  на какъвто и да било ред и икономическа дейност. От друга страна  дългосрочната перспектива е изключително положителна – ако  националните приходи бъдат влагани поне със същите темпове в  обществения интерес, съчетано с по-отворена към света външна  политика, с нови възможности за бизнес и повече образовани в  чужбина либийци, това ще бъде една далеч по-малко уникална  страна. Младите в Либия имат такива очаквания и едва ли са  равнодушни към новините, които следят денонощно по Ал Джазира  или в интернет. Ще успеят ли технологиите в комуникациите да  счупят перфектната машина на полковника е въпрос, който търси  отговор в последните дни.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА СВЕТОВНАТА ДИПЛОМАЦИЯ

В не по-лесна позиция от Кадафи са лидерите на ЕС, САЩ и  Русия. След като в някаква степен насърчи морално събитията в  Близкия изток, Западът ще бъде поставен до стената в очакванията  да продължи да подкрепя идеята за падането на следващата  Берлинска стена в Арабския свят. Критикувана за флегматичност в  реакцията си за Египет, европейската дипломация ще трябва да  намери още по-бързо стратегическите формулировки за реакция на  събитията в джамахирията. Тъй като ЕС има много какво да изгуби  от хаос в Либия, ще се наложи да бъде предпазлив. Неотдавна  президентът Барак Обама стисна ръката на вожда Кадафи в Ню Йорк.  Американският държавен глава успя да отвори нова страница с  Триполи благодарение и на работата в мандата на Джордж Буш син.  Вашингтон тъкмо бе постигнал мир за пръв път от епохата на  президента Роналд Рейгън, когато Уикилийкс доведе до първата  трапчинка по новия път в отношенията. Въпросът не е от мащаб,  който да даде начало на нова криза. На този фон Газпром подписва  нови дългогодишни споразумения с Триполи. Кой от всички тези  партньори на полковника ще бъде готов да се откаже от него,  остава в сърцевината на очакванията за развитията във Великата  джамахирия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.