Западът и ислямистите срещу полковник Кадафи
Правда.ру
Западът май смята да се залови сериозно с Истинския полковник* от Либия, където също избухнаха масови безредици. Говорим главно за Бенгази, един от най-големите градове в страната. Протестиращи там настояваха да бъде освободен правозащитникът Фатхи Тербил, виден противник на режима на Кадафи и храненик на западни демократични фондове, а самият Полковник да подаде оставка. Вълненията впрочем са потушени засега, и то без особени щети. Първо, не бяха и твърде мащабни – да са събрали най-много 600 участници. Второ, къде по-многобройни бяха симпатизантите на Кадафи, наизлезли да го защитят.
На 17 февруари протестиращите организираха в страната „ден на гнева“. Още отпреди това обаче привърженици на Кадафи проклинат по митинги всички критици на Истинския полковник. И често споменават телевизия Ал Джазира, която уж провокирала безредици. Според официалните либийски медии, сред участниците в протестите са забелязани доста роднини на затворници от столичния затвор „Абу Салим“, където имало „и демократични опозиционери, и ислямисти“.
Кадафи се опитва да надвие заплахата срещу властта му, използвайки „тоягата и моркова“. Щом хора излязат на улицата, полицаите ги разпръсват със струи гореща вода. От друга страна, след събитията в съседен Тунис Кадафи побърза да намали цените на храните и пусна на свобода част от политзатворниците.
Това обаче не сложи край на недоволството. Човек би се запитал какво искат всъщност либийците – на пръв поглед, всичко им е наред. Мнозина естествено може да сметнат, че Кадафи се е „заседял“, щом управлява от 41 години насам. Обикновените граждани впрочем не се оплакват: шегата настрана, в коя друга държава властта не си присвоява петродоларите, нито забравя да ги разпределя сред народа?
Хора, идвали вече в Либия, открито се чудеха колко са доволни от живота обикновените граждани. И макар западни медии да посочват, че в Либия било „ужасно“, тъй като над половината младежи не работели, това е по-скоро постижение, а не пропуск на режима. Навремето лидерът на Либийската джамахирия така разпределяше петролногазовите печалби, че мнозина жители на страната можеха да не работят изобщо. Същински блян за толкова народи в арабските страни, нали? През последните години обаче недоволните от режима на Полковника се множаха. Неслучайно център на опозиционните акции стана Бенгази – главното интелектуално средище на страната.
Либералната интелигенция е твърде недоволна от управлението на Кадафи. Тя иска демокрация и… власт. Никак не й харесват популизма на джамахирийския лидер и неговата „уравниловка“. Мнозина нейни представители поглеждат с тъга към други държави, в които ключовите икономически отрасли се контролират от избраници. Амбиции, които до днес си оставаха празни мечти – Кадафи е забранил политическите партии. Сега обаче във всички арабски страни се надигат протести; на този фон либералите се надяват да катурнат Истинския полковник.
Учудващо е, че това желание ги сближава с ислямистите. С тях пък Кадафи, оцелял след няколко покушения, не се церемони много-много. Нарича ги „скитащи псета от Иран и Афганистан“. В Либия всъщност няма почва за надигане на ислямистки настроения – Кадафи се представя за ревностен привърженик и проповедник на исляма. При все това не е изключен нов атентат срещу него.
Защото от гледище на ислямистите Кадафи не е чак толкова праведен мюсюлманин. Първо, мнозина го обвиняват, че е предал интересите на арабския свят. Наистина по-рано Полковникът активно подкрепяше терористите, нанасяли удари срещу Израел, но през последните години предлага на арабите компромиси в мирното близкоизточно уреждане. Стига да припомним неговата идея за „Изратина“ – държава, в която да съжителстват араби и евреи.
Или други изяви, будещи погнуса у всеки ислямист: „Кадафи забрани многоженството, даде на жените сума ти права и за малко да ги изравни с мъжете!“. Тези ислямистки обвинения естествено не звучат сериозно. Също като във всички мюсюлмански и в повечето арабски държави, в Либия жените заемат подчинено положение спрямо мъжете. Но и малкото снизхождения, дарени от джамахирийския лидер на слабия пол, гневят строгите ревнители на исляма и шериата: „Как тъй ще разрешава на жените да работят!“. Тревогите им са разбираеми, та нали щом получи възможност да печели самостоятелно, прекрасната половина на човечеството ще вземе да излезе извън контрол.
И това не е някаква фикция. Да посочим за пример личната охрана на Кадафи, комплектована изцяло от арабски амазонки – всяка е готова да жертва живота си за любимия вожд, а и неведнъж са загивали при покушения. Било либерали, било ислямисти, недоволните обаче са крайно малко и без шансове да свалят Истинския полковник – той се разпорежда с колосални средства и е готов да ги използва, за да потуши всяко недоволство, всяка „революция“. Но да не забравяме, че зад първата група стои Западът, а вторите получават парична подкрепа от шейховете в страните край Персийския залив.
Колкото до Запада, той не се дразни особено от чудатите приумици на Кадафи, по-скоро го тормозят опасения кого ще ухапе следния път „бясното куче“ (както го кръсти навремето Рейгън). Преди няколко години всъщност Полковникът се закле да не подкрепя вече терористите (каквито бе подхранвал по цялото земно кълбо), но знаем, че от това пиянство мъчно се „изтрезнява“.
Срещу либийския режим валят днес обвинения, че подкрепя бунтовници из цяла Африка, че е минирал неотдавна Червено море, че съдейства на иракски въоръжени бойци и антимонархически групировки в Саудитска Арабия и други страни от Залива. Пък и право да си кажем, толкова сочно парче е тая Либия с огромните й запаси от енергийни ресурси. Особено когато петролът неспирно поскъпва.
По БТА
*“Истинският полковник“ е песен на Алла Пугачова за плажен гларус, който се представя за офицер, но всъщност е криминален тип – б. р.