Как се стигна до кървавата баня в Либия

в. Комерсант

В телевизионно обръщение Муамар Кадафи заплаши с жестоки репресии и смълт протестиращите срещу режима. Снимка: от тв екрана

Либия, връхлетяна от протести, бе свидетел на най-мащабното кръвопролитие в Близкия изток от самото начало на революциите в региона, започнали преди два месеца. Център на събитията стана вторият по значение град Бенгази с близо 650 хил. жители, превзет от въстаниците. Прехвърлени от столицата специални сили вчера цял ден се опитваха да ги изтласкат от града, разстрелвайки хората с едрокалибрени картечници. В клането загинаха поне 200 души. Събитията в Либия показаха, че бюджетът, напомпан с петродолари, и социалните програми, осветени с името на националния лидер, не представляват сигурна гаранция срещу революции.

* * *

Събитията в Бенгази вече надхвърляха рамките на антиправителствени протести – това бе истинска война. Интернет и мобилните връзки в града и околностите бяха изключени още в петък, тъй че още няма възможност да представим вярна картина на събитията. Мащабът на продължаващите кланета там обаче става ясен и от откъслечните сведения, съобщени по телефона от местни хора.

Градът се контролира в момента от въстаниците, в чиито редици застанаха също полицаи и войници от поделенията в гарнизона. Привържениците на държавния лидер Муамар Кадафи не бяха изтласкани само от казармите, разположени край централната улица „Гамал Абдел Насър“, станала вчера епицентър на най-кървавите събития в региона от два месеца насам.

Сутринта в неделя улица „Насър“ бе задръстена от тълпа, понесла телата на близо 90 души, загинали предния ден, когато въстаниците щурмуваха правителствени сгради. Траурната процесия мина покрай казармите, където се бяха барикадирали части, верни на правителството. Хора от местните силови структури бяха започнали да минават на страната на въстаниците, съответно властите бяха прехвърлили в Бенгази елитни специални сили от Триполи – „Бригадите на Камис“, командвани от Камис Кадафи, син на държавния глава.

Докато шествието се точеше край казармите, военните откриха огън – според очевидци, не само със снайперски пушки, но и с едрокалибрени картечници. Все още няма точни данни за броя на жертвите в Бенгази. Според лекар от градска болница, говорил в неделя сутринта пред Асошиейтед прес, през изтеклите три дни са загинали над 200 души, а ранените са стотици.

Надвечер бе съобщено, че въстаниците са овладели и казармите. Ситуацията в Бенгази се нажежаваше още от вторник, но чак до събота изглеждаше, че властите ще могат да задържат положението под контрол. Вълненията започнаха, след като се разбра, че е арестуван прочутият либийски правозащитник Фатхи Тербил, подпомагал семействата на загинали по време на бунт в столичния затвор „Абу Салим“ – по неофициални данни, през 1996 г. властите са разстреляли там почти 1500 задържани. Мнозина убити са били родом от Бенгази, тъй че новината за ареста на Тербил бързо се разпространи из целия град. Близо 200 души излязоха на централния площад, но полицията без труд ги разпръсна.

На следващия ден протестът събра вече над хиляда души и полицията се наложи да употреби водни оръдия. В четвъртък хората отново излязоха на улицата и за да бъдат усмирени, в Бенгази бяха прехвърлени полицейски части от други райони. Има данни, че властите дори са пуснали от затворите криминални и са им раздали оръжие с обещание да ги помилват, ако се изправят срещу бунтовниците. Мнозина от затворниците впрочем побързали да се включат във въстанието.

Конфронтацията кулминира в петък, щом жителите на Бенгази научиха, че въстаниците са овладели съседния град Байда. На улиците излязоха вече десетки хиляди граждани, мнозина полицаи и военни отказаха подчинение на своите командири и започнаха да се братимят с противниците на режима. За броени часове революционерите успяха да сложат ръка почти на целия град, освен централните казарми – в събота лоялни към властите сили на реда цял ден отстрелваха оттам участници в метежа.

Бързият успех на революцията в Бенгази е разбираем – градът вече е ставал център на антиправителствени акции. Тъкмо в Бенгази например младият капитан Муамар Кадафи и неколцина офицери са вдигнали през 1969 г. бунта, разрушил скоро либийската монархия и връчил на Кадафи властта, с която той не се разделя и до днес. Отношението на местните хора към режима на несменяемия полковник видимо се влошаваше с годините: в Бенгази бяха организирани няколко антиправителствени демонстрации. Най-мощната започна през февруари 2006 г. като една от масовите акции, обхванали мюсюлманския свят след „карикатурния скандал“. Скоро демонстрантите взеха да скандират политически лозунги за сваляне на „диктатурата на Кадафи“ и бяха разпръснати от специални части. По време на събитията загинаха 14 души. А Фатхи Тербил, чийто арест разбуни града, бранеше интересите на семействата им.

Вълненията в Либия са засегнали засега само североизточните райони – няма сигурни данни какво става в другите региони. През уикенда държавната телевизия съобщи само за мащабни акции в подкрепа на Муамар Кадафи. Излъчи и слово на 68-годишния лидер, който предупреди своите сънародници за интригите на Запада и на ционистите и разказа за разбита шпионска мрежа. При все това размахът на протестите в Бенгази и други градове сочи, че революционният пожар може да се разпростре из цялата страна.

Доскоро наистина изглеждаше, че „жасминовите настроения“ може да обхванат много държави от мюсюлманския Ориент, но не и Либия. Макар страната да е притисната между двете люлки на днешните революции – Тунис и Египет, Муамар Кадафи дълги години представяше Либия като крепост на политическата стабилност. Той впрочем разполагаше с твърде мощно оръжие, каквото нямаха свалените президенти Бен Али и Мубарак – с петродолари.

Либия притежава 44,3 милиарда барела доказани запаси от петрол и е на девето място в света по въглеводородни ресурси, изпреварвайки всички африкански държави, включително Нигерия и Судан. А за разлика от пренаселените страни в Черна Африка, в Либия живеят само 6,5 милиона души. Съответно на пръв поглед режимът има възможност да преразпределя петролната рента така, че в страната да няма недоволни.

И външно нещата наистина изглеждаха съвсем благополучно. Миналата година БВП на глава от населението бе почти 19 хиляди долара, а индексът на човешко развитие – класация на ООН, отреждаше на Либия 53-то място, едно от челните сред развиващите се страни (Русия примерно е на 65-а позиция). Доходите от петрола осигуряваха на Либия възможността да развива социални програми, тясно свързвани от държавната пропаганда с името на националния лидер.

В делбата на суровинната баница обаче далеч не участваше цялото население на Либия. В страната не се изчислява коефициентът на Джини за равнището на социалното разслояване, но косвени данни дават възможност за такава оценка. Например нивото на безработицата, достигаща 30 на сто (без работа остават главно младите). А в класацията на най-слабо корумпираните държави, публикувана от „Трансперънси интернешънъл“, Либия бе поставена миналата година на 146-о място от общо 178 (Русия – на 154-о).

През последните години властите започнаха опити да отстранят тази несъобразност. Правителството провъзгласи курс към модернизация и диверсификация на икономиката, успоредно с това стартира и цяла поредица от приоритетни национални проекти, сред които челно място заема програмата „Достъпни жилища“. Всички тези начинания обаче до голяма степен си останаха на хартия заради корупцията в държавния апарат.

През януари т. г. в някои либийски градове (и на първо място в Бенгази) десетки хора, изгубили надежди да дочакат обещаните жилища, започнаха дори да заграбват сгради, строени от чиновниците като административни. Нищо чудно, че в класацията на най-силно застрашените от сваляне арабски режими, изготвена от „Икономист интелиджънс юнит“, богатата на горива Либия заема второ място след сиромашкия Йемен.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.