Министърът на съд Божидар Нанев: Обвинен съм, защото служих на България и спазвах закона
Първият здравен министър в правителството на ГЕРБ, д-р Божидар Нанев очаква решение на съда по обвинения срещу него. При номинацията на Нанев от Борисов, лекарското съсловие приветства избора му. Според лекарите Нанев е почтен, въздържан, държи на думата си и е консенсусен. През март 2010 г. подаде оставка, след като беше обвинени в злоупотреби с ваксини против грип. В ексклузивно интервю за сайта на английски novinite.com (Sofia News Agency) Нанев разкрива как са нагласяни обвиненията срещу него (интервюто е превод от английски). Д-р Нанев е роден 1963 г. в Димитровград. Завършил е френска езикова гимназия и медицинска академия в град Варна. Специалист е по обща, гръдна и детска хирургия. Работи в Университетската болница „Света Марина“ – Варна. Хоноруван асистент е по детска хирургия към Медицинския университет във Варна. От 2008 г. е председател на дружеството на лекарския съюз – Варна, а от 10 януари 2009 г. е председател на Български лекарски съюз до избирането му за министър. Женен, има един син. Съпругата му също е лекар – рентгенолог.
– Ясно ли е вече в какво точно сте обвинен?
– Според обвинителния акт съзнателно съм бил сключил неизгодни сделки между Министерството на здравеопазването и „Рош България“ ЕООД за доставка на антивирусния препарат „Тамифлу“. От това била произлязла значителна вреда за министерството – общо 2, 45 млн. лв. – разликата между цената, предложена от Националната здравна служба на Великобритания чрез британското посолство до Министерството на здравеопазването, и договорената цена от министерството за доставка с дружеството.
В качеството ми на свидетел и министър четири пъти давах подробни показания в следствието за това, имало ли е грипна епидемия в България, в какви размери е била, колко хора са се разболели, колко са починали, доказано ли е, че са заболели точно от вируса АH1N1, а не от друг вирус. Защо са били закупени антивирусни препарати, в какви количества, необходимо ли е да бъдат купувани, не сме ли станали жертва на международен заговор на фармацевтични компании, които създават истерия за да продадат продуктите си? Ясно се открояваше тезата на следствието, че в България такава епидемия от свински грип не е имало, че почти никой не се е разболял от този грип и, че антивирусните медикаменти не са били необходими, а са купени само за да се реализират обороти на фирмите.
Бях възмутен, даже предупредих следователя да внимава да не каже това някъде публично, защото ще станем за смях като единствената държава, която се отнася несериозно към заплаха за живота и здравето на хората, обявена от всички международни здравни институции. За това имахме и решение на министерски съвет. Обясних, че сме се обърнали към представителите на производителите в България за да купим 200 000 дози „Тамифлу“ и 150 000 дози „Реленца“. Тези количества покриваха 4-5 % от населението на страната. В много европейски страни закупените количества покриваха 80-100 % от населението. И тъй като производителите ни обясниха, че имат затруднения да ни ги доставят веднага, защото не смогват да произведат всички заявени количества, ние се обърнахме към европейските институции за помощ. Писахме отделни писма с такава молба към посолствата на по-големите европейски държави – Германия, Франция, Великобритания и др. Получихме дарения, а английската здравна служба предложи да ни продаде. Тогава усетих как тезата бързо се променя в друга посока. Осъзнах, че този фарс е насочен срещу мен, когато на 29.03.2010 получих призовка да се явя като обвиняем.
– Защо не се възползвахте от предложението на британската национална здравна служба за доставка на „Тамифлу” на по-ниска цена?
– Отговорът на този въпрос изисква малко повече обяснения. Пред нас никога не е стояла дилемата дали да купим от „Рош” или от Британската здравна служба, ако можеше, щяхме да купим и от двете. По принцип Министерството може да сключва сделки само по реда на Закона за обществените поръчки, т. е. има право да купува медикаменти само от лицензирани и регистрирани търговци или производители. Точно такава е фирмата „Рош” – България. Британската здравна служба не е.
Паралелно с това в министерството, на заседание на Пандемичния комитет (междуведомствена работна група от експерти, създадена с решение на министерски съвет), разгледахме предложението на британската здравна служба. Там стана ясно, че тези количества (също 200 000 опаковки) могат да бъдат закупени само чрез междудържавен договор – т. е. да се внесе проект за решение в министерски съвет, всички министерства да съгласуват такова решение, министерският съвет да вземе решение на свое заседание, след което парламентът да ратифицира това решение на две четения и чак тогава да се сключи сделка – междудържавен договор. Дотогава министерството никога не се беше снабдявало с лекарства чрез междудържавен договор и това щеше да се окаже прецедент. Никой не можеше да каже колко време ще трябва за осъществяването на един такъв междудържавен договор, а на нас точно времето най-много ни липсваше.
Въпреки това започнахме преговорите, за да не пропуснем всяка възможност. Разгледахме проектодоговор от страна на британска здравна служба. Дотогава чрез електронната поща имахме предложена само цена на опаковка. Тя наистина изглеждаше по-ниска. Обаче когато разгледахме проектодоговора разбрахме, че тя, цената, няма да е окончателна. Не беше ясно дали ще се добавят мита, такси, ДДС. В цената не беше включен транспорт и т. н. Друг много важен момент бе срокът на годност. Предлагаха ни се количества според проектодоговора – с минимален срок на годност според складовата наличност. Това можеше да означава и само един месец срок на годност. А по нормативна база в България е забранено да се внасят лекарства със срок на годност по-малко от 6 месеца. Освен това ние разчитахме да покрием с тези количества и втората вълна на епидемията. Както се случи в действителност една година по-късно – в сегашната епидемия използвахме закупените от „Рош” количества. Техният срок на годност бе 5 и 7 години.
Най-важното е, че всъщност ние въобще нямахме право да купим лекарства, нито от Великобритания, нито от което и да е трето лице, което не е производител или търговец на едро. Има европейска директива, с която българското законодателство е синхронизирано. Там ясно и точно се посочва пътят на едно лекарство от производството му до крайния потребител. Практически няма как да стане купувач да купи от купувача. Направено е с цел да се запази отговорността, която производителят носи при продажба на лекарства. Например, ако някои пациенти пострадат при употребата на медикамента. Или, ако се окаже, че в една партида има някакъв производствен дефект производителят изтегля всички количества и ги заменя с нови – нещо, което няма как да се стане в случая, защото че лекарствата не са закупени от производителя.
Между другото – цената, на която ние купихме лекарствата от представителя на производителя „Рош”, е най-ниската в Европа. Оказа се също, че британската здравна служба ни предлага да ни продаде на по-ниска цена от тази, на която те са купили. Разбира се, те са си имали своите съображения за това. Ето как, кратко обяснено, се оказа, че имайки усърдието да си свършим работата по най-добрия и дори нестандартен начин, аз се оказах обвиняем. Затова, когато ми бе повдигнато обвинение заявих, че това е абсурдно! Обвинението ми звучи по следния начин: Защо не си направил това, което не е по-изгодно и което по закон нямаш право да направиш ?!
– Ако не чувствате ли вина в ощетяването на държавата, защо толкова бързо подадохте оставка?
– Няма никакво ощетяване на държавата. Освен, че има законосъобразност в извършеното, през 2011 стана ясно, че има и целесъобразност и далновидност. Тази година същата грипна епидемия премина изключително спокойно. Използваха се количества „Тамифлу“ от същата тази сделка, заради която съм обвиняем. Лекарите вече имаха опит и много по-бързо използваха лекарството, което доведе до много по-малко усложнения и може би стотици човешки животи бяха спасени. Това, което чувствам е, че съм изпълнил дълга си.
Защо подадох оставка ли ? Защото чрез обвинението беше хвърлено петно върху името ми. От друга страна прокуратурата заяви, че ще иска отстраняването ми от съда, ако доброволно не се оттегля. Не можех да допусна създалият се скандал да се развихря. Мисля, че постъпката ми бе достойна.
– Обяснихте ли на премиера Борисов какво всъщност се е случило?
– Не съм му обяснявал, защото не ме е питал. Казах му, че искам лично да му занеса оставката си. Когато я занесох му казах, че всичко, което съм направил е правилно и законно. Ако има някакви съмнения, че съм злоупотребил и съм се облагодетелствал лично, да ми каже. Бяха заедно с вицепремиера Цветанов. И двамата заявиха, че са ме проверявали, наблюдавали и т. н. и знаят, че аз съм честен човек и че не съм откраднал нито един лев.
– Вие бяхте председател на Българския лекарски съюз, уважаван като честен човек и отличен професионалист, и сега сте, казват колегите ви, не сте бил член на ГЕРБ – какво ви накара да приемете министерски пост?
– Когато бях номиниран за министър много ваши колеги журналисти писаха, че имам безупречна репутация. В продължение на седем месеца неуморно работех за възстановяване доверието към лекарския съюз и за продължаване на неговото развитие. Тъкмо нещата започнаха да се стабилизират, начертахме път за развитие и дойде предложението за министър, което бе неочаквано за мен. Никога не съм бил член на политическа партия, нито съм се стремял към партийно членство. За първи път се предлагаше на председател на лекарския съюз да бъде министър. Може би са били забелязани някакви качества в мен. Тогава прецених, че заемайки тази длъжност в изпълнителната власт мога да допринеса за по-добър синхрон между институциите – изпълнителна, законодателна власт, съсловни организации, здравноосигурителна каса, неправителствен сектор и т.н. Затова и приех.
– Чувствате ли се жертва и съжалявате ли, че се замесихте в политиката?
– Не желая да споделям чувствата си в подробности. Това, което изпитвах в началото след обвинението бе огорчение. Сега гледам напред, и се радвам на професията си.
– Със сигурност за човек с вашата репутация цялата история е много травмираща… Справяте ли се вече и как?
– Да, наистина бе много травмираща и неочаквана. Бях се изолирал в продължение на месеци и не желаех да виждам никого. Постепенно с помощта на семейството, приятелите, колегите се отърсих от неприятните чувства. Сега гледам на живота като на още по-голяма ценност.
– Страхувате ли е от евентуална присъда?
– Нямам причини да се страхувам, защото знам, че не съм виновен и защото се надявам на обективност по време на делото.
– След оставката – отдръпнаха ли се приятели и колеги от вас, минават ли на „другия тротоар“?
– По никакъв начин! Напротив всички изразяват открито подкрепата си към мен, за което съм им много благодарен!
– С какво се занимавате сега?
– Основно с професията си. Имам три хирургически специалности. Работя с деца и с възрастни. Виждам резултатите от работата си. Моралното удовлетворение е голямо. През свободното си време обичам да съм сред природата. Разбира се следя това, което се случва в здравеопазването. Това винаги ще ме вълнува.