Стефан Пашов, българинът, който обиколи най-далечните места на земята…
Стефан Пашов е пътешественик, който е обиколил всички континенти и най-затънтени места на планетата. Завършил филология в София, от повече от 20 години той живее в чужбина и обикаля света със съпругата си американка. Често работи в полярна база на Антарктида и други професии в екстремни условия.
Стефан Пашов е един от двамата българи, стъпили на Южния полюс. Първи там през 1970 г. стъпва писателят и журналистът Стефан Груев, който живее в САЩ и е бил специално поканен да вземе участие в американската програма „Дийп фрийз“.Той е летял до американската база „Мак Мърдо“ край шелфовия антарктически ледник Рос и оттам пак със самолет достигна полюса.
Стефан Пашов стъпва на полюса през 2007 г., пътува също по въздуха, с военен самолет С-130, който прави редовни (когато времето позволява) полети до полюса и пренася персонал, продукти и материали. Полетът трае 3 часа и прекосява по дължина Трансатлантическите планини. Гледките, които е видял през илюминатора, били зашеметяващи, споделя Стефан.
Макар и със самолет, начинанието далеч не е от най-безопасните. Климатът на континента Антарктида е най-суровият на земното кълбо – с минусови температури, много по-ниски, отколкото в Арктика, чести ураганни ветрове, снежни бури и мъгли. Там е измерена най-ниската температура, отчетена при човешко присъствие на 24.VШ.1960 г. – минус 89,3 градуса С. В централната част на Ледения континент средната годишна температура е минус 51 градуса С.
Стефан Пашов няколко години е работил на американската полярна база „Мак Мърдо“ в Ледения континент. Дори участва в номинирания за „Оскар“ през 2009 г. документален филм на Вернер Херцог Encounters at the End of the World (Срещи на края на света), за обитателите на изследователската база „МакМърдо“. Във филма, в който звучи и българска народна музика, Стефан е представен като „философ и оператор на мотокар“.
Роден е на 14 юли 1958 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет и след това работи като преподавател в Института за чуждестранни студенти. За Антарктида мечтае още докато следва. Спомня си студентските години, когато заедно с небезизвестния Ачо Джендема една сутрин дрънкали с китарите си и измислили песента „Пляс,пляс педалите – водно колело“.
Малцина обаче знаят, че там е „възпят“ действителен случай, при който Стефан решил, че най-лесният начин да напусне тоталитарна България, в която ограничаваше възможността за пътуване, е да избяга …с водна колело през Черно море. Разбира се, този опит завършил безуспешно. Въпреки всичко, малко след това Стефан Пашов успял да замине и двадесет години вече скита по различни кътчета на земята.
Песента „Водно колело – пляс, пляс педалите е вдъхновена от опита за бягство на Пашов по море с водно колело по време на социализма. Който знае този факт, разбира истинския смисъл на текста…
„Изглежда човек трябва сам да си даде шанс на късмета, а не да чака щастието да го сполети “ – философски заключава пътешественикът. Едва ли друг българин е скитал по света колкото него. Пари за пътуванията си осигурява с тежък труд по риболовните кораби в Берингово море и Аляска. Там заплащането е високо и с парите, получени за 45 работни дни, може да се пътува цели 2 години – разбира се, спартански.
Със съпругата си Еми се срещат на един от тези риболовни кораби. Тя е 10 г. по-млада и също заразена неизлечимо от бацила на пътешествията. И тъй като и двамата поотделно били решили да прекарат целия си живот в пътувания, решили, че нищо няма да им пречи да го правят заедно. Еми дори кандидатствала за българско поданство. Тя говори доста добре български, но когато в нашето посолство се явила на изпит, й казали, че трябва да знае езика и писмено. Огорчена, американката се отказала от по-нататъшни опити.
Стефан и Еми скитат вече 20 години. Досега са пътували в Азия, Африка, двете Америки, Европа, Австралия и Океания. Те се придвижват с обществени превозни средства, които не са много скъпи, спят в евтини хотели и странят от скъпите ресторанти. Всеки ден от пътуванията им е описан подробно с всички изживяни перипетии. За тях могат да разказват с месеци. Ще ви „заведат“ из цялата верига на Хималаите, които са посещавали многократно, в пустинята Сахара, из Андите и езерото Титикака, Тихоокианските острови и вулканите на Индонезия, Йордания, Пакистан, Нова Зеландия…
„Половината от живота ни е пълен с красотата на света. Преди няколко дни в Антарктида имаше пълно слънчево затъмнение, а днес вятърът духа със 70 мили в час… Всеки ден за нас е ново приключение“ – пишат Еми и Стефан.
Двамата се замислят за Леда (както наричат Антарктида) пак на прословутите рибарски кораби. Там намират няколко души, дошли от Южния полюс, които им разказват чудеса. В планините на Нова Зеландия отново срещат двама полярници, от които научават „хватки“ как да отидат да работят на Ледения континет. Така намират работа на полярната база „Мак Мърдо“.
С двамата се запознах в Индия и оттогава или се срещаме тук-там по света или си изпращаме мейли. С всяка посетена от тях страна ме изпълват с благородна завист към тези щастливи хора. Наистина „местата по света, които си заслужава да се видят, са безброй и си струва опитът. Невъзможни неща наистина няма“ – ми писаха Стефан и Еми в едно писмо, след като се върнаха от Камбоджа, Лаос, Мянмар и Тайланд. Минаха през България и Турция на път отново за риболовните кораби.
„Където има воля, там има и път“. Тази максима на един от алпинистите-пионери в изкачванията на Алпите през ХІХ в., са възприели като своя Еми и Стефан Пашови.
––––––––––––––-
Южният полюс е достигнат за първи път на 14 декември 1911 г. от норвежеца Роалд Амундсен, заедно с четирима негови другари. Те първи откриват, че тази точка, в която се срещат всички земни меридиани, с нищо не се отличава сред околната ледена пустош. Тридесет и пет дни след екипа на Амундсен, на 18 януари 1912 г., Южният полюс е достигат и от петчленната експедиция на капитан Робърт Скот. Но на връщане всички загиват от студ и изтощение.