Да бъдеш наемник на Кадафи
В училището „Аруба“ в средиземноморския град Шехат, на по-малко от миля от тревистите хълмове, покрити с руини от римско време, плакат с образа на полковник Муамар Кадафи служи за изтривалка. Училището не работи, но при сегашната несигурност в Източна Либия, или „Свободна Либия“, както я наричат някои, то се използва за друга цел. Училището е превърнато в затвор за близо 200 души, заподозрени, че са наемници на режима на Кадафи.
Либийски войници, дезертирали от редиците на Кадафи, охраняват входа на училището, препасани с патрондаши и стиснали автомати – по-скоро за да защитят затворниците, отколкото за да им попречат да избягат, шепнат някои местни. Група цивилни от околните градчета се е събрала на входа. Те искат да влязат вътре, за да видят с очите си „африканските наемници“, които според тях са убивали роднините и съседите им миналата седмица. Разразява се свада. Пазачите ги пускат във фоайето, но там ги удържат. „Страхуват се, че местните ще наранят африканците“, обяснява Тауфик ал Шохиби, опозиционен активист и инженер-химик.
Войниците имат основание да се притесняват за безопасността на пленниците. В този неспокоен регион по източното средиземноморско крайбрежие на Либия се носят слухове за произхода на силите, които се биха с протестиращите в продължение на дни, преди Източна Либия да падне, по думите им, в ръцете на народа. На разграбеното летище Лабрак, по пътя между градовете Дарна и Байда, в които се разиграха жестоки сблъсъци, в сряда вечерта се приземиха два самолета с чуждестранни наемници, изпратени от правителството на Кадафи, за да се бият с демонстрантите, твърдят летищните работници, стоящи сред разрушенията.
Демонстрантите обвиняват Кадафи, че изпраща чужденци от южните съседки на Либия – Чад и Нигер – защото според тях никой друг няма да го подкрепи. Те твърдят, че наемниците са били събрани и им е било платено, за да се бият. Местните открили лични документи от Нигер и Чад, с които доказват твърденията си. Един активист показва пътнически чек за 15 000 либийски динара, заедно с документ за самоличност от Чад на същото име.
Много от наемниците били пленени при ожесточените сблъсъци миналата седмица между местните жители и силите на Кадафи. В настъпилия хаос в петък и събота група мъже от Ал Байда обесили 15 заподозрени наемници пред сградата на градския съд, разказва бившият министър на правосъдието Мустафа Мохамед Абд ал Джалил, който напусна правителството и се присъедини към революцията. Това не било съвсем планирано, но хората били разярени.
Повечето затворници твърдят, че били вербувани в Сабха – град, разположен надълбоко в либийската част на пустинята Сахара, населена предимно от племето на Кадафи. Али Осман, лидер на свързана с държавата младежка организация, твърди, че те станали жертви на покана да участват в митинг в подкрепа на Кадафи в Триполи, но се озовали във военна база в Ал Байда. В последвалите хаотични престрелки някои от тях били пленени, други убити, а трети – изчезнали. Няма еднозначен отговор обаче на въпроса кои точно са затворниците в училището „Аруба“.
„Сред тях има снайперисти, но те не желаят да говорят“, обяснява единият пазач, сочейки помещението, в което са се струпали Осман Али и още 75 души. Али твърди, че те са невинни. „Докараха ни до летището в Сабха и ни казаха, че ще участваме в мирен протест в Триполи в подкрепа на Кадафи“, разказва той. След полет от час и половина миналата седмица той с изненада установил, че самолетът се е приземил в Лабрак.
Мъжете били качени на автобуси и откарани във военна база в Ал Байда. Тогава, разказва Али, протестът пред базата прераснал в ожесточена престрелка между онези отвън и тези вътре в нея. В един момент войниците в базата предложили оръжия на мъжете от Сабха. „Казаха ни, че хората в града искат да ни убият, защото се носят слухове, че сред нас има наемници“, разказва Али.
В петък вечерта войниците започнали да преминават от другата страна и да се присъединяват към революцията. Тогава те казали на мъжете от Сабха, че трябва да бягат, защото в противен случай може да бъдат убити. Той се предал, когато пред базата спрели линейки и на хората в лагера било обещано, че ако оставят оръжията си, няма да пострадат. Али и група други затворници били отведени в близка джамия, където били охранявани от местните старейшини. „По това време отвън имаше хора, които бяха загубили роднини в сблъсъците и крещяха гневно. Един от тях се опита да ни нападне. В този момент хората не правеха разлика кой е либиец и кой е чужденец“.
Идеята, че Кадафи използва чуждестранни наемници, за да се бият с неговия народ, е възмутителна. Този възглед се споделя както от бившия правосъден министър, така и от офицерите в армията. Някои обаче твърдят, че либийският лидер и друг път е прибягвал към тази тактика. Наистина мнозина от затворниците в училището „Аруба“ имат двойно гражданство – либийци с корени в Чад или Нигер, а някои са си чисти чужденци. Трима мъже – двама 19-годишни и един 18-годишен – преминали рехавата граница в Сахара между Чад и Либия преди няколко седмици, за да търсят работа. Те се озовали в училището, след като таксиметров шофьор в Сабха им казал, че могат да се уредят с безплатен полет до Триполи.
Други затворници признават, че са членове на „Батальоните Хамис“, в което хората в града масово ги подозират. Хамис е един от синовете на Кадафи, а Джалил, бившият правосъден министър, твърди, че всеки от синовете на лидера контролира по един дял от армията на страната. „Всеки от тях си има армия и може да прави с нея каквото си иска“, твърди Джалил.
Жителите на Източна Либия все още са гневни, особено след като научават по пращящите телефони за кланетата, които се извършват в Триполи. Пазачите на училището „Аруба“ обаче обещават, че пленниците им няма да пострадат. Въпреки това, както може да се каже и за повечето либийци, които очакват срутването или оцеляването на 41-годишния режим на Кадафи, съдбата им е заложена на карта.
По БТА