Какво правителство й трябва на Сърбия?
в. Данас
На всеки е ясно, че с приближаването на края на мандата на правителството, излизането от кабинета на лидера на Г17 плюс в предизборната година и очевидно доста трудната финансова ситуация, в която се намира бюджетът под големия натиск на МВФ да остане рестриктивен, се увеличават въпросите за това далиправителството ще изкара мандата си до края, като и за това ще може ли след изборите да се създаде някаква нова конюнктура, която да не прилича на сегашната власт.
По тези въпроси несъмнено ще се произнасят анализаторите и коментаторите по свой начин, но преди това е желателно накратко да разгледаме два принципни проблема във връзка с изборите и правителството. Първият въпрос е за това какво е за Сърбия правителството, т.е. какво трябва да представлява то като съдържание, а вторият въпрос е за това има ли наистина в Сърбия сериозна политическа алтернатива и какви са условията тя да съществува.
Какво е правителството за Сърбия? Става дума за въпрос, който се отнася преди всичко за ценностната и моралната ориентация на народа – желае ли модерно и прогресивно правителство на технократи, професионално, почтено и технически ефикасно? Или може би желае управлението на националисти интелектуалци, които ще предат европейската интеграция на вретеното на националните ценности и консервативното схващане на националните интереси – кръв, територия и гени? Иска ли Сърбия приоритетно разправа с престъпността и иска ли за тази цел управление на хора с твърда ръка с авторитарни склонности?
На тези и подобни въпроси трябва да бъдат дадени отговори, за да има изобщо смисъл да се правят каквито и да било предвиждания и програми за политическото бъдеще на Сърбия. В момента положението на политическата сцена е такова, че освен управляващата структура, в кадрови и партиен смисъл Сърбия просто няма никаква ефикасна, модерна, а и интелектуално-национална алтернатива.
Опозицията, която се състои от кадри на Аркан и Легия, трудно задоволява каквато и да било национална проекция на политическото бъдеще на страната, дори и когато с малко плачливите гласове на своите лидери призовава към взаимна любов, братско разбирателство и бъдещо благосъстояние веднага след свалянето на сегашната власт. Хората с полувоенни генералски чинове и крайно неясно минало обаче седят на депутатските скамейки на тази „европейска опозиционна сила“ и затова на всеки разумен наблюдател обективно се поставя въпросът за искреността на „реформаторските“ и „братските“ настроения на самите носители на обещания напредък.
От друга страна се съобщава за основаването на политическото движение „Двери сръбске“, т.е. политическа и изборна легитимация на една десничарска организация, която малко или повече неуспешно се опитваше да се вмести в съществуващияпартиен спектър на политическата десница и тук преживя разочарование. “ „Двери сръбске“ в смисъл на политическа силаби могло по-скоро да бъде някакво ново определяне на вече съществуващата десница, която изглежда някъде по пътя неусетно пресъхна по време на тези тежки няколко години, отколкото някакъв фактор на мобилизация на нова политическа енергия. Така след изборите бихме могли да имаме някаква нова десница под формата на „Двери“, която би изсмукала и малкото жизнен сок от умореното тяло на съществуващата партийна политическа десница.
Всичко това не променя нищо в плана на политическата левица, която и днес доминира във властта. Въпреки всички проблеми и очевидното явно недоволство от положението и начина на живот в Сърбия, изглежда че Демократическата партия и нейният естествен съюзник ЛДП нямат функционална и реална алтернатива. Това може би не е добра новина за сръбската опозиция, но във всеки случай е факт, който трябва да се има предвид, когато се правят предвиждания за изборните резултати.А ако след изборите правителството отново бъде съставено от доминиращи левичарски партии, то това правителство няма съществено да се различава от сегашното.
От всичко казано излиза, че истинският въпрос за Сърбия едали на политическата сцена изобщо съществува алтернатива на сегашното правителство, дори в концепционален, а не само в кадрови смисъл, и ако не съществува, каква е истинската основа на недоволството? Може би става дума за автентично социално недоволство, което в една част произлиза от закъснялото изправяне на сърбите пред фактите от реалния живот – от времето на кредитите и лъжливото благосъстояние, към времената на високи цени на комуналните услуги, на енергоносителите, на обществените услуги.
Това осъзнаване, ако е източник на недоволството, по никакъв начин не оправдава правителството на Сърбия за евентуалните пропуски, а просто сочи факта, че изглежда се е приближило времето, в което жизненоважните въпроси вече не могат да се заменят с изкуствени въпроси за политическата и икономическата идеология.
Ако сте недоволни, а нямате програмно ясна и реална политическа алтернатива на политическата сцена, то това е причина за дълбоко социално преразглеждане на истинската тема: какво е гнилото в тъканта на сръбското общество и институции, което го прави неефикасно и неуспешно, напълно независимо от политическите партии на власт и от манипулативните предвиждания за политически и социални революции, обрати и дори реформи.
По БТА