Ние сме интересен народ!
Като се зададе национален празник, патриотизмът шурва по страниците на вестниците и потича през панталоните им. Чувството на национална гордост изпълва редакциите така, че направо издува стените им навън.
Да отворим „УИКЕНД“ и видим с какво точно се гордеем.
„Рейгън ме почерпи с кафе и каза: интересен народ сте българите!“ – споделя бившият председател на парламента Александър Йорданов.
Американският президент е бил добре информиран – наистина, интересен народ сме!
Пълен с национални морални ценности!
Спестовността – ето една от тях, която ни е опазила през вековете! И ще пребъде – ако се вярва на „ТЕЛЕГРАФ“ – „Държавата продава нокторезачки и чорапи“. Става въпрос за публична разпродажба на вещи на заборчлели към държавата – значи вече изразът „от голо риза“ трябва да се замени с другия, също изконно български „на босия чорапите“!
Преклонение към мъдростта на знаещите и можещите – и това ни е опазило! Да отворим „МОНИТОР“ и прочетем там какво е рекъл самият Главен прокурор на републиката г-н Борис Велчев: „Не искам да се изкажа по неща, които ще се окажат различни някой друг ден“… Съдържателно и мъдро!
Почти като отговора на Вуцата на досаден репортер преди няколко години: „Ни ма карай да казвам глупост, дето ни мога да я изрекъ“… Също мъдро и съдържателно – и означаващо абсолютно същото.
Като се има предвид, че на единия от двамата мъдреци е поверено опазването на законността в държавата, можем да спим почти спокойно…
Почитта към старите и строгостта към престъпилите закона – още една от изконно българските ценности. Пак в същия брой на „МОНИТОР“ се натъкваме на въпиющ пример, който ни доказва, че тези ценности още са живи и действат!
„Цигани с 32 дела убиха баба в село Памукчи“… За любознателните как се правят тия работи си има и подробности – „88-годишната жена ритана, докато спре да мърда“.
И бойният дух на българина не е изчезнал безследно през този повече от половин век без войни. Като си нямаме войни – имаме си мачове!
Вечното дерби, при което неоправданото полицейско насилие вкара в „Пирогов“ само 32 полицаи и цели трима фенове, бе подготвяно от моралните стожери на българщината – спортните репортери – месеци, преди да започнат жалките 90 минути на мача. „Вече месец фенове се дебнат из София“ – потрива ръце „24 ЧАСА“. Феновете се стягат – за бой с другата агитка, естествено. В действие влизат социалните мрежи (модерни времена – все пак сме в ХХI век) и старите изпитани средства – „Според слуховете (…) дори събирали фекалии в пликове, за да се замерва врагът“.
Във фейсбук най-много да продадеш крава на врага, на живо – може да го замериш с… Хайде да спазим още една традиция – да не казваме лоши думи пред децата. С таквозинака. Хубава българска дума, мултифункционална, поливалентна, използвана най-често в пейоративния наратив…
Като стана въпрос за деца, не можем да не споменем с гордост грижата за децата – светлото бъдеще на родината, все по-намаляващите азсъмбългарчета, които галим по стриганите главички и ги пращаме на училище всяка сутрин с надеждата хора да станат. А в училището децата решават следната задача: „Бабата на майка ми е родила 11 деца. След раждането останали живи с 4 по-малко. Колко живи деца е имала баба ми?“
Това – в учебника за първолачета, цитираме по „ТЕЛЕГРАФ“. На баба ви хвърчилото, мили автори на учебници и просветни чиновници, бихме рекли, но не сме такива хора.
Изключително прав се оказа президентът на Съединените щати – отвратително интересен народ сме ние, българите…
Виж още текстове в блога на Румен Белчев