Китай измества Русия от оръжейните пазари

Правда.ру

Владимир Путин с нов модел пистолет. Снимка: ижмаш

Има ли бъдеще пред руския оръжеен износ? Въпрос, който със сигурност тревожи днес федерацията. Защото през последните години продажбите на руско оръжие за чужбина бяха свързвани главно с държавите от Магреба и Близкия изток – китайците изкопираха, каквото им трябваше, и се отказаха да продължат мащабните си покупки от нас.

Срещнахме впрочем проблеми и в близкоизточния сектор. Миналата година примерно отменихме планираните доставки на зенитно-ракетни комплекси С-300 за Иран. С това застрашихме по-нататъшното развитие на двустранното военнотехническо сътрудничество, а очаквахме от него печалби за много милиарди. Последва серия от революции в арабски държави, предизвикала вече сериозни промени в географията на оръжейния ни износ. Москва например склони да подкрепи оръжейното ембарго срещу Либия, обхваната от гражданска война. И затова днес перспективите да осъществим предишните си договорки с Кадафи са под голям въпрос.

Нестабилна е и ситуацията в Алжир, един от основните купувачи на руски въоръжения. Не е изключено външни сили да се опитат „да разклатят лодката“ и в Сирия, традиционен партньор на Русия във военнотехническото сътрудничество. Дали е възможно при това положение да развиваме дългосрочно партньорство с предишните купувачи на оръжия руско производство? Помолихме за отговор експерти от федерацията.

„Не може да става дума за никакви дългосрочни договори в този регион – коментира Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток. – Никой не може да гарантира стабилността на управляващите режими в държавите от Атлантика до Индийския океан. Дори в Саудитска Арабия. Затова днешните събития може да наложат твърде сериозни поправки, що се отнася до оръжейните пазари. И развитието на военнотехническото сътрудничество със страните от региона е възможно в краткосрочна перспектива. С други думи, всеки договор става реален едва щом сте взели вече аванс.“

„Видимо изгубихме позиции на оръжейния пазар в региона още миналата година, когато под натиска на САЩ отказахме да изпълним договора за доставка на комплекси С-300 за Иран. С това ние самите показахме пред цял свят, че дългосрочното военнотехническо сътрудничество с нас е невъзможно и че то зависи от мнението на американците“, отбеляза Константин Сивков, първи вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми.

„Не бива да ни утешава мисълта, че въпреки това ще запазим предишното си влияние в държавите, които водят политика, независима от Щатите. Някой би помислил, че страни като Иран и Либия няма къде да ходят, че рано или късно пак ще купуват наше оръжие. Не е така. Щом скъсахме договора за С-300, Иран изобщо не блъфираше с изявлението, че вече е купил подобни комплекси по други канали.

Фактически погледнато, миналата година напуснахме оръжейния пазар на тази страна. Но както знаем, сгодно място празно не стои и там вече се настани Китай, усвоил производството на комплекси Ейч Кю-9, а те наистина са аналог на С-300“, посочи експертът. „Същото се очертава да стане и в случая с Либия. За Кадафи включването на Русия в оръжейното ембарго не означава абсолютно нищо. Той разполага с толкова оръжие, че ще му стигне за дълги години напред. Едва ли обаче ще ни прости подобно поведение“, заключи Сивков.

„Колкото до Либия, перспективите за по-нататъшно сътрудничество остават доста мъгляви. Решението да се присъединим към санкциите вероятно е било взето с оглед на печалните перспективи пред Кадафи. Би било несериозно впрочем и да разчитаме, че щом дойдат на власт, въстаниците ще се хвърлят в прегръдките ни“, заяви Александър Храмчихин, зам.-директор на Института за политически и военен анализ.

„Ако пък говорим за оръжейния пазар в региона изобщо, може да пропуснем ползите от несключените сделки за модернизация на доставените вече оръжия. Защото по съветско време доставихме на арабските страни хиляди единици бронирана техника, стотици самолети и т. н. Днес те вече са остарели, но ако се модернизират, животът им може да бъде удължен. И доходите от подобно военнотехническо сътрудничество не отстъпват много на тези от доставки на нови въоръжения. Това се отнася главно за Алжир, Либия и Сирия.

Последната държава е въоръжена почти до 100 процента със съветски и руски оръжия, затова на пръв поглед е апетитно парче за нас. Нещата обаче не са толкова прости. И да изгубим сирийския пазар, не се очертава сериозна катастрофа, тъй като сирийците няма с какво да плащат. Дори при положение, че получават съществена финансова подкрепа от Иран и Саудитска Арабия.

Ако погледнем ситуацията като цяло, днес регионът кипи и нищо чудно старите режими да се променят в близките години. В случая обаче можем само да констатираме, че руският оръжеен износ е застрашен – не разполагаме с нищо, за да отвърнем на заплахата.

Много от държавите в региона са нестабилни и там може да дойдат на власт радикали, което замъглява перспективите за по-нататъшно сътрудничество с тях. Страхувам се, че в крайна сметка ще изгубят и Русия, и Западът. И ще спечели Китай – както сочи практиката от връзките му с Иран, Пекин не се съобразява с политиката, когато прави бизнес с омразни режими“, добави Храмчихин.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.