Китай измества Русия от оръжейните пазари
Правда.ру
Има ли бъдеще пред руския оръжеен износ? Въпрос, който със сигурност тревожи днес федерацията. Защото през последните години продажбите на руско оръжие за чужбина бяха свързвани главно с държавите от Магреба и Близкия изток – китайците изкопираха, каквото им трябваше, и се отказаха да продължат мащабните си покупки от нас.
Срещнахме впрочем проблеми и в близкоизточния сектор. Миналата година примерно отменихме планираните доставки на зенитно-ракетни комплекси С-300 за Иран. С това застрашихме по-нататъшното развитие на двустранното военнотехническо сътрудничество, а очаквахме от него печалби за много милиарди. Последва серия от революции в арабски държави, предизвикала вече сериозни промени в географията на оръжейния ни износ. Москва например склони да подкрепи оръжейното ембарго срещу Либия, обхваната от гражданска война. И затова днес перспективите да осъществим предишните си договорки с Кадафи са под голям въпрос.
Нестабилна е и ситуацията в Алжир, един от основните купувачи на руски въоръжения. Не е изключено външни сили да се опитат „да разклатят лодката“ и в Сирия, традиционен партньор на Русия във военнотехническото сътрудничество. Дали е възможно при това положение да развиваме дългосрочно партньорство с предишните купувачи на оръжия руско производство? Помолихме за отговор експерти от федерацията.
„Не може да става дума за никакви дългосрочни договори в този регион – коментира Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток. – Никой не може да гарантира стабилността на управляващите режими в държавите от Атлантика до Индийския океан. Дори в Саудитска Арабия. Затова днешните събития може да наложат твърде сериозни поправки, що се отнася до оръжейните пазари. И развитието на военнотехническото сътрудничество със страните от региона е възможно в краткосрочна перспектива. С други думи, всеки договор става реален едва щом сте взели вече аванс.“
„Видимо изгубихме позиции на оръжейния пазар в региона още миналата година, когато под натиска на САЩ отказахме да изпълним договора за доставка на комплекси С-300 за Иран. С това ние самите показахме пред цял свят, че дългосрочното военнотехническо сътрудничество с нас е невъзможно и че то зависи от мнението на американците“, отбеляза Константин Сивков, първи вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми.
„Не бива да ни утешава мисълта, че въпреки това ще запазим предишното си влияние в държавите, които водят политика, независима от Щатите. Някой би помислил, че страни като Иран и Либия няма къде да ходят, че рано или късно пак ще купуват наше оръжие. Не е така. Щом скъсахме договора за С-300, Иран изобщо не блъфираше с изявлението, че вече е купил подобни комплекси по други канали.
Фактически погледнато, миналата година напуснахме оръжейния пазар на тази страна. Но както знаем, сгодно място празно не стои и там вече се настани Китай, усвоил производството на комплекси Ейч Кю-9, а те наистина са аналог на С-300“, посочи експертът. „Същото се очертава да стане и в случая с Либия. За Кадафи включването на Русия в оръжейното ембарго не означава абсолютно нищо. Той разполага с толкова оръжие, че ще му стигне за дълги години напред. Едва ли обаче ще ни прости подобно поведение“, заключи Сивков.
„Колкото до Либия, перспективите за по-нататъшно сътрудничество остават доста мъгляви. Решението да се присъединим към санкциите вероятно е било взето с оглед на печалните перспективи пред Кадафи. Би било несериозно впрочем и да разчитаме, че щом дойдат на власт, въстаниците ще се хвърлят в прегръдките ни“, заяви Александър Храмчихин, зам.-директор на Института за политически и военен анализ.
„Ако пък говорим за оръжейния пазар в региона изобщо, може да пропуснем ползите от несключените сделки за модернизация на доставените вече оръжия. Защото по съветско време доставихме на арабските страни хиляди единици бронирана техника, стотици самолети и т. н. Днес те вече са остарели, но ако се модернизират, животът им може да бъде удължен. И доходите от подобно военнотехническо сътрудничество не отстъпват много на тези от доставки на нови въоръжения. Това се отнася главно за Алжир, Либия и Сирия.
Последната държава е въоръжена почти до 100 процента със съветски и руски оръжия, затова на пръв поглед е апетитно парче за нас. Нещата обаче не са толкова прости. И да изгубим сирийския пазар, не се очертава сериозна катастрофа, тъй като сирийците няма с какво да плащат. Дори при положение, че получават съществена финансова подкрепа от Иран и Саудитска Арабия.
Ако погледнем ситуацията като цяло, днес регионът кипи и нищо чудно старите режими да се променят в близките години. В случая обаче можем само да констатираме, че руският оръжеен износ е застрашен – не разполагаме с нищо, за да отвърнем на заплахата.
Много от държавите в региона са нестабилни и там може да дойдат на власт радикали, което замъглява перспективите за по-нататъшно сътрудничество с тях. Страхувам се, че в крайна сметка ще изгубят и Русия, и Западът. И ще спечели Китай – както сочи практиката от връзките му с Иран, Пекин не се съобразява с политиката, когато прави бизнес с омразни режими“, добави Храмчихин.
По БТА