Българските потребители – най-бедни и най-недоверчиви в ЕС
Държавата отделя най-малко средства за потребителска защита
България е на последно място в ЕС според средствата, които държавата отделя за финансиране на потребителските организации – само 3 евро годишно на 1000 жители, показва проучването „Индекс на потребителските пазари” (Consumer scoreboard*) на ЕК, публикувано през март 2011 година. За сравнение – Белгия плаща по 157 евро годишно на 1000 жители, Кипър – 176 евро на 1000, Чехия – 56 евро, Дания – 410 евро, Германия – 1269 евро, Унгария – 107 евро, Люксембург – 2 112 евро и т. н.
Според проучването на ЕК българският потребител търпи най-големи материални лишения от всички граждани в държавите членки на ЕС – 55.5% от населението в България е с мизерни материални възможности. В дъното на класацията са още Румъния (49%) и Унгария (41%). Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург (4% с материални лишения), Швеция (5%) и Холандия (5%). Нивото на материални лишения се измерва като процент от жителите, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от следните девет неща: неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на дома достатъчно топъл, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил. Процентът на материални лишения варира в държавите членки от 4% в Люксембург до 55.5% в България, като средната стойност за ЕС е 17%.
Българите са на предпоследно място преди румънците по пазаруване по интернет – само 5% от съгражданите ни през 2010 година са купували стоки за лична употреба чрез мрежата в сравнение с 68% в Дания, 67% във Великобритания и Холандия, 59% в Германия и Финландия и 40% средно за гражданите на Европейския съюз. Зад граница по интернет са пазарували двойно по-малко българи – 2%, но средно за Европа този процент също не е висок – 9%. България остава на последно място в ЕС и според индекса „условия за потребителите” с 42%, но отбелязва сериозен напредък в сравнение с 2008-2009 година, когато този индекс е бил 38%. Индексът се формира от фактори като доверие в изпълнителната власт, дейност на потребителските организации, процент на жалбите и удовлетвореност от разрешаването им, получени обезщетения и ниво на безопасност на стоките. Най-висок е индексът във Великобритания – 74% и в Ирландия – 72. Общо за Европа стойността му е 61%.
Българите са сред най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните. 46% от анкетираните са заявили, че значителна част от хранителните продукти, които се продават на пазара, не са безопасни. Само румънците вярват, че ядат по-лоша храна от нас (50% недоверие). За сравнение – едва 8 от хората в Люксембург, 9% – в Холандия и Великобритания и 11% в Австрия се съмняват в безопасността на хранителните стоки, които се продават в търговската мрежа.
Цялото проучване „Индекс на потребителските пазари” може да се види тук.
––––––
През 1985 г. Общото събрание на ООН обявява 15 март за Световен ден за защита на потребителите. Датата е избрана в памет реч на американския президент Джон Кенеди, в която той на 15 март 1963 г. се обявява за Закон за защита на потребителите.
Кенеди посочва четирите основни права на потребителя: на безопасност, на информация, на избор и правото да бъдеш чут. По-късно са добавени още четири: правото да бъдат задоволени основните потребности, право на обезщетение, право на образование, право на здравословна околна среда. Тези осем права са включени в Правилата за защита на потребителите, приети от ООН.