Възможна ли е военна намеса на САЩ в Либия
в. Ведомости
Барак Обама за пръв път заяви публично, че Муамар Кадафи напълно е изгубил своята легитимност и трябва да напусне поста си на ръководител на Либия. Ако това стане, то на режима, който Кадафи през 1977 г. нарече джамахирия, ще бъде сложен край. Ще може да се смята, че в страната се е състояла революция. Даже и Кадафи да запази днес властта си, очевидно е, че тя ще бъде ограничена политически и териториално вътре в страната, а навън той ще се превърне в международен парий. Във всеки случай като че ли оттеглянето на Кадафи и краят на неговия режим е само въпрос на време.
В изказването на Обама, както и в активността на въоръжените сили на САЩ в региона мнозина видяха признаци, че Америка се готви за военна операция. Наистина, няколко кораба от бойния флот на САЩ се доближиха до либийските брегове, присъединявайки се към германските кораби. Обама разпореди да се използват военни самолети в помощ на египетските бежанци от Либия. Има и свидетелства за това, че в Либия пребивават британски командоси, които охраняват граждани на Великобритания. Пентагонът не крие, че обсъжда всички варианти за действия в региона и се готви за различни сценарии. Но въпреки всичко ми се струва, че да се говори за възможността от военна намеса на САЩ в Либия е все още твърде рано.
За това има доста причини. Част от тях са от военен и технически характер. Първо, войски на САЩ днес има в Ирак и Афганистан, който е абсолютен приоритет на американката политика. През юли е планирано да започне изтеглянето на войските от Афганистан и е много трудно да си представим сценарий, по който САЩ ще прехвърлят тези войници в Либия. Второ, САЩ разполагат с недостатъчен брой самолети в региона, за да могат да осигурят въздушна блокада на Либия или на част от нея. Необходим им е най-малко още един самолетоносач или подкрепа от ВВС на НАТО. Понастоящем не е налице нито едното, нито другото. Трето, за да затворят въздушното пространство на Либия, американците ще трябва преди това да унищожат либийските зенитни установки. Това подразбира съвсем друго равнище на въвлеченост във военните действия, което администрацията на Обама не желае.
Друга група причини, които сдържат военната намеса на САЩ, са политически. От една страна стратегическото значение на Либия за САЩ не е толкова голямо, че американското ръководство да може да пренебрегне отрицателните последици от такава стъпка. Администрацията на Обама дава да се разбере, че ще обсъди въпроса за военна намеса в Либия само след съответни решения на Съвета за сигурност на ООН, само заедно с НАТО, а освен това – което е особено важно – с одобрението на Арабската лига и съседните на Либия държави. Засега Арабската лига се обявява против военна намеса, макар и да настоява за оттеглянето на Кадафи. Второ, докато във Вашингтон няма отговор на главния въпрос: дали военната намеса трябва да цели защитата на либийците, или свалянето на Кадафи, няма да бъдат издавани никакви заповеди.
Трето, САЩ нямат ясна представа с кого от либийската опозиция си струва да си имат работа. Както е известно, в страната живеят около 140 племена и за много либийци лоялността към племето е по-важна, отколкото лоялността към страната и режима, да не говорим за Америка. Създава се впечатлението, че много от племената още не са определили позицията си и всяка намеса отвън ще послужи като доказателство за думите на Кадафи, че чужденците искат да сложат ръка върху либийския петрол.
Третата група причини, поради които военната намеса на САЩ засега не изглежда реална, се свежда до факта, че Америка е могъщ стратегически играч, за когото всички действия спрямо Либия трябва да бъдат част от цялостен план. През последните десетилетия САЩ бяха държавата с най-голямо външно влияние върху Близкия изток и Северна Африка. От тази гледна точка външната им политика беше повече от успешна. Днес положението в региона радикално се променя и пред Америка стои задачата да запази максимално своето влияние там на фона на рязкото намаляване на външното влияние върху региона в цялост заради случващите се там революции.
Вследствие на своята сдържана и премерена политика през последните седмици САЩ сякаш засилват позициите си в Египет и Тунис, а набират точки и сред общественото мнение в арабските страни. Затова, с каквито и аргументи да се оправдават, американците не могат да си позволят никакви несръчни движения в Либия. сегашната позиция на Вашингтон – гражданите на тези страни трябва най-сетне да получат възможност сами да определят съдбата си – се ползва с популярност в арабския свят. А и митът, че Обама изповядва исляма, също неволно работи в полза на Америка.
Не бива да се забравя, че САЩ имат стратегически съюзник в региона – Израел, чиято сигурност е важна за интересите на Америка. Това е допълнителен фактор, който не може да не влияе върху обсъждането на всички варианти за военни действия. В частност САЩ активно помагат на египетските бежанци, тъй като Египет е един от ключовите гаранти за сигурността на Израел. Освен това може да се предположи, че американците разчитат извънредно много промяната в политическата обстановка в арабския свят да нанесе удар по възможностите на терористичните групи да набират нови членове под антизападни лозунги.
Всяка политическа либерализация на арабските режими обикновено води до отслабване на екстремистките групировки. И най-накрая – САЩ имат глобални икономически, вкл. енергийни интереси, в които отслабената от многогодишните санкции Либия не играе важна роля, за разлика от Канада, Мексико или Саудитска Арабия. Все пак делът на Либия в американския внос на петрол към края на 2010 г. бе приблизително равен на дела на Белгия и много по-малък от този на Франция.
Разбира се има още немалко фактори, които влияят на настроенията във Вашингтон. А и ситуацията в региона може бързо да се промени. Ще се промени и американската тактика. Но стратегическите приоритети на САЩ, главният от които е запазване на максимално влияние в района, ще останат без промяна. Именно от тях ще изхожда Обама, когато взема през следващите седмици решения за своите ходове по отношение на Либия.
По БТА