Охрана в посолството ни в ЮАР: „Ела по-близо до вратата, да ти светя маслото”
В дипломатическата мисия в Претория назначават мутри и простаци
Следващите редове са писмо от редакционната поща от българин, който е емигрант и живее в Южна Африка от 1991 г. Нашето проучване показа, че той е с ранг вицепрезидент на най-голямата строителна компания в ЮАР.
Наложи се да пътувам от Йоханесбург, където живея, до Претория, за да уреждам служебни въпроси. Съпругата ми предложи да дойде с мен до нашето посолство, да оправим паспортите си, че изтекоха месец преди това. Разбрахме, че консулът работи с посетители в понеделник, сряда и петък от 9 до 12 часа. В понеделник пристигнахме в Претория, аз си уредих нещата в проектантското бюро, след което изтеглих пари от банкомат, защото паспортите ще ни струват около 450 ранда, равно на около 90 лева. Плащало се ”кеш”. Пристигнахме пред посолството в 10,30. Звъннахме на звънеца, отвътре отвори вратата едно дебело вратле и ни изгледа като досадници. Ние, естествено първо казахме „Добър ден”, а той отвътре, без да ни поздрави, попита имаме ли уреден час за приемане. Отговорихме, че нямаме, но е обявено време за посетители. Той отсече, че не може да влезем, трябва да чакаме и се прибра преди въобще да можем да попитаме още нещо. Наложи се да позвъним още веднъж, за да попитаме колко трябва да чакаме и защо, след като нямаше никаква кола отпред, освен нашата и явно нямаше хора в посолството. А беше 10,30 – приемно време. Отново излезе бабанката, но този път явно раздразнен от нашето „нахалство”. Съпругата ми го помоли да извика консула, защото имаме въпроси. Бабанката едва не ни уби с поглед, продължи да ни държи отвън и да ни обяснява, че не може да ни пусне. Аз до тогава стоях настрана, за да не се намесвам, но не издържах и му казах, че се държи просташки, че трябва да има необходимото възпитание и изисканото поведение, защото ние не сме престъпници. Той обаче вместо да си вземе забележка, точно по мутренски, ми каза да дойда по-близо до решетката, за да можел „да ми свети маслото”!
В това време дойде и въпросният консул и вместо да си укроти кучето, започна да ни говори, че е много зает, че трябва, за да дойдем там, да си уговорим среща по телефона. Иначе не можем да влезем.
Тръгнахме си със съпругата ми и все още не мога да преглътна обидата от тези двамата.
Аз съм в Йоханесбург от 1991 година и това не е първият случай, когато трябва да понасям такова отношение на тези хора от българското посолство.
Например през 1998 г трябваше да пътуваме до наш приятел в Мозамбик. В тяхното посолство ми казаха, че на дъщеря ми в паспорта няма свободни страници да ударят визата и ми обясниха да отида в нашето посолство и да ми сложат допълнително страници, понеже паспортът е още валиден. Отговорът на нашата кукла от консулата на гишето беше – НЕ МОЖЕ! Никакво обяснение. Ядосах се, поисках да се видя с консула. Дойде тогавашният консул и му обясних, че самите мозамбиканци са ми предложили решение на проблема, но защо нашите са такива непонятно, неприятно, непомагащи хора? Страниците ги сложиха най-накрая след като ми взеха нервите.
Миналата година дъщеря ми трябваше да си ходи до България, малко след като роди. След като със съпруга й и бебе на 3 месеца отидоха в нашето посолство, същия този бабанко (охраната) ги е държал отвън на улицата и не ги е пуснал вътре, а навън беше много студено, духаше почти леден вятър. Как може да оставиш майка с малко бебе на студа отвън!? Няма ли толкова място в това посолство, в което правеха партита за по 100 човека?
Винаги съм подминавал такива случаи с мисълта, че нищо не мога да направя срещу глупащината и простащината. Вече съм на 55 и като гледам, простакът не се е променил. Напротив. Не издържам вече на такива българи които нямат нищо общо с хубавото, с българското гостоприемство и топло отношение. Сигурен съм, че ако бях започнал да говоря на английски с тази мутра на вратата днес, щеше по друг начин да мине разговора. Защо? Докога в българските представителства ще работят хора с никакво възпитание? Докога ще търпим простащината? Аз съм пътувал много, над 30 държави сам обиколил, но никога не съм усетил такова лошо отношение, каквото ти сервират нашите дипломати и служителите в посолствата.
Много съм обиден от последния случаи и си казах , че това няма да го оставя да подмине, както много други пъти. Надявам се чрез вашия вестник да стигне до ушите на тези, от които зависи какви хора да назначават в услуга на българина. Сигурен съм, че аз съм само една сламка от сеното. Много българи се оплакват, но грешната система на назначаване на селяндури си е в силата.
Няма ли кой да обясни на тези служители преди да започнат работа, че трябва да се усмихват и поздравяват, да говорят почтено и възпитано? Няма ли кой да подбира най-умните и кадърни за постове, които изискват работа с хора? Докога ще търпим простащина?
Българинът в странство, когато се обръща към българското посолство, дали за услуга или помощ, винаги очаква усмивка и добро отношение. Може би заради факта, че е далече от България и всичко свързано с България му е мило. А когато срещнеш мутри и железни физиономии, които не те пускат на българска територия, обидата е голяма.
Моля ви вземете отношение по тази случка – българи, които не са приети в посолството и даже заплашвани от мутренската охрана за саморазправа, защото им нарушаваме мутренското спокойствие.
Поздрави
Георги Янев
Б. р. – Редакцията е готова до публикува и други случки в българските посолства по света. Моля, пишете на редакционната поща.