Циничните войни на новото хилядолетие

в. Курентул

Ново хилядолетие, нови войни. Можем да ги наречем предизвестени войни. Защото този, който е нападан, е предупреден отпреди това какво му се подготвя. Или превантивни войни, защото атаката се случва преди врагът да представлява реална заплаха или дори да има и дума за подобно нещо (с какво заплашваха Милошевич, Саддам или Кадафи сигурността на Америка?). Или войни в името на правото за хуманитарна намеса. Тоест, да произведеш други човешки жертви в името на спасяването на човешки животи.

През последните две десетилетия новите войни станаха специална категория: Югославия, Ирак, Афганистан, Либия. Чрез тях, гласи аргументацията, биват спасени човешки животи, предотвратява се разпространението на оръжие за масово унищожение, бори се тероризма даже в гнездото му, осигурява се победата на правата на човека. Нищо подобно. Резултатите от тези войни са извратени: при завършването им (ако изобщо приключат), броят на невинните жертви е по-голям, атомната бомба не може да бъде унищожена, поради простия факт, че не е съществувала, тероризмът се извива и се разпространява в друг вид опасности: атентати и изненадващи нападения (Ирак, Афганистан), културите и трафикът на наркотици нарастват чувствително (Афганистан), враждите, несигурността и напрежението стават хронични (бившето югославско пространство), появяват се нови геостратегически дисбаланси (Близък изток, Централна Азия, Балканите, сега вероятно и Северна Африка).

Ударените страни са не само победени, те са направо смазани в основните си структури, на практика спират да съществуват като такива, стават един вид „неуправляеми територии“, както ги нарече някой. Югославия се разпадна на части, Ирак и Афганистан вече не слушат централното правителство, бъдещето на Либия се очертава като несигурно.

Държавите, които се смятат за победителки (на първо място САЩ), също не печелят нищо – от Ирак вече не излиза петрол, приказните богатства на Афганистан стоят неексплоатирани, производството на наркотици в Афганистан нараства баснословно, а и либийският петрол няма да може да бъде извличан и експлоатиран както досега.

Странни войни, странен мир след тях. Широки райони на света стават неконтролируеми, неспокойни за живот в тях, хвърлени извън международните закони, изключени от нормално участие в живота на света. Всички тези войни не са само въпрос на престиж и дори да се казваш суперсила, не можеш да се похвалиш с постигането на подобна победа. Залогът на тези войни е, винаги, и икономически. В Ирак и Либия „вятърът мирише на петрол“, в Косово и Афганистан има залежи на елементи, които трудно намираш дори в таблицата на Менделеев.

Едва започналата война в Либия се нарежда перфектно в тази парадигма, макар че е по-непредвидима от останалите. Ще бъде ли постигнат успех в унищожаването на Кадафи? (той е търсен, като физическо лице, заедно с неговите синове, като един опасен за обществото престъпник, както бяха Саддам и синовете му, убити най-накрая). Ще влезе ли Либия в дълга и унищожителна гражданска война? Ще може ли да бъде експлоатиран либийският петрол и накъде ще поеме? Ще се коалират ли арабските и африканските страни около сегашния либийски лидер, който призова за борба срещу „агресията на кръстоносците“?

И ако Кадафи падне, какъв ще е бъдещият режим в Триполи – арабски националистически, ислямистки и фундаменталистки или проамерикански и прозападен?
Ще се ангажират ли САЩ масирано във войната в Либия или ще оставят тежестта на Франция, Великобритания и т.н, и ако да, ще могат ли да се справят с исканията на тази страна?

Участваща на все повече фронтове, ще продължи ли да залага Америка на силата, в Иран например? Ще зависи ли повече в своите глобални сметки Вашингтон от Москва и Пекин – столици, които по очевиден начин печелят от ситуацията, създала се с тези войни, без да изстрелят един изстрел, без да похарчат и една пара, без да дадат нито една жертва, без да си мръднат пръста?

Войните са все по-лишени от логика. Или са продължение на някаква политика, но тази политика има трагични и пагубни последствия. Това са все по-жестоки войни. Умират все повече цивилни, напълно невинни хора. Смъртта се носи във въздуха и имаме пълното право да кажем, че тази смърт идва с цинизъм и подлост от страна на нападателя. Това са атипични войни, подобни на атипичните вируси, извратени, с които трудно се излиза на глава.

Но върху тази абсурдна логика се упорства. Президентът Обама, Спасителят до онзи ден, рискува да стане един вид Джордж Буш трети, макар че го наричат и Хюсеин. Жалко. Дори и да хвърли умрялата котка на операциите в Либия в двора на нервния президент на Франция. Де факто, каква уникална суперсила е Америка, ако прекрати ангажимента си в Европа, даде Северна Африка в ръцете на съюзниците, не може да доведе нещата докрай в Близкия изток и гледа безпомощно стремителния, но мирен възход на Китай?

А Румъния, къде се намира Румъния в този пейзаж? „На изчакване“, съгласно популярната лингвистична гъсеница на изтъкнатия дипломат Баконски. Дума да не става. Букурещ обяснява подробно „позиция“, когато нещата са неясни и съюзниците още не са взели решение, но мълчи продължително след вземането на решенията и преминаването към действия. Кой може да погледне сериозно на един такъв съюзник?

Странни войни, необяснима стратегия, несигурно бъдеще.

По БТА