Ще спре ли до Сирия арабската революция?
Свободная преса
Медиите информират за сблъсъци между демонстранти и сили на реда в Южна Сирия – те може да се тълкуват като пореден епизод от хрониката на „арабската революция“, продължаваща вече месеци в Близкия изток и Северна Африка.
В Сирия обаче събитията са принципно различни от другите държави от региона. Провокирани евентуално „мирни протести“ няма да са достатъчни за смяна на властта в Дамаск, а Западът не би се решил да започне война с всички средства срещу Сирия. Изходът от подобна война съвсем не е сигурен: дори ако в крайна сметка Башар Асад бъде свален, властта може да бъде поета от радикални ислямисти, както вече става в Йемен.
В неделя тълпа подпали градското бюро на управляващата сирийска партия Баас в Дераа, на 160 км южно от Дамаск. Потрошени бяха също офисът на местна телевизия, чийто собственик е Рами Маклюф, братовчед на президента Асад, и няколко офиса на мобилни оператори, явно и те притежавани от някой неподходящ.
Областта Хауран, чийто център е Дераа, дълго време бе смятана за житница на Близкия изток. Сушата от последните години обаче сериозно подрони икономическия потенциал на региона. Местните жители се дразнят още повече от потоците бежанци, прииждащи от Северна Сирия, също жертва на сушавото време.
На пръв поглед пред нас е началото на още една близкоизточна „цветна революция“, чрез каквито през последните месеци успешно бяха свалени режимите в Тунис и Египет и не твърде успешно – този в Либия. В световните медии обаче не виждаме засега обичайната в подобни случаи целенасочена кампания „в подкрепа на борбата на сирийския народ за демокрация“.
Най-вероятно в Сирия изобщо няма да избухне провокирана „мирна революция“, смята Александър Сотниченко, аналитик от центъра за изследване на съвременния Близък изток в Санкт Петербург.
„Провокирането на „мирни народни протести“ няма да е достатъчно за сериозно дестабилизиране на обстановката. Ако САЩ и Западът като цяло наистина искат да свалят Башар Асад, ще се наложи да водят пълномащабна война срещу Сирия. А сирийската армия е доста различна например от либийската: тя е добре подготвена и въоръжена и няма да предаде своя главнокомандващ“, пояснява експертът.
„Свободная преса“: Египетската армия всъщност не е по-зле организирана и въоръжена, но лесно предаде Хосни Мубарак…
Александър Сотниченко: Действията на египетската армия през февруари според мен не са предателство. Ставаше дума за подмяна на някои фигури, но не и на стратегическия курс. Армията в Египет остана на власт, както преди, просто смени стария и болен Мубарак с хора по-млади и още по-верни на американските си съюзници. Сирийската армия не може да си позволи подобен разкош. Да изберат линия на ненамеса в конфликта и по този начин буквално да предадат Башар Асад на американците, ще е твърде голям риск за сирийските генерали. Сирия де факто е включена от Вашингтон в „световната ос на злото“ и Дамаск осъзнава, че след смяната на президента ще последва и разгром на армията.
Освен това, Асад е популярен сред сирийците и за разлика от Мубарак или Бен Али е млад, а това е важно в Близкия изток. Тъй че американците едва ли ще сполучат да организират в Сирия истински мащабни протести, които да стигнат чак до „цветна революция“.
„Свободная преса“: Щом стана дума за организатори, подкрепяте ли теорията, според която всички „цветни революции“ в Близкия изток са част от единен хитър план, разработен от ЦРУ и последователно осъществяван от Вашингтон?
Сотниченко: Безспорно не. Колкото до революцията в Тунис, американците просто изтърваха момента и едвам свариха да вземат под контрол нещата в Египет, като издействаха Мубарак да бъде сменен с други лоялни военни. И чак в Либия се разбра, че стихията на „арабската революция“ често изтласква на повърхността хора, абсолютно неприемливи за САЩ. Ирак и Афганистан обаче висят като гири на краката на американците и те просто не бива да се забъркват пряко в никакви конфликти – нито имат сили, нито възможности.
Една „цветна революция“ може да тръгне в съвсем различна посока от очакваната и за пример може да посочим събитията в Йемен от последните часове. Първоначално мирни, акциите срещу политиката на президента Али Абдула Салех, който управлява от 1978 г., добиха съвсем друг оттенък, след като генерал Али Мохсен ал Ахмар заяви, че подкрепя „революционната младеж“. Генералът подсили това изявление с танкове, които изкара на улиците в йеменската столица, „за да подпомогне въстаниците“.
Генерал Ал Ахмар, полубрат на сегашния президент (заради което погрешно го наричат понякога Али Мохсен Салех), е известна личност както в Йемен, така и в целия Близък изток – главно защото не крие своите симпатии към Ал Каида. Тъкмо бойците на Осама бин Ладен помогнаха на генерала да обедини през 1990 г. Северен и Южен Йемен под властта на брат си. След четири години южняците опитаха пак да се отцепят, но Ал Ахмар отново потърси Ал Каида и тя отново помогна на двамата братя да останат на власт в Йемен.
През последните години впрочем отношенията между Ал Ахмар и Салех се влошиха: генералът бе свален от поста главнокомандващ и пратен в отдалечен военен окръг. Сега Ал Ахмар вероятно се е върнал в столицата, за да управлява самостоятелно. Танковете в негово подчинение са разположени край централната банка и министерството на отбраната, също и до президентския дворец.
След генерал-майор Али Мохсен ал Ахмар към йеменската опозиция са се присъединили десетки офицери и трима генерали. Генерал Насър Али Шуайби заяви, че вече не се подчинява на президента Салех и е минал на страната на демонстрантите заедно с още близо 60 офицери. Посланикът на Йемен в Саудитска Арабия Мохамед Али ал Ахуал също изрази подкрепа към протестиращите. „Обявявам, че подкрепям революцията на младежта и промените в Йемен“, цитира думи на дипломата Франс прес.
По БТА