Защо Бъсеску не бърза да се включи във войната

в. Евениментул зилей

Траян Бъсеску. Снимка: ртс

Опозицията тропа с крак и упреква президента Траян Бъсеску, че не е сложил бойната броня и не е яхнал един МИГ, за да бомбардира диктатора Кадафи. Диктаторите си помагат помежду си, намеква опозицията, за която външната политика се върти около собствения й пъп.

И каква ирония: политикът, който обвинява Бъсеску, че предава международните ценности и ангажименти, е Крин Антонеску – този, който поиска през 2007 г. в отворено писмо до Емил Бок да подкрепи изтеглянето на румънските войски от Ирак. „Говорите за това, че Демократическата партия винаги се е вслушвала в гласа на народа (…) Огромното мнозинство от румънците желае изтегляне на войските от Ирак и е наше задължение, като политици, да се съобразим с това желание чрез конкретни политически действия“, мъмреше тогава Антонеску премиера Бок.

Социалдемократическата и Националнолибералната партия искат от държавния глава да намеси Румъния в една военна операция с неясни резултати, в един традиционно неспокоен регион, разтърван през последните два месеца от бунтове с несигурни политически резултати. Вече никой не е толкова сигурен, че арабската пролет ще завърши с победата на либералната демокрация.

Преди да качим войниците си на фрегатите, годни за хващане на трафиканти в Черно море, или на нашите антични МИГ-ове, би било добре опозицията да помисли върху няколко въпроса, които по-стари от Румъния съюзници на триадата САЩ-Франция-Великобритания вече си задават.

Наистина ли „Зора на Одисеята“ е операция за защита на цивилните, така, както твърди резолюцията на ООН, или е операция, която идва в помощ на опозицията, съставена от враждуващи племена, военни и бивши доверени лица на Кадафи, чиито ценности и реформаторски намерения са несигурни? Нашата съседка София показа, че сред лидерите на Преходния национален съвет, признат само от Никола Саркози в ход, който изненада дори външния министър Ален Жупе, участват представители на режима на Кадафи, които са участвали в измъчването на българските медицински сестри, обвинени в рамките на една симулация на процес, че са заразили съзнателно либийски деца с ХИВ.

Предпазливостта на Букурещ не е изключение. Румъния е част от една група държави, в която върхът на копието е Германия, която прие решението на ООН без да направи каквато и да е допълнителна военна стъпка. Дори в театъра на военните действия не съществува убедеността, която има Крин Антонеску тук в Букурещ.

Съединените щати възнамеряват да отстъпят командването на Великобритания или НАТО и да запазят само подкрепяща роля. Норвегия – част от инициативната коалиция, обяви, че замразява участието си докато стане ясно кой ръководи операцията. НАТО, затънала до шия в Афганистан, се колебае да поеме командването и защото не иска още повече да размъти водите на арабския свят. А Арабската лига, която разбра накрая, че „забранена за полети зона“ означава бомбардировки, се колебае и прави крачки назад.

Не трябва да изключваме от уравнението „Либия“ и фактора Саркози. Вече се говори за „Арматан“, френското име на операцията, в контекста на президентските избори догодина. Иначе президентът на Франция даде първия изстрел, дори преди закриването на срещата на спешния комитет в Париж, в който участваха американският държавен секретар Хилари Клинтън и британският премиер Дейвид Камерън.

Френската инициативност в случая на Либия, след като Париж поддържаше топли отношения с тунизийския диктатор Бен Али почти до момента на свалянето му, трябва да е напомнила на западните партньори и друг епизод, в който Никола Саркози причини вибрации на международната сцена. Докато изпълняваше партитурата си на самотен преговарящ между Тбилиси и Москва, на герой-помирител, президентът на Франция задвижваше продажбата на Кремъл на бойния кораб „Мистрал“ – сделка, която експлодира в публичното пространство през 2009 г., година след руско-грузинския конфликт.

Зад кулисите Румъния има и едно лично стратегическо недоволство към Франция и то не заради Шенген. Под натиска на събитията и на Париж европейската външна политика може да се съсредоточи изключително в средиземноморската зона, а Източното партньорство, което предполага политическа и финансова подкрепа и за Молдова, ще се лиши от съдържание.

Липсата на твърда реакция от страна на администрацията в Букурещ влиза в конфликт само с типичната стремителност на президента Траян Бъсеску, който строеше стратегически оси и партньорства. В действителност държавният глава дори не е доказан войнолюбец. Забравяме, че не в неговия мандат Румъния се включи заедно със САЩ и НАТО в действията в Ирак и Афганистан. Траян Бъсеску просто спази международните ангажименти, които бяха поети от администрацията на Йон Илиеску.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.