В Черна гора някои съжаляват за отделянето от Сърбия

Новината за края на съюза на Черна гора със Сърбия беше посрещната с бурна радост на 21 май 2006 г. Днес много черногорци се колебаят, че това е било правилното решение. Снимка: Ройтерс

В момента на равносметка Черна гора, която чества първата годишнина от своята независимост, остава разделена – някои се поздравяват за отделянето от Сърбия, а други съжаляват.

На 21 май 2006 година на исторически референдум Черна гора реши да се раздели със своя стар съюзник, за да стане най-новата държава в света. Този избор сложи край на разпадането на Югославия, чиито останали републики – Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, получиха независимостта си през 90-те години след кървави войни.
“След една година може да се каже, че избирането на независимостта до голяма степен е оправдано – то откри реална европейска перспектива“, казва Драган Куйович, високопоставен представител на управляващата Демократична партия на социалистите.

Ритъмът на интеграцията в Европа в действителност се ускори през март, когато Черна гора парафира Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз, първа стъпка към членство в ЕС. Това беше очевиден напредък в сравнение със ситуацията в Сърбия, чиито преговори по споразумението с Брюксел са замразени от една година заради липсата на сътрудничество с Хагския трибунал.

През ноември Черна гора се присъедини към програмата на НАТО “Партньорство за мир”, което е първи етап към евентуално членство в Алианса. „Стратегическата цел на Черна гора е европейската и евроатлантическата интеграция“, подчерта премиерът Желко Щуранович.

Според опозиционните лидери обаче, които останаха привърженици на съюза със Сърбия, ползите от независимостта са спорни. „Изминалото време показа, че гражданите не получиха, това което им бе обещано – повишаване на жизнения стандарт“, твърди Предраг Булатович, един от лидерите на просръбската Социалистическа народна партия.
И някои от гласувалите миналата година за независимостта са на подобно мнение. „Животът ми не се промени, няма никакво подобрение“, казва преподавателят Марко Перович. „Заплатата ми от 300 евро на месец е недостатъчна, за да задоволя нуждите на жена ми и двете ми деца“, допълва той.

Преди една година плакати като този на витрина на магазин в Цетине, призоваваха за независимост от Сърбия. Снимка: British Helsinki Human Rights Group

Въпреки че инфлацията е под два процента, а чуждестранните инвестиции, основно в туризма, достигат 650 милиона евро, пропастта между бедни и богати е най-голямата сред страните от Югоизточна Европа.

Според различни анализатори властите са изоставили ощетените райони в северната част на страната, на границата със Сърбия, за да се концентрират върху развитието на адриатическото крайбрежие. „Бюджетът на Будва, основният морски курорт, който има 15 000 жители, е около 42 милиона евро“, казва икономистът Винко Райович и допълва, че това е бюджетът на 11 общини в северната част на страната, където живеят 194 000 жители или една трета от цялото население.
За да привлекат туристи и инвеститори, властите либерализираха пазара на недвижимите имоти, което донесе 500 милиона евро. Няколко милиона евро бяха инвестирани, за да се организира през юли в Будва концерт на легендарните Ролинг Стоунс. Много луксозни вили, разположени на брега на морето, бяха продадени на местни или чужди знаменитости. „Има все повече милиардери по крайбрежието, но никой не инвестира в производството“, констатира Райович.

Все пак за много черногорци независимостта е добрият избор. „Когато гласувах за независимостта, го направих със сърцето си, без да мисля за някаква икономическа полза“, казва Мирко Вуячич.