Искаш ли да дойдеш в моя ядрен клуб?
На диктаторите не трябва да се дават ядрени играчки
Човек може да се обзалага за необикновени неща. Хазартни сайтове и традиционни букмейкъри приемат залози кога Осама бин Ладен ще бъде заловен, кога ще се върне Елвис или дори кога вселената ще престане да се разширява. Към списъка на невероятните събития може вече да прибавим още едно: че бруталната диктатура в Мианма (бившата Бирма) ще стане ядрена сила.
За всеки, който се е разхождал по улиците на Янгон, бившата столица на Мианма, и е виждал с очите си мрачната правителствена сграда, където се занимават с въпросите на атомната енергия, това може да изглежда крайно невероятно. Но на 15 май Русия обяви, че ще окаже помощ на военната хунта, управляваща страната в Югоизточна Азия, за да построи ядрен реактор за научноизследователски цели. Имаше информации, че Мианма и преди се е опитвала да сключи подобна сделка с Русия, но планът пропаднал по финансови причини. Сега Мианма, радваща се на изобилен търговски излишък (страната е щедро надарена с природни ресурси, като петрол, например), обеща да плати в брой и Русия се съгласи.
Става дума само за ограничена изследователска програма, която, както твърди Мианма, ще бъде използвана за производство на електроенерегия, за да се поддържа мъждивото осветление на столицата Янгон. Според плана ще се построи 10-мегаватов реактор, който работи с нискообогатен уран. Предполага се, че центърът ще бъде под надзора на Международната агенция за атомна енергия – контролният орган на ООН. Това е доста далеч от придобиването на средствата или знанията за изработването на атомна бомба, но е достатъчно, за да всее страх.
Мианма е страна-парий в международната общност, управлявана от генералисимус Тан Шуе. Авторитарният режим, който е на власт от 1962 г., от 1989 година държи под домашен арест Нобеловата лауреатка за мир Аун Сан Су Чжи. Изборите, спечелени от нейната партия през 1990 г., бяха анулирани. Многократните опити Мианма да бъде осъдена в ООН за нарушенията на човешките права и репресиите срещу демокрацията са блокирани благодарение на намесата на Китай и Русия.
Сега Мианма може да разчита на нов приятел. Тя се сближи с друга малка, репресивна и особена азиатска държава – Северна Корея. Дипломатическите отношения между двете бяха скъсани, след като севернокорейски агенти убиха неколцина южнокорейци с бомба в Мианма през 1983 г. Но в края на април двете страни възстановиха отношенията си. Смята се също така, че Мианма купува оръжие от Северна Корея.
Въпреки че Мианма не представлява ядрена заплаха, амбициите й да се сдобие с ядрена технология са обезпокоителни – на фона на разпространението на ядрените оръжия по света. Миналата година Северна Корея изпробва ядрено оръжие, за ужас на Китай и други съседи, след като години наред разработваше ядрена програма уж за производство на електроенергия. Оттогава всички усилия на САЩ, Китай, Русия, Южна Корея и Япония да убедят севернокорейския лидер Ким Чен Ир да се откаже от ядрените си амбиции в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност, удрят на камък.
Също толкова тревожно е, че както МААЕ потвърди тази седмица, Иран е постигнал значителен напредък в обогатяването на уран в индустриални количества. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад настоява, че страната му има право да развива ядрена технология (с руска помощ), за да произвежда електроенергия. Външни наблюдатели обаче смятат, че истинската цел е разработването на ядрено оръжие.
Може би най-големи тревоги обаче предизвиква Пакистан, който вече притежава ядрено оръжие. Генерал Первез Мушараф, пакистанският военен диктатор и съюзник на Америка, напоследък губи контрол над властта. Увеличаващото се влияние на ислямските екстремисти в страната, както и на светските му противници, вещае трайна нестабилност. В съседна Индия политиката на Америка не помага особено – всъщност тя сключи споразумение за ядрено сътрудничество с Делхи и сякаш насърчава разпространението на ядрените оръжия.
Какво ще направи Америка или някой друг с предполагаемата изследователска програма на Мианма, все още остава неясно. Да се дават ядрени материали в ръцете на нестабилни режими или на непредсказуеми диктатори съвсем не изглежда добра идея. Американското решение да се предостави през 50-те години технологията за изграждане на ядрен реактор в Конго (като благодарност за урана, доставен на Америка за бомбата над Хирошима през 1945 г.) се оказа, меко казано, неразумно. Ядреното горило беше откраднато през 1970 г. и след това изтъргувано от италиански контрабандисти, като породи страхове, че терористи могат да се доберат до такива материали.
След Конго, където един диктатор бе неспособен да осигури безопасното съхранение на ядрените материали, и след Северна Корея, където друг диктатор гори от желание да се сдобие с ядрено оръжие, поуката за Русия в случая с Мианма трябва да бъде ясна – разпространяването на ядрени технологии в проблемни страни е лоша идея.