Поуки с аромат на рози от Грузия за арабите

Михаил Саакашвили. Снимка: Известия

Могат ли арабските революционери да се поучат от Революцията на розите в Грузия? Определено, заяви миналата седмица президентът на страната Михаил Саакашвили в реч в института „Брукингс“ във Вашингтон. През 2003 г. народна революция, предвождана от младите и получили образованието си на Запад хора, помете стария ред. Това беше първото предимство на Грузия, каза Саакашвили.

Опитът има своите достойнства; но в стремежа към смяна на една система с друга младежта беше от ключово значение. „Ние имаме министри на по двайсет и няколко години, които не помнят как е изглеждал Съветският съюз“, заяви гордо той, въпреки че това често предизвиква леко неодобрение сред чуждестранните представители. Резултатът в крайна сметка е „революция в мисленето“ – израз, въведен от сп. „Икономист“ миналата година, който Саакашвили цитира с въодушевление.

Втората поука, която изтъкна той, се отнасяше до народните очаквания за незабавно подобрение. В Грузия новото правителство подходи към този въпрос, като се захвана с радикална реформа. За една нощ то разформирова корумпираната пътна полиция, наброяваща 15 000 служители, и започна мащабна програма за приватизация. Това засегна редица здраво установени интереси. Но благодарение на огромната народна подкрепа през медения месец след революцията правителството надживя търканията, предизвикани от неговите реформи.

Саакашвили също така се възползва от възможността да опише по типично приповдигнат начин своето управление. Неотдавнашна публикация на оксфордския изследовател Нийл Макфарлан обаче предлага по-трезв поглед. Макфарлан твърди, че в икономически план реформите са дали резултат между 2003 и 2008 г. Но след световната икономическа криза и войната на Грузия с Русия ситуацията е станала несигурна. Милиарди долари чужда помощ помогнаха на Грузия да се задържи на повърхността, но тези пари вече свършват. През 2013 г. на страната й предстоят значителни изплащания на дълга, а бедността и безработицата остават характерни черти на живота в Грузия. Неравенството се увеличава, а инфлацията е висока.

След революцията страната има малко прилики с нефункциониращата и корумпирана държава, която беше преди това. Но спазването на правата на човека в Грузия не е на ниво. Независимостта на съдебната система е ограничена. Оправдателните присъди в градския съд в Тбилиси са по-малко от 1 процент. Броят на затворниците е три пъти по-голям от този през 2003 г. Правителството си спечели лоша слава с жестокото смазване на демонстрациите, които бяха организирани срещу него през 2007 г. Според грузинския омбудсман по правата на човека през януари тази година полицията незаконно е разпръснала демонстрация на военни ветерани.

Свободата на медиите е малко по-добре. Държавните средства за масово осведомяване редовно изпълняват заръките на правителството. Това все повече важи и за частните медии. Както пише Макфарлан: „Двете национални частни телевизии сега са надеждно контролирани от правителството.“

Миналата година правителството извърши редица демократични реформи, които имат за цел да променят дисбаланса между изпълнителната и законодателната власт. Предвижда се тези мерки да влязат в сила през 2013 г. и те би трябвало да подобрят положението. Най-непосредственият им ефект обаче е потискане на опозицията и затвърждаване на властовите позиции на управляващата партия.

Заглавието на публикацията на Макфарлан – „На ръба ли е следреволюционна Грузия?“ – навежда на изводи, които са преувеличени. И той, и Саакашвили отбелязват, че революциите могат да дойдат изневиделица за хората. Все пак Грузия не е на път да преживее „жасминови“ въстания. Уличните демонстрации през 2009 г. завършиха безславно. Опозиционните политици се представиха слабо на общинските избори миналата година. Няма признаци населението да е на прага да свали своето правителство.

Макфарлан обаче прави внимателна преценка на проблемите на Грузия. Засега грузинците най-вероятно ще ги понесат с обичайната за тях смесица от стоицизъм, цинизъм и червено вино. Революционното минало на Грузия и несигурното й настояще предлагат на амбициозните арабски демократи повече поуки, отколкото Саакашвили може би е склонен да признае.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.