В Египет революцията продължава
Докато вниманието на всички е съсредоточено върху войната в Либия, революцията в Египет продължава – съществен факт, който съседите му и останалите страни не бива да забравят. Предимно мирните протести, свалили преди шест седмици президента Хосни Мубарак, бяха едва първият етап на прехода към – надяваме се – демократично бъдеще.
Египет е най-голямата арабска държава и мерило за промяната в арабския свят. Египтяните ще трябва да проявят максимална всеотдайност – в течения на десетилетия – за да осъзнаят това напълно. Шансовете за успех са значително по-големи, ако САЩ и другите големи демокрации застанат зад тях готови да помагат.
На 19 март Египет осъществи първите си свободни и честни избори. Милиони хора гласуваха и одобриха с огромно мнозинство девет поправки в конституцията, проправящи път към очакваните по-късно тази година парламентарни и президентски избори.
Поправките са стъпка към отхвърлянето на жестока и репресивна система. Те ограничават срока, в който президентът може да заема поста (до два четиригодишни мандата), улесняват възможността кандидатите да стигнат до балотаж и ограничават правото на президента да въвежда извънредно положение.
Процесът съдържаше и недостатъци. Поправките бяха разработени от експертна група, назначена от потайния управляващ военен съвет и гласувани набързо. Те не отиват достатъчно далеч и не бяха разгласени по подходящ начин. По-късно вероятно ще се наложи пренаписване на конституцията.
Споделяме тревогите на младите демонстранти, които направиха революцията възможна и се безпокоят, че исканията им за демокрация може да бъдат заграбени от онези високоорганизирани групировки, които най-ожесточено пропагандираха тези поправки: съюзниците на стария режим и организацията „Мюсюлмански братя“.
Военното правителство онзи ден предприе нова стъпка към цивилно управление, улеснявайки правилата за учредяване на политически партии. Наред с това обаче то изложи планове за обявяване на демонстрациите за незаконни.
Драконовското, продължило десетилетия извънредно положение трябва да бъде отменено, а заедно с него и ограничаването на свободата на словото и на събрания. Много по-добре би било протестиращите и организациите, представляващи гражданското общество, да участват в тези решения, включително при насрочването на изборите.
Египтяните с право са горди от извършеното и предпазливи към външни сили, особено САЩ, които дълго подкрепяха предишния режим. Те обаче трябва да предприемат спешно политически реформи. Ако не желаят американска помощ, има куп млади демокрации, които могат да им дадат съвети относно политическите партии и върховенството на закона.
Онова, в което САЩ и Европа могат да имат решаващ принос, е икономическата реформа. Египетската държавна икономика – в която военните държат съществен дял – не успя да създаде работни места за милиони млади египтяни. Огласената наскоро американска икономическа помощ на стойност милиони долари е добро начало. Правителството на Обама обеща също дългосрочна помощ за Египет, която се движи около 1,5 милиарда долара годишно, предимно за военните.
Необходимо обаче е повече. Западът би трябвало да се стреми към двустранни и регионални търговски споразумения с Египет (това би било подходяща възможност Израел също да се включи). Конгресът трябва да ускори одобряването на американско-египетския фонд, предложен от правителството на Обама, сенатора Джон Кери и други.
Замислен по подобие на сходни фондове за посткомунистическа Източна Европа, той има за цел да стимулира крайно необходимите инвестиции в частния сектор. Общата сума не е уточнена, но първоначално парите ще бъдат преразпределени от вече одобрени сметки.
Това е момент на големи обещания – и огромен риск – в арабския свят. Успехът не е гарантиран. Вашингтон и съюзниците му трябва да работят експедитивно и творчески, за да помогнат на египтяните да изградят своята демокрация, която да се превърне трайно в стълб на стабилността и толерантността в Близкия изток.
По БТА