Жозе душ Сантуш: Опасностите в „Седмият печат“ са реални, в новия ми роман героите са българи

Жозе Родригеш душ Сантуш дава автографи при посещението си в България. Снимка: личен архив

Неотдавна в България гостува най-продаваният португалски автор в света Жозе Родригеш душ Сантуш. Поводът беше премиерата на бестселъра „Божията формула“ (ИК „Хермес“).

Впечатлен от България и от почитателите си, Жозе Родригеш душ Сантуш обеща, че ще включи България в някоя от следващите си книги. Година по-късно това вече е факт. Той пише роман, в който има и герои българи. Имената на част от тях са заимствани от хора в екипа на ИК „Хермес“, съобщават от издателството. Авторът изрично е поискал разрешение за това. За премиерата на тази книга Душ Сантуш отново ще дойде в страната ни. Междувременно у нас излиза романът му „Седмият печат“.

„Когато сне седмия печат, настана тишина на небето“. Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството? Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън – ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си, е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието, оставено от убийците – 666, библейското число на Звяра. Предлагаме интервю за романа с Жозе Родригеш душ Сантуш.

– Книгата ви започва с бележка за достоверността на научната информация в нея и завършва с предупреждението, че седмият печат от Откровението на Иоан вече е разчупен и краят на света наближава. Каква част от романа е истина и каква е художествена измислица?

–  „Седмият печат“ е роман, който съдържа достоверни данни. Историята е измислена, но научната информация не е. Това е информация, получена от изследвания на климата и палеоклимата и от нови открития, засягащи световните запаси от петрол. Романът показва какъв ще бъде светът ни след десет или двайсет години, по време на нашето поколение. Разкритията в романа несъмнено са притеснителни.

– Описвате ХХІ век като време, в което въглеродните емисии ще причинят глобално затопляне и гибелта на планетата ни, а изчерпването на петрола като източник на енергия, комбинирано с бавното развитие на алтернативни източници, ще тласне света към рецесия, глад и хаос. Не мислите ли, че подобна концепция изразява известна катастрофична нагласа?

–  Да, така е, но тази нагласа не се корени в романа. Тя идва от откритията за климатичните промени и петролните резерви. През 1998 година петролът струваше 10 долара за барел, през 2007 година той струва 100 долара. Колко ще струва след десет години? 200 или 300 долара? Никой ли не е осъзнал въздействието на подобни цени върху световната икономика? Смята ли някой, че подобни условия са нещо различно от катастрофа? Какво да кажем пък за промените в климата? Най-голямото известно масово измиране на видове се случва през периода перм, преди 250 милиона години, когато бързо повишение на температурата с 6 градуса по Целзий унищожава 95% от всички животни. А „бързо“ в случая значи в продължение на 10 000 години. Комисията към Обединените нации е изчислила, че температурите ще се повишат с 6 градуса само през нашия век. Осъзнава ли някой, че сме изправени пред климатична промяна, подобна на тази, причинила най-голямото масово изчезване на видове в историята на Земята, само че в много по-кратък период от време? При наличието на тази информация, как би могъл някой да сметне определението „катастрофа“ за преувеличено?

– Един от героите в романа ви казва, че планетата може „да се изпържи след няколко десетилетия“. За колко години става дума?

– В известен смисъл планетата вече се пържи. Вижте какво се случи през лятото на 2007 година в Гърция, вижте нарастващия брой горски пожари на Пиренейския полуостров, вижте и първите случаи на голяма суша в тропическите гори на Амазонка и Конго. В някои райони ще са нужни едно-две десетилетия, в други – три или четири. Според общото мнение на учените, скоро планетата ще бъде наполовина покрита с пустини. Сахара вече прекрачва Средиземно море и навлиза в Южна Европа.

– Петролът ще излезе от употреба – или като начин да се спаси планетата, или защото запасите на страните извън ОПЕК са на привършване. Според вас, защо намирането на нови решения отнема толкова време?

– Защото развитието на алтернативни източници е заплаха за петролната индустрия. Колкото по-скъп е петролът, толкова по-добре за производителите. Саудитска Арабия харчи един долар за извличане на един барел и го продава за 100 долара, а това им носи огромна печалба. Смятате ли, че производителите искат алтернативни източници на енергия? А знаете ли кой бе основният спонсор на президентската кампания на Джордж Буш? Петролната индустрия. Знаете ли откъде забогатя семейство Буш? Отново от петрола. Вярвате ли, че при тези условия те биха подкрепили новости, които биха подкопали основите на индустрията, която ги храни?

– Бездействието означава светът да предаде съдбата си в ръцете на страните от ОПЕК. Пикът в производството им вероятно ще бъде достигнат след близо двеста години, а пикът на страните извън ОПЕК – в следващите пет до десет години. Как си представяте един свят, който е оставен на произвола на волята на ОПЕК, и по-специално на страните от Близкия изток?

– Тъкмо в това се състои проблемът. Пикът на петрола в ОПЕК може да е близо. От Саудитска Арабия излиза информация, която сочи, че двете гигантски находища – Гавар и Сафания, са близо до изчерпване. Те са източник на 75% от саудитския петрол. Все повече хора смятат, че ОПЕК ни е лъгала за размера на запасите си. Ако това е така, светът ще бъде много изненадан, когато световният петрол, включително този на ОПЕК, стигне пиковите си производствени стойности. Ако световната рецесия през 70-те години се е дължала на временни прекъсвания в производството, представете си какво би се случило, ако това прекъсване е трайно – поради липса на суровина…

– В книгата си казвате, че трите войни в Персийския залив, включително инвазията в Ирак през 2003 година, са резултат от нуждата да се преначертае картата на Близкия изток според интересите на Запада, особено на САЩ. Политически роман ли е „Седмият печат“?

–  Това е роман с много пластове. Да, наистина е политически, защото намирането на решения за тези проблеми е политическа задача. Но „Седмият печат“ е преди всичко за света, който ни чака зад ъгъла. Трябва да знаем можем ли да оцелеем в сблъсъка, който ни очаква зад този ъгъл.

– Вие не приемате сравнения с Дан Браун и все пак романът ви разказва за библейското Откровение, Кабала, числото на Звяра и търсенето на Антихриста. Това намигане към пазарните тенденции ли е, или е по-скоро потвърждение на факта, че всички въпроси, пред които е изправено човечеството, са свързани със старите ръкописи по един или друг начин?

– Честно казано, не отхвърлям и не подкрепям сравнения с Дан Браун, те не са важни. Важното е, че романите ми носят по нещо ново на читателите ми. „Седмият печат“ е екшън трилър с любовна история, но в същото време е нещо много по-голямо. С развитието на измислената история научаваме реални факти за света, в който живеем. Някои от тези факти са свързани по неочакван начин с древни документи и за мен е интересно да изследвам тези връзки.

– Не смятате ли, че светът се е поуморил от книги за Тайната вечеря, тамплиерите, тайните секти на убийци, Опус Деи, разпознаването на Антихриста и историческите и религиозните конспирации?

– Прав сте. Тъкмо затова „Седмият печат“ е роман за бъдещето, не за миналото.

– Стилът ви на писане залага силно на действието. Много сцени правят книгите ви по-близки до киното, отколкото до традиционната литература. Как развихте този похват?

–  Предполагам, че съм го усвоил от журналистиката. Посещавал съм и курсове за сценаристи на игрални филми по време на работата си за Би Би Си и това със сигурност е оказало влияние върху стила ми.

– Романите ви могат лесно да се адаптират за големия екран поради особеностите на повествователната им структура. Очаквате ли подобна екранизация?

– „Островът на мрака“ ще бъде филмиран от режисьора Леонел Виейра и ще бъде най-високобюджетният португалски филм, правен някога. „Готам Груп“ представя „Кодекс 632“ в Холивуд.

– Вие казвате, че доброто повествование се състои в потока на думите, които служат на историята. Много автори твърдят точно обратното – че по-важна е формата, а не съдържанието. Как отвръщате на подобни твърдения?

– Нямам какво да отговоря. Литературата е това, което човек пожелае. Авторът, който смята, че думите са по-важни от историята, е също толкова прав, колкото и авторът, който смята точно обратното. Всички са прави и никой не е прав. В крайна сметка, това е въпрос на вкус. Как бих могъл да гарантирам, че моето мнение е по-добро от вашето?

– Казвате също, че е особено важно един роман да не става скучен. Какво имате предвид под „скучен“?

– Смятам, че скучен е романът без история, този, който скрива историята под барокова плетеница от думи или който провлачва прекомерно ритъма на историята. За мен думите са просто инструмент, чрез който да разкажеш интересна история. Най-добри са романите, при които думите изчезват и читателят сякаш се пренася във времето и мястото на повествованието. Когато гледаме началните сцени на „Спасяването на редник Райън“ на Спилбърг, почти забравяме, че гледаме филм, и се пренасяме във времето на плажа Омаха. За подобен ефект говоря и аз. Нещата стават реални и този ефект се постига от добрите романи. Разбира се, всичко е въпрос на вкус.

– Как мислите, че други автори, особено по-интелектуално настроените, приемат творчеството ви?

– Наистина не зная. Предполагам, че някои го харесват, други – не. Проблемът се състои в границите на интелектуалното. Например романът ми „Божията формула“ е книга, която се занимава с много сложни философски въпроси, но съм се опитал да я напиша по достъпен начин. „Божията формула“ говори за относителността, квантовата физика, за детерминизма, за теорията на хаоса и теорията на струните. И при все това, романът беше най-продаваната книга в Португалия за 2006 година. Това значи, че книгата е запознала 130 000 португалци с науката. Ако някой е недоволен от това, мисля, че в него говори гласът на завистта.

– Смятате ли, че на интелектуално настроените писатели им липсва здрав разум?

– Боя се, че ме разбрахте погрешно. Нямам нищо против писателите, които избират експериментален подход. Смятам просто, че би било ужасно, ако всички пишеха еднакво. Литературата не може да бъде единствено експеримент. Мисля, че е важно да имаме богат избор. Този избор прави четенето и писането толкова дълбоко преживяване.

– Мислите ли, че писането ви прави по-добър човек, че е вашата следа в този свят?

–  Никога не съм мислил по този начин. Пиша, защото това ми доставя удоволствие и защото ми харесва да споделям истории и идеи с читателите си. Смятам, че книгите ми оказват влияние, и докато имам какво да кажа, ще продължа да пиша.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.