Брюксел – леговището на бюрократичното чудовище

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Докато хората от арабския свят се надигат с призиви за самоопределение и демокрация, Европа потъва в деспотизъм. Демократичните й традиции са подкопани и унищожени, а нейните граждани са тормозени и гледани отвисоко. Властта, която хората са делегирали на техните представители, тайно е преминала, оттеглила се е на недостъпно място, което човешко око не в виждало.

Кой наистина ръководи парада? Кой дърпа конците и с каква цел? Никой не знае. Приемат се закони и наредби, но жителите на Стария свят вече не разбират формулировката им. Човек би си помислил, че без да разберем, извънземна раса е кацнала на Земята и е поела Европа, защото нейните представители виреят добре там. Това е народът на технократите.

Не, това не е дистопичен роман, разкриващ заговора за покоряване на Европа от анонимна сила, а едно есе. Произведението е обаче не е и фантастично, а текст, чийто предмет е взет от действителността, за да я опише и анализира. Авторът му не е Херкулес, който си е поставил за цел да почисти авгиевите обори на Европа. Той просто иска да разбуди добитъка, който стои там. А неговият брой е огромен: около 500 милиона.

Това чудовище има своята история

Толкова много хора в момента живеят в Европейския съюз. Всеки един от тях трябва да отдели време, за да прочете почти седемдесетте страници, публикувани от Ханс-Магнус Енценсбергер под заглавието „Sanftes Monster Brussel oder Die Entmundigung Europas“ (Нежното чудовище Брюксел или лишаването от граждански права на Европа).

Изданието е германският еквивалент на памфлета на французина Стефан Есел „Indignez-vous!“ (Възнегодувайте!), което се продаде в един милион екземпляра в родината на 93-годишния автор. Енценсбергер има за цел да предизвиква и увлече читателите. Затова той не избира гръмките фрази, а трезвите и спокойни доводи.

Енценсбергер се е потрудил. Той търпеливо изброява факти и описва ситуацията с доказателства, като в съдебно разследване. Целта му не е да се впусне в полемика срещу ЕС, а по-скоро да разкрие жаждата за власт на това неумолимо в хода си чудовище. Това чудовище има история. Но едва ли някой я знае.

Енценсбергер започва разсъжденията си с безспорната благословия от европейската интеграция. Шест десетилетия, или почти цял човешки живот, без война, с облекчения при пътуване, свобода на движение и действия срещу „картели, монополи и протекционистки измами“ – всичко е достойно за похвала.
От там Енценсбергер изследва „езиковите правила“ на „глухия за историята“ ЕС, чиито най-високопоставени служители са описани като „комисари“ – сякаш европейската история не познава нито съветските комисари, нито Volkskommissare (народните комисари) на нацистите.

След това Енценсбергер описва структурата и начина на действие на комисиите, които, например, определят прага на стойностите за „вибрации на ръката, рамото и цялото тяло“ при работа с пневматични чукове; които въвеждат минимална дължина на европейските презервативи, и които искат от нас в бъдеще да използваме комбинация от между 33-42 цифри за всеки обикновен банков превод.

От 2013 г. BIC и IBAN ще са задължителни дори и за вътрешни преводи. На малкия остров Малта IBAN-ът се състои от 31 цифри. Това означава „3.100.000.000.000.000.000.000.000.000.000 възможни номера на сметки, които трябва да бъдат усъвършенствани и прецизирани с още десет милиарда BIC кодове“. И всичко това за население от около 400 000 малтийци.

Несигурността на демокрацията в Съюза

Лесно е да осмиваш очевидните глупости, които се излюпват в името на Европа от ордите предимно страхотно платени служители. Но е почти невъзможно да се движиш в джунглата от комисии, секретариати, генерални дирекции и безброй други институции и лица, които са се установили и процъфтяват в Брюксел и Люксембург.

Кой знае нещо за EU-OSHA (European Agency for Safety and Health at Work – Европейската агенция за безопасност и здраве при работа – бел. ред.), чиито задължения са в областта на здравословните и безопасни условия на труд? Този орган на ЕС разполага с 64 служители, чиято дейност се контролира от 84 директори. Има ли още въпроси?

Първоначално е забавно да изброяваш крайностите на разюзданата бюрокрация в Брюксел, но скоро става изморително. Това не води до кой знае какво. Именно поради тази причина изданието дълбае по-навътре. За Енценсбергер става дума за липсата на легитимност на властови апарат, който като представител на европейските граждани и в тяхно име, постановява закони и наредби, които до момента сигурно надхвърлят 150 000 страници – и въпреки това безогледно пренебрегва основните правила на собствената си конституция, както показва подходът към Пакта за стабилност и растеж.

Основната теза на Енценсбергер се фокусира върху крехката демокрация, каквато я разбираме в ЕС, която в опиянението си от правила показва все по-авторитарни тенденции. Заедно с австрийския писател Роберт Менасе, Енценсбергер поставя въпроса дали традиционното разбиране на демокрацията е нещо, с което Брюксел продължава да бъде ангажиран, или демокрацията е по-скоро пречка, за която Европа ще се потруди, за да отхвърли. Европейският съюз е на път да лиши своите граждани от права. Само ние, европейците, можем да го спрем.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.