Посланик Исаков: Енергийните проекти са локомотив за българската икономика; Визите пречат на туризма
На руския пазар България трябва да се конкурира с виното на Франция, Испания, Италия, Чили, казва представителят на Москва у нас
Интервюто с Юрий Исаков, посланик на Русия в България от 2008 г., е взето в Харманли от журналист и издател на местния вестник „Харманлийски новини“ и сайта „Сакар нюз„, който го предостави и на e-vestnik. Пускаме го, независимо дали сме съгласни с твърденията в него, за да се види гледната точка и на руската страна за големите енергийни проекти в България. Ако читателят следи внимателно какво се излива в момента в медиите за АЕЦ „Белене“, посланикът повтаря основните тези за това колко е безопасна централата и колко икономически изгодна е за България. Утре ще продължим темата с оценките на един от най-опитните енергийни експерти у нас.
Юрий Исаков допреди да дойде в България е заемал длъжността посланик за специални поръчения на руското външно министерство. Занимавал се е с въпросите на енергийната сигурност.
Исаков е посетил две винарни „Терра Тангра” и „Малката звезда” в Харманли, където е взето интервюто. Във втората изба посланикът харесал някои вина, които отлежават в бурета от кавказки дъб и поръчал по 50 бутилки от всяка изба, когато бутилират това, което е дегустирал.
– Може ли онова, която се случва в Япония с тяхната атомна електроцентрала, да се повтори и в България след изграждането на АЕЦ Белене?
– Най-важното е, че повторение на онова, което се случва с атомната станция в Япония в Белене е принципно невъзможно. Този реактор е ново поколение, 3 плюс, при който има така наречената пасивна система на охлаждане. Какво означава това? Вие знаете, че в Япония най-главния проблем на атомната станция е, че не могат да охладят реактора, защото са излезли от строя различни източници на енергия и това е най-страшното. При реактора за Белене действа така наречената пасивна система на отвеждането на топлината. Освен това съществува още много нови технологични решения, които правят тази централа принципно, подчертавам тази дума, много по-безопасна от реактора на японската електроцентрала.
Покривът около ядрената зона предвиден да издържи удар на 400-тонен самолет. Представете си „Боинг 474“, ако той се блъсне директно в него, черупката ще издържи този удар. С две думи – повторение на ситуацията като тази в Япония е невъзможно.
– Смятате ли, че реализацията на трите енергийни проекта – АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Бургас – Александруполис” определят българо-руските отношения?
– Да. Реализацията им от една страна създава много сериозна основа за по-нататъшното развитие в нашите отношения, не само в икономиката, а и във всички области. Аз искам да наблегна и на този момент, че тези проекти са по-важни за България.
Със строителството на АЕЦ „Белене“ България ще получи гарантиран източник на електроенергия, при това чиста енергия.
Вторият момент. България до изключването на два от реакторите на Козлодуй традиционно изнасяше електроенергия в съседните страни. След спирането им на практика експорта се прекрати (б. р. – тук посланикът греши, износ пак има, а количеството на произведения ток в АЕЦ не е намаляло след спирането на блокове 3 и 4). При заработването на Белене на пълна мощност страната отново ще стане много силен износител на електроенергия.
Има спекулации, че тази енергия няма на кого да се продаде. Това не е така. Разчетите на европейски и други специалисти ясно показват, че търсенето на електроенергия в региона и на Балканите постоянно ще нараства и тя ще може да се купува от чуждестранни партньори.
И накрая третият момент, който мога да кажа, че е най-важният за България точно в този момент, когато тя, а и не само тя в момента изпитва трудности с икономиката. Някои казват, че кризата е отминала, но аз такива оптимистични оценки често казано не споделям. Разговарял съм с много хора, с български бизнесмени, които в един глас говорят, че това не е така. Може да не е толкова остра, но не е преодоляна напълно. Реализацията на трите проекта ще бъде мощно антикризисно средство. Новите работни места ще се изразяват не в хиляди, а в десетки хиляди. Ще има много поръчки за българските фирми, за строителната индустрия. Това ще бъде като локомотив, като мотор за цялата българска икономика.
– Възможно ли е да се върнат сега онези добри отношения, които ги имаше между двете страни преди години?
– Разбира се, във времето на СССР и социалистическата система отношенията между страните ни бяха съвсем други. Явно не може да се сравнява ситуация с 25-годишна давност с днешната реалност, когато България е член на НАТО и на Европейския съюз и, както се казва, дай боже здраве и живот на това членство. Ние се отнасяме с уважение към такъв суверенен избор на ръководството на България и на българския народ. Ние не гледаме на това членство като на препятствие по пътя на нашите българо-руски взаимоотношения. Освен това България, която има добри, привилегировани взаимоотношения с Русия, има по-голяма тежест на международната сцена от България, която няма такива отношения.
Ето, например интересна перспектива е туризмът. Вие знаете, че Русия е северна страна и на нашите граждани не им достига слънце. Те с удоволствие посещават българските курорти и купуват недвижими имоти, приходите от което са сериозни постъпления в българската икономика. През миналата година около 300 000 руски граждани дойдоха в България като туристи. Руските хора цяла година спестяват и с удоволствие харчат спестяванията си у вас. Руският турист не е много богат, но е щедър и сърцат. Колкото повече руски туристи идват в България, колкото повече руснаци купуват имоти тук, толкова повече България ще има финансова изгода от това.
Разбира се, има и пречки и аз откровено ще ги споделя. Това несъмнено е визовият режим. Ето, вижте какво се случва – на 17 април Русия и Турция преминават на безвизов режим. Представете си, ако човек, условно казано, живее някъде там, в Яркутск например, в Сибир, за да оформи визата си ,той трябва да пропътува 2,3 или 5 хиляди километра. А ако няма визов режим, той би събрал багажа в куфара, би отишъл на летището и оттам – към избраната дестинация. Ако ще пътува да Турция, даже и на летището няма да плати никакви такси. При сегашния сложен визов режим преценете сами къде ще отидат руските туристи. Не приемам презумпцията, че заради подготовката за Шенгенското споразумение са необходими такива твърди правила. Това е несъстоятелно . Вижте какво става на практика – всички страни, включително и влизащите в Шенгенското пространство – Испания, Гърция, Кипър. Хората в тези страни се борят не на думи, а на дела за туристи, защото разбират,че всеки турист е валута за страната им.
Мога да спомена и сътрудничеството ни в сферата на културата. През 2009 година имаше година на България в Русия и на Русия в България. Дойдоха много творчески колективи, повечето от които се ползват с голяма популярност – Алла Пугачова, Филип Киркоров, Любе, Ансамбъла на армията и други. Имаше пълни зали, възторзи на публиката – всичко това е много хубаво. През април в Москва ща пристигне вашият министър на културата Вежди Рашидов, ще се срещне с неговия колега Александър Авдеев, и ще бъде подписан протокол за Дните на култура и духовното наследство в България. Мисля че това събитие и изключително важно се готвим за него много сериозно. Българската публика, българските зрители ще видят, мога да кажа най-стойностното от съвременната руска култура.
В Русия много харесват и ценят музикалната култура като се започне от оперната – Николай Гяуров, знаменитата школа от световно значение. У нас харесват и Лили Иванова, и Емил Димитров, и Бисер Киров.
Развитието на културата и духовната връзка се свързва и със сестринските отношения между нашите църкви, което е много важно. Това също е много перспективно направление.
– Членството на България в ЕС не създава ли проблеми?
– Когато сравнявам взаимоотношенията между България и Русия, трябва да кажа, че сега те са принципно различни, защото времената са други. Повтарям, абсолютно очевидно е, че членството на България в Евросъюза не създава никакви препятствия за това в пълен обем, дълбоко и сериозно да развиваме в максимална степен сътрудничеството между България и Русия. Ние например имаме великолепни взаимоотношения с Германия, Франция и с други страни от Европейския съюз. И в това отношение България, не само че не трябва да бъде изключение, а според мен точно обратното – тя трябва в най-първия и пълен смисъл на понятието да бъде привилегирован партньор на Русия. Това е нашата обща цел. Това е игра, така да се каже, в една врата – защото безусловно, повтарям, такова сътрудничество на 100% е в интерес на потребностите на стратегическото развитие на България и Русия.
– А вносът на български стоки в Русия – да вземем например производители на вино. Колко българско вино продавате в Русия?
– Пред нас стои един проблем за вноса на българската продукция в Русия. Смятам че България се явява като уникален производител на вина, на ракии. А и не само на такива стоки. Има всички основания да се смята, че руският пазар може да погълне, да закупи цялата произведена продукция в България. Това е напълно реалистична цел, но трябва още много да се направи за реализацията й. Задачата не е проста, защото световната конкуренция е жестока. На руския пазар ще трябва да се конкурира със стоки на известни производители като Франция, Испания, Италия, Португалия, Чили, Аржентина, Австралия, Южна Африка и за настаняване е сложно. Но след като има такива като „Тера Тангра”, които вече продават своя продукция, значи е възможно за се направи. Трябва да се подходи творчески. У нас има една песен „За любовта невъзможни неща няма“. И в търговията нищо невъзможно няма.
И до днес в Русия думата понятието плодове веднага се асоциира с България. В руския език сладките чушки се наричат „български чушки“. Нашето поколение израсна с българските домати. Друга външна продукция ние на познавахме. А тя бе високо качествена. Не искам никой да засягам, но никоя от днешните не се доближава до нея.