Васил Божков изложи като свое изкопаното от тракийските могили + фотогалерия

Сребърна глава на овен с позлата, III-I век пр. н. е. – също безценен експонат. Снимка: Булфото

Интересни неща се случиха за 2 седмици, откак Васил Божков откри изложба в Националния исторически музей със свои златни антики.

За това време в страната са арестувани, задържани за кратко или им е направен обиск общо 85 колекционери, основно нумизмати и хора, които събират дребни антики с ниска стойност, най-често глинени и др. предмети, съдове. Това са пресметнали нумизмати, които често стават жертва на акции на полицията.

Докато полицията тършува и конфискува евтините монети на нещастниците из цялата страна, едрият колекционер Божков представа златни съкровища на стойност поне 30-40 млн. евро, в залите на Националния музей. Това е само малка част от колекцията му, която се оценява разтегливо от около 100 до над 200 млн. евро. В колекцията му (виж снимките) има уникати като златни венци на тракийски владетели, златни маски и предмети като от Панагюрското златно съкровище. Може вече да се каже, че неговата колекция с тракийско злато е по-богата от тази на Националния исторически музей.

Какво впечатлява в изложеното от Божков? Всички ценни предмети са от разбити тракийски могили в България. Те са датирани и описани от проф. Маразов, най-известния български траколог. За никого няма съмнение, че са изкопани у нас. По точно това са национални ценности, окрадени от иманяри и продадени после на Васил Божков. Самият той в интервю за в. „Труд” през 2006 г. заяви: „Купувам от хора, които купуват от иманяри”. Кратко и ясно самопризнание.

Никой досега не го е разпитал от кого купува, как. Защото продажбата на такива предмети се наказва от Наказателния кодекс със затвор до 3 г. и глоба до 10 000 лв. Отделно Законът за паметниците на културата наказва с глоба до 5000 лв. човек, който не съобщи за намерен подобен предмет в едноседмичен срок. Божков е намерил доста предмети за последните 6-7 години, барем някоя друга глоба да му бяха друснали, като не го разпитват как си трупа богатството.

Златен венец на тракийски владетел. Изкопан от неизвестна тракийска могила. Цената му на търг може да стигне милиони. Божков не го е купил на търг. Снимка: Булфото

Златен венец на тракийски владетел. Изкопан от неизвестна тракийска могила. Цената му на търг може да стигне милиони. Божков не го е купил на търг. Снимка: БулфотоПредмет, подобен на предметите от тракийското златно съкровище. Снимка: БулфотоСребърна глава на овен с позлата, III-I век пр. н. е. - също безценен експонат. Снимка: БулфотоЗлатна маска. Снимка: БулфотоТракийски съд с украса. Снимка: БулфотоСнимка: БулфотоТри златни венеца от колекцията на Васил Божков, с несъмнен произход от тракийски могили по българските земи. Снимка: Булфото  Златна апликация. Снимка: БулфотоСнимка: БулфотоТракийски съд с украса. Снимка: БулфотоЕлектронова (сплав от сребро и злато) апликация. Снимка: БулфотоСъд, подобен на ениз от Панагюрското съкровище. Снимка: БулфотоПроф. Иван Маразов на откриването на изложбата пред златен и сребърен съд. Снимка: БулфотоСнимка: БулфотоНа откриването на изложбата отляво надясно: зам.-министърът на културата Чобанов, Кирил Христосков, бивш служител на ДС и ГДБОП, който се е занимавал с иманярството, а сега шеф на фондацията на Божков - "Тракия", проф. Иван Маразов, Божидар Димитров, Валери Стефанов, шеф на Съюза на колекционерите в България. Снимка: БулфотоСнимка: Булфото

Напоследък някои вестници пускат подадени им PR-съобщения, че Божков купува антиките си от богати колекционери в чужбина. Дори жълти вестници разпространяват слухове, пускани от хора около Божков, как той се пазарил с еди кой си богаташ в чужбина да му продаде един или друг предмет. Тиражират се и версии, че Божков купува предмети на аукциони в Европа. Дори с такива документи узаконява колекцията си. Възможно е, но досега на обществото не е показано нищо в това отношение, освен откъслечни изявления на Божидар Димитров, че с колекцията на Божков всичко е законно.

Истината е тъжна – Божков е изкупил почти цялата продукция на иманярите от разбитите тракийски могили. На изложбата на добитото през 2010 година от археолозите през февруари т. г. бяха показани няколко златни обеци и пръстени и счупени глинени гърнета (виж тук). Докато Божков излага всичко ценно, ограбено от иманярите. И много публични фигури го хвалят, че той спасил тези предмети от изнасяне в чужбина. Трябва всички тия лъскащи образа на Божков медии и личности да се изяснят – или е спасил предметите от изнасяне, или ги е купил от чужбина. Кое е вярното? Ту едно говорят, ту друго.

В e-vestnik неотдавна пуснахме снимки и текст (виж тук), в който обяснихме как тракийски предмети се появяват на търг в чужбина, купуват се по договорка с организаторите дори и без наддаване, от неизвестни посредници, зад които вероятно седи богат български купувач (към тракийското изкуство има слаб колекционерски интерес в чужбина).

Така или иначе разбиването на тракийски могили продължава. Щом има голям купувач, ще има и бригади, които разбиват и доставят.

Това на практика е ефектът „Божков”. А дали купува направо от иманяри или от хора, които купуват от иманяри, няма значение.

Три златни венеца от колекцията на Васил Божков, с несъмнен произход от тракийски могили по българските земи. Снимка: Булфото

Шеф на фондацията на Васил Божков „Тракия” е Кирил Христосков, бивш служител на 6-о управление на Държавна сигурност и на ГДБОП, който се е занимавал дълги години с иманярите (виж го на снимката). А може би пак се занимава, вече в друго качество?

МВР и прокуратурата демонстративно не повдигат въпроса за колекцията на Божков. Никой не иска да го разпитва, да го обискира да види какво и откъде го има. А МВР се занимава с далеч по-маловажни случаи и бърка по къщите на притежатели на монети за по няколкостотин лева.

Тия дни например приключи (засега) дело срещу проф. д-р Димитър Драганов, бивш директор на музея в Ямбол, работил години наред и в музея в Русе. Той е един от известните български нумизмати. Обвинен е от прокуратурата и задържан от МВР, защото имал в себе си 500 монети от колекцията на братя Бобокови, за да ги опише и проучи, да пише труд върху тях. Оправдан е, засега.

На фона на съкровищата на Божков такова дело показва извращенията на правораздавателните органи. В жертви се превръщат дребни колекционери, а едрият Божков е недосегаем.

Както е известно, в Закона за културните ценности имаше срок да се регистрират колекции. На нумизматичните дружества Министерството на културата им даде съответните разрешения и те имаха само две седмици срок да регистрират колекциите на своите членове. Успели са да се регистрират само малко повече от 60 души. А в България има към 7000 колекционери само на монети. Те всички са извън закона, а Божков е законен. И на откриването на изложбата му присъства зам.-министърът на културата Чобанов, който е най-консервативен към колекционерите и за изискванията на закона.

Още експонати от колекцията на Божков, показани на предишни изложби и от каталога му

Златен венец на тракийски владетел, V в. пр. Хр., от колекцията на Васил Божков. Такъв античен шедьовър не е успял да открие до смъртта си археологът Георги Китов. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.

Златен венец на тракийски владетел, V в. пр. Хр., от колекцията на Васил Божков. Такъв античен шедьовър не е успял да открие до смъртта си археологът Георги Китов. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърна апликация, III в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен ритон с позлата, IV в. пр. Хр. Подобни експонати има в Панагюрското и Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд, IV-III в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен ритон с позлата, IV в. пр. Хр. Подобни експонати има в Панагюрското и Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, V в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, II в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен рог с позлата, VI-V в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърно украшение от конска сбруя, III в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, V в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, II-I в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Златна маска, V в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Златна огърлица, V-IV в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, IV в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г. Мраморна статуя на момиче, I-II век. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, IV в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.
Част от т. нар. кратери в колекцията на Васил Божков, IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. Цената им зависи от това колко са запазени, от стила на изображенията и др. и обикновено варира между 10 и 50 хил. евро според качеството.

Част от т. нар. кратери в колекцията на Васил Божков, IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. Цената им зависи от това колко са запазени, от стила на изображенията и др. и обикновено варира между 10 и 50 хил. евро според качеството.Статуя на възрастна жена, II-III век. Бронзови статуетки на Венера (вляво и вдясно), I-III век. В средата са статуетка на Меркурий, II-III век, и глава на млад мъж (бюст на император), IV век.Сребърни съдове, I век пр. Хр.-I век сл. Хр.Бронзови фигурки на животни, I-III век.Кратери, V век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. В българските музеи няма толкова богата колекция от кратери.Бронзови кинжали и върхове на копия от XVIII-XVI век пр. Хр., от къснобронзова и ранножелязна епоха. Сребърни съдове с позлата (вляво) и от чисто сребро , II-IV век пр. Хр.Мраморни глави на Дионис, Аполон и на сатир (вляво) и статуя на Хигия, II-III век.Сребърни съдове от IV век пр. Хр.Сребърни украшения за дрехи (вляво) и златни нагръдници (вдясно), IV-III век пр. Хр.Бронзови статуетки на (отляво надясно) Атина/Минерва, Юнона и Асклепий, II-III век.Златни украшения, IV-III век пр. Хр.Кратери, V-IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. В българските музеи няма толкова богата колекция от кратери.Сребърни украшения (вляво) и златни медальони с полускъпоценни камъни (вдясно), I-III век.Бронзови бюстове-балсамарии, I-III век.Мраморни фигури (вляво) и статуя на вълк от варовик (вдясно), I-III век.Украшения, гривни, пръстени с гема, I-III век.

.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.