Успехът на интернет-браузъра Firefox създава проблем

През 2004 г., 26-годишният уеб предприемач Месина застана зад разработването на Интернет браузър с отворен код, който да бъде конкурент на Internet Explorer на Майкрософт. Роди се Firefox (Файърфокс), който от тогава насам записва все повече и повече победи.

(Б. р. – Firefox се предпочита от познавачати в България пред Intermet Explorer заради по-голямата бързина и удобства за работа, повече функции, също и заради по-малката вероятност за проникване на вируси през Интернет. Браузърът може да се изтегли безплатно тук, има и версия на български език. Повече за Mozilla Firefox виж www.mozilla.org/).
Днес хората, които стоят зад Файърфокс са изправени пред няколко дилеми. Какво да правиш, когато продукт с отворен код стане наистина успешен? Каква част от печалбата се полага на доброволците, допринесли за продукта?

Между 1000 и 2000 доброволци, са помогнали за създаването на завършения Файърфокс, поне според фондацията Mozilla (Мозила), която разпространява браузъра. Приблизително 10 000 души тестват програмата преди да е готова, а други 80 000 се грижат новината за нейното излизане да се разнесе по света.

Г-н Месина застана и зад проекта Spread Firefox (Разпространи Файърфокс), който да промотира отвореният код, стоящ зад браузъра. Кулминацията на всички усилия беше кампанията за набиране на средства, след която реклама на Файърфокс се появи във вестник „Ню Йорк Таймс“. Тя беше на цели две страници, по дизайн на Месина, и се появи на 16 декември 2004 г.

На лявата страница на рекламата в „Ню Йорк Таймс“ с малки букви са изписани имената на всички съавтори на програмата Файърфокс (цъкни върху илюстрацията да увеличиш, вижда се чрез Адоб Акробат). Браузърът Файърфокс е предпочитан от познавачите, защото не допуска вируси.

„Около 10 000 души дадоха по пет долара, не много повече, за да може това да се случи,“ разказва Месина.

Кампанията на Файърфокс се е доказала като много успешна, твърди Мичел Бейкър, претседателката на нетърговската организация Мозила, която организира целия проект.

„Доколкото можем да изчислим, между 75 и 100 милиона души използват Файърфокс,“ казва тя. „Тези хора не са си купили програмата. 75 милиона души по целия свят са решила да сложат на компютъра си софтуер с отворен код.“

Според изчисления на други специалисти, Файърфокс държи около 15% от пазара, Internet Explorer има повече от 78%, а Safari (Сафари) на Apple държи по-малко от пет процента. За Мозила работят 90 платени служители, като компанията има повече от 100 милиона долара чиста печалба за последните две години.

От Мозила планират да направят достатъчно пари, така че бизнесът им да се разраства. Неочаквано голяма печалба ги сполетя и под формата на договор с Google (Гугъл). Както всички търсачки, и Гугъл се бори за повече влияние сред браузърите. След сделката с Мозила, Гугъл автоматично е начална страница за всички, току-що инсталирали Файърфокс. Директно има и мини Гугъл търсачка, точно до полето с уеб адреса. За последните две години тази сделка донесе повече от 100 милиона долара за Мозила. Гугъл има подобен договор и с продукта на Apple Сафари.

За сега обаче никой не е измислил как да финансира проекти с отворен код и същевременно да остане независим и некомерсиален. Wikipedia например, разчита на дарители, но някои от лидерите й обсъждат стъпки към някакъв вид спонсорство или реклама.

Само благодарение на Гугъл, доходите на Мозила скочиха от 6 милиона през 2004 г., до повече от 52 милиона на следващата година. В следствие на това, през 2005 г. фондацията създаде помощна организация Mozilla Corporation, отново начело с г-жа Бейкър, която да се грижи за нещата около договора с Гугъл.

Според нея съюза с Гугъл е естествен и е обмислян още преди официалното излизане на Файърфокс. „Имахме много отдавна бета версия на програмата, която включва Гугъл. За това ние първи започнахме преговорите с тях.“

Мич Кейпор, член на борда на Мозила, казва, че решението за обвързване с Гугъл е било лесно. „Винаги съм си мислел как нашият проект може да стане финансово стабилен,“ казва той. „ Силно вярвам, че да просиш не е правилният бизнес модел. Изчакахме да стане очевидно, че има пари във вградените в браузъра търсачки и използвахме възможността да се свържем с Гугъл.“

Но свързването доведе и до някои промени. Със създаването на корпорацията, която да се грижи за финансите, цялата структура на Мозила стана много по-непрозрачна. От части това е поради настояването на Гугъл нейните сделки и споразумения винаги да остават в тайна, казва Мич Кейпор. От Гугъл отказаха коментар за тази статия.

Тъй като прозрачността е един от принципите на Мозила, според Кейпор е имало известно напрежение около условията на сделката с търсачката. Друго усложнение, което се появява за Мозила е, че все повече критици твърдят, че фондацията вече работи като част от Гугъл. Според тях Гугъл си е осигурил собствена търсачка, така че да разработва уеб-базиран софтуер без да се влияе от основният си конкурент – Майкрософт.

Някои блогъри в САЩ също обвиняват Мозила, че повече от половината от хората, които допринасят за нейния отворен код работят и за Гугъл. От Мозила категорично отрекоха подобни твърдения.

Не на последно място, остава проблемът какво Мозила да прави с всичките тези пари, или поне с частта, която не се реинвестира във Файърфокс. Според г-жа Бейкър, всички пари да се раздават на доброволците не е най-добрата идея, въпреки че много от тях се оплакват от липса на подходяща техника.

Мозила по-скоро ще предпочете да отдели пари за „общественополезни цели“, както се изразява Кейпор. За тази цел фонацията търси нов изпълнителен директор, който да се фокусира именно върху такива проекти. Все още обаче не е изяснено какво по-точно се разбира под „общественополезен проект“. Според Бейкър трябва да се пита самото общество, макар че „и то не знае със сигурност къде трябва да отидат такива големи суми пари.“