2011: Какво иде след политическите катаклизми?

Ройтерс

След като през първото тримесечие разтърсващи политически катаклизми в Близкия изток тласнаха нагоре цените на петрола с около 20 долара, инвеститорите и компаниите се опитват да измерят политическите рискове за останалата част от 2011 година.

Въпреки че, както изглежда, световните фондови пазари са на положителна територия в края на тримесечието на фона на надеждите за силен икономически растеж, много пазарни играчи и корпоративни плановици признават, че вероятно политиката ще определи каква ще бъде останалата част от годината.

През миналата (по-миналата – бел. пр.) седмица всекидневните ходове на пазарите на петрол и какао бяха диктувани от приливите и отливите на новите граждански войни в Либия и Кот д’Ивоар. Плановете на компаниите за непредвидени случаи бяха подложени на изпитание до краен предел от Либия, по-широката „Арабска пролет“ и земетресението в Япония.

Отхвърлянето на мерките за икономии от португалския парламент през март показва, че дълговата криза в еврозоната далеч не е свършила. А политическите опити за справяне с нея бяха допълнително подкопани от поражението на канцлера Ангела Меркел на важни местни избори, след като опонентите й извлякоха полза от ядрената криза в Япония.

На заден план множество значими геополитически въпроси – от нарастващото напрежение между Израел и съседните страни до конфликта на Корейския полуостров и може би обтегнатите отношения между Запада и Китай – „къкрят“ на по-висока температура, отколкото през предишните години.

Пазарни играчи ветерани твърдят, че не са виждали такъв широк обхват от политически двигатели на пазара от началото на 90-те години (на миналия век), когато падането на комунизма, първата война в Персийския залив и кризата на Европейския валутно-курсов механизъм се изредиха пред кратки интервали. Те допълват, че такива събития често разстройват икономическите и пазарните модели и много пазарни играчи са твърде млади, за да имат опит в боравенето с тях.

„Финансовите пазари се справят много, много зле с политическия риск“, коментира Пол Донован, главен глобален икономист в UBS. „Не че много търговци си дават сметка за какво изобщо става дума“.

И докато една малка част икономисти и пазарни анализатори се опитаха да създадат модели, чрез които да прогнозират коренни промени (революции) или да започнат числено да определят политическите заплахи, други просто следят по-внимателно новините, за да реагират бързо на събитията.

В крайна сметка може никога да не стане възможно да се прогнозира, че самозапалването на продавач на зеленчуци в Тунис би предизвикало размирици в пет-шест държави и война в Либия – или че японското земетресение би могло да повлияе на изборните резултати в Германия.

Чарлз Робъртсън, главен глобален икономист в Renaissance Capital, посочва, че някои (играчи – бел. пр.) на пазарите се ориентират към една променлива, която горе-долу могат да моделират – времето – като насока за близкото бъдеще по улиците на Близкия изток.

НАБЛЮДАВАНЕ НА ВРЕМЕТО?

„Оформя се консенсус, че (…) политиката ще се охлади с покачване на температурите, така че май – септември ще бъде по-спокойно“, допълва Робъртсън, но в по-дългосрочен план според него размириците в региона ще бъдат подновени.

Предвид изборите, които догодина предстоят в САЩ, Франция, Русия и бъдещата промяна на ключови лидерски позиции в Китай, много политици вероятно ще съсредоточат вниманието си върху вътрешни въпроси – затруднявайки още повече координацията за справяне с проблемите на глобално равнище.

Консултантски компании за анализ на политически рискове като Eurasia Group, твърдят, че забелязват нарастване на търсенето на техните услуги, тъй като инвеститорите се опитват да преценят кои кризи биха могли да излязат извън контрол и кои могат постепенно да отшумят.

„И точно тук идва експертното мнение“, отбелязва президентът на Eurasia Group Иън Бремър. „Има рискове, които трябва да следите внимателно, но има и някои, които биват преувеличавани“, допълва той.

Според Бремър богатите на петрол господари на Персийския залив – особено производител номер едно в света Саудитска Арабия – са по-силни, отколкото някои предполагаха и би трябвало да устоят на продължаващите протести сравнително незасегнати.

Рискът конфликтът в Близкия изток да се разрасне остана малък, посочва той. Опасността обаче рязко нарасна с ескалиране на израелско-палестинското напрежение и засилване на вътрешния натиск върху управниците в Сирия и Иран, което би могло да ги накара да заемат по-твърда антиизраелска линия.

Бремър е на мнение че Европа може да очаква още улични размирици като видените в Лондон в края на миналата (по-миналата – бел. пр.) седмица – отново някои от най-тежките от две десетилетия – но със сравнително по-слабо политическо въздействие.

СЕВЕРНА КОРЕЯ, КИБЕР ЗАПЛАХИ

Макар че Северна Корея е относително спокойна тази година след смъртоносния трансграничен артилерийски обмен с Южна Корея и потъването на военен кораб миналата година, според него (Бремър) тя остава водеща заплаха за световната икономика преди вероятна промяна в управлението.

Нарастването на кибер атаките също може да има непредсказуеми последици, отбелязва той. Все повече държави се оплакват от засилени хакерски и други атаки, за които е обвиняван Китай. Експертите по сигурността обаче твърдят, че често е невъзможно да се докаже пряко държавно участие в тях.

Като цяло нарастващото съперничество между нововъзникаващите сили като Китай и развитите страни като САЩ ще даде най-голямо отражение върху валутите, суровините и други активи през идните месеци и години, коментира Бремър.

„В действителност глобалното ребалансиране и последиците от кризата (финансовата) движат този засилващ се политически риск“, допълва той. За някои, замаяни от събитията от последните месеци, основната поука е просто да се очаква неочакваното.

Един високопоставен представител на петролния сектор заяви, че всички експертни оценки по света са схванали само едно нещо досега: „Основното ми заключение тук е, че никой не изглежда способен да прогнозира сегашните събития“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.