Филип Лхамсурен – един сървайвър за душата на човека

Този разказ ни води към Изтока в далечната тайга на Сибир и Монголия, където студът властва през по-голямата част от годината. Земя на вълци, антилопи и коне – там цивилизацията настъпва бавно, осуетена от законите на дивата природа и вековните традиции на номадите.

Филип Лхамсурен търси първите и единствено известни корени на потеклото си. Наполовина монгол, наполовина българин, внук на тогавашния министър-председател – Номтайшир Лхамсурен, и Намсрайджав – първата жена лекар, син на талантливата художничка и преподавател по изкуства Ганханд Лхамсурен – и тримата починали, – той има своите въпроси към миналото. Но в това пътуване се преплита още една посока, невидима и важна – тя е към изначалната природа на човека, към самия себе си, а оттам и към ценностите на живота.

В този смисъл книгата „Душата на човека“ не води читателя към приключения, но сама си проправя път към него, концентрирала в себе си светоусещането за значимостта на човешкия живот, неговата свободна и непреходна същност. За кристалните мисли и прозорливото съзнание на автора, разбира се, способства широтата на пейзажа на многовековната степ, както и силуетите на непристъпните в студ свещени планини, където, ловувайки, мъжът трудно оцелява.

Едва навършил тридесет и една години, Филип има зад гърба си наситена житейска биография и нелека съдба. Още дете, той заминава с майка си за Пекин, където в бежански лагер две години семейството очаква позволение да емигрира в западна държава. Властите ги принуждават да се върнат обратно.

В България двамата се местят от квартира на квартира. Бедността и тесните рамки на комунизма се превръщат в постоянно дебнеща сянка за тях. Принудени са да разпродадат цялото си имущество, в това число картини и антични предмети на изкуството. Филип често остава на улицата и там опознава живота на момчетата извън закона.

Една вечер майка му, Ганханд, слага в ръцете му билет до Монголия и настоява да замине. Филип не е съгласен и бяга от вкъщи, но след няколко сутрини стига до летището и отпътува в уречения час. Желанието на Ганханд става по-силно от неговото собствено и така връзката между син и майка расте. Тази кармична сродност между двамата се пренася и на страниците, в които ясно се долавя силното й присъствие.

В Монголия се отдалечава от пошлостите на уличния живот и се влюбва в степта и нейните безкрайни хоризонти. Запознава се с шайка местни ловци на вълци и в продължение на две години ловува.

Връща се в България, за да изпрати майка си в нейните последни месеци. Останал сам, спи на улицата или намира подслон в ресторанта на малка китайска общност в София. Сменя различни професии и градове. Навършил двадесет и шест години, заминава за Франция и постъпва в Чуждестранния легион.

Чувството за лична свобода се оказва по-силно от получените привилегии като френски войник и се връща отново в София. Продължава да пътува. През 2008 г. стига до Панама като част от телевизионния проект „Сървайвър“. Следващата му планирана посока отново се оказва Монголия. Успява за трети път да се докосне до нея през зимата на 2009 г.

Именно оттук започва разказът за пътуването на човека назад към корените и напред към стремежите и мечтите. И за разлика от предишното пътуване, когато негово предизвикателство е убийството на вълци в степта, сега е воден от любопитство към живота и неговия смисъл. Текстът разкрива търсенето на вярата, на любовта, на елементите, от които е съставена душата.

Беседвайки смело и искрено с живота, авторът разкрива себе си в дълбочина и споделя прозрените в мълчание истини по време на трудните месеци в зимната монголска провинция. Склонен към отшелничество и самоанализ, той не престава да записва в многобройните си тетрадки ярките впечатления и преживявания по пътя. В съставените по време на лов и работа наброски постепенно израства книгата „Душата на човека“, а заедно с нея и истините, до които достига порасналият вече мъж, и неговите стремежи към пълноценен живот, семейство и любов.

Връщайки се в България, той вече гледа с други очи на града и забързания ритъм на хората. Вместо устои, вижда загуба на индивидуалност, повсеместна манипулация и комерсиализация, които логично водят след себе си разруха не само в рамките на града, но и на света. Гибелното му предчувствие за съдбата на човечеството, далеч от хармонията с природата води нищо неподозиращия ни ум до събития, често пагубни и страшни за обикновените представи на хората.

Съпреживявайки случващото се, неусетно читателят се пренася в свое собствено пътуване към дълбините и скоро си припомня затаените си желания и мечти. Изплува въпросът за смисъла на живота, за съкровените и важни истини и за силата на вярата, която лежи в сърцето на всеки един от нас.

Тази книга не се чете на един дъх, нито за един ден, но постепенно, както търпението, руши илюзиите на реалността и дава нови възможности и посоки за мисълта.

Предговор към „Душата на човека“ от Филип Лхамсурен, подготвена от „Сиела“.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.