НАТО без САЩ затъва в Либия

Асошиейтед прес

Настояването на американския президент Барак Обама, че НАТО, а не САЩ, трябва да поеме командването на операцията срещу въоръжените сили на Муамар Кадафи, разкрива сурова истина за един съюз, който никога преди не е водил военновъздушна кампания, в която САЩ остават на заден план. Дори срещу толкова слаб враг като Либия НАТО се нуждае от подкрепата на американската мощ, за да води ефективна война.

Не става въпрос за това, че 27-те страни членки на НАТО имат твърде малко бойни самолети, пилоти или бомби. Проблемът е, че докато някои страни като Франция и Великобритания желаят да участват на сто процента, други са ограничили ролята си до небойни действия, а трети са решили да не участват изобщо във военен аспект.

Всички са свикнали със съвсем друга подредба, в която САЩ поемат водачеството и носят основната част от товара на бойните действия. Това не е учудващо, като се има предвид, че НАТО е създадена през 1949 г. като ръководена от САЩ сила срещу заплахата от съветско нашествие в Западна Европа.

Предполагаше се, че Либия е нещо различно. В речта си от 28 март, в която обясни мисията на американската общественост, Обама описа Либия като поучителен пример за проблем, който не заплашва пряко американската сигурност. Това означава, че макар да е редно САЩ да помогнат за защитата на цивилното население там, те не трябва да носят сами това бреме, каза Обама.

„Истинското лидерство създава условията и коалициите, за да могат и други да се изявят, да работят със съюзи и партньори, така че да понесат своя дял от товара и да платят своя дял от разходите,“ каза Обама. Той изрази пълна увереност, че НАТО, като „нашия най-ефективен съюз“, ще може да поддържа натиска върху сухопътните сили на Кадафи, които не бяха унищожени при първоначалното въздушно нападение, водено от САЩ.

По времето на речта на Обама, НАТО тъкмо бе обявила решението си да поеме пълна отговорност за командването на операцията в Либия, а САЩ да осигурят подкрепа, например пилотирайки повечето от самолетите за разузнаване и наблюдение на бойното поле, както и самолетите-цистерни, които зареждат с гориво натовските изтребители. „Заради това преминаване към по-широка, базирана на НАТО коалиция, рискът и цената на тази операция за нашите военни и за американските данъкоплатци ще бъде значително намалена“, каза Обама.

Но доколко ефективна се оказа тя, предвид снижената американска роля? Коалицията не успя да спре настъплението на Кадафи към Мисрата – единствения голям град в западната част на Либия, който е отчасти под контрола на бунтовниците. Нито пък самолети на НАТО съумяха да обърнат в бягство силите на Кадафи, които застрашиха източния град Адждабия.

Надеждите на бунтовниците за военна победа избледняха насред призивите за по-агресивна военновъздушна кампания на НАТО и САЩ, а някои членки на НАТО дори се оплакаха от половинчатите усилия. Някои от членовете на съюза се упрекват взаимно, а други обвиняват САЩ за военния застой.

Както отбеляза вчера Ханс Бинендийк, вицепрезидент на изследователската катедра в Университета за национална отбрана и водещ американски специалист по НАТО, вече е станало ясно, че решението на Обама да изтегли на втори план американските военни в операцията в Либия съдържа в себе си скрито предизвикателство към НАТО. А то гласи: „Ха да видим какво може да направите сами“. „То може също да бъде отрезвяващ урок за европейците да разберат, че е много трудно за тях да извършват тези операции без участието на САЩ,“ каза той в интервю.

Не на последно място сред причините за неговия извод е огромната разлика между разходите за отбрана на САЩ и на техните съюзници. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обича да казва, че ако преди 10 години САЩ са поемали под 50 процента от разходите за отбрана в НАТО, сега се приближават към 75 процента. А разликата изглежда ще продължава да расте, каза шефът на НАТО, дори и с очакваното орязване на отбранителния бюджет на САЩ.

Това обяснява защо в Либия САЩ са извършили повече нападателни мисии, отколкото накараха мнозина да повярват, че ще направят, след като предадоха на НАТО контрола върху операцията на 4 април. Служители на Пентагона разкриха вчера, че след предаването на командването, американските самолети за електронна война – които имат възможности, несравними с тези на която и да е членка на НАТО – са пуснали на три пъти бомби срещу ракетни установки на либийската ПВО. Тези мисии помогнаха да се прочисти небето, за да може НАТО да изпрати въздушни патрули, чиято цел бе да „заземят“ военновъздушните сили на Кадафи.

Запитан дали САЩ могат да бъдат убедени да поемат по-голяма роля в либийската операция, говорителят на Държавния департамент Марк Тонър каза, че въпросите за усилията на НАТО ще бъдат коментирани по време на срещата на външните министри на алианса днес и утре в Берлин. Тонър загатна обаче, че САЩ няма да размислят.

„Смятаме, че НАТО е напълно способна да извърши тази мисия“, каза Тонър.
Решението на Обама този месец да изтегли американските сили от офанзивни въздушни операции, бе добре пресметнат риск, че европейците с помощта на Канада и на нечленуващите в НАТО Катар и ОАЕ могат да довършат мисията в защита на либийските цивилни и без огневата мощ на САЩ. Те може и да успеят, но това, което стана ясно през последните дни, е че вероятно ще им бъде необходимо повече време, отколкото ако САЩ бяха останали начело.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.