Франция и Африка – реципрочната корупция

в. Ню Йорк таймс

Президентът Никола Саркози, който внезапно въвлече Франция във войните в Либия и Кот д’Ивоар, изглежда се връща към старите времена на френската политика в Африка, известна като Франсафрик, когато Париж и френската армия диктуваха политиката в бившите колонии и жънеха икономически облаги. Френските войски и хеликоптери изиграха ключова роля за приключване на драмата в Абиджан, като унищожиха тежките оръжия, обстрелваха президентския дворец на победения кандидат Лоран Гбагбо и направиха възможно арестуването му. Франция е и страната, която най-много настояваше за намеса в Либия в полза на опозицията срещу полковник Муамар Кадафи.

Саркози и външното министерство обаче отхвърлят предположенията за връщане към колониалното минало и подчертават, че и в двата случая Франция действа с мандат на Съвета за сигурност на ООН, който разреши употребата на сила в защита на цивилното население. Френски служители сочат също, че Либия е била колония на Италия, но не и на Франция, че френски войски не са арестували Гбагбо и че Париж със закъснение е разбрал колко дълбок е гневът на народа в бившия му протекторат Тунис.

Мотото на Саркози за Африка бе „нито намеса, нито безразличие“. Колониалната империя на Франция обхващаше по-голямата част от Северна и Западна Африка, от Алжир до Кот д’Ивоар. Колониите постепенно получиха независимост през 60-те години на миналия век, но Франция все още има войски, базирани в Африка, и тесни икономически, политически, езикови и лични връзки с бившите си колонии, които като цяло правят Франция по-значима в света.

Продължават обвиненията, че Франция взема страна, за да подкрепи нови президенти или да свали стари, за незаконни политически помощи и отплати, за паралелна, но отделна политика от страна на Елисейския дворец (президентството) и Ке д’Орсе (министерството на външните работи). Вестниците например писаха за приятелството на бившата съпруга на Саркози, Сесилия, с френската съпруга на противника на Гбагбо, Аласан Уатара, а Гбагбо заложи доста на антифренските настроения в усилията си да запази властта.

Френският вестник „Либерасион“ писа за Кот д’Ивоар, че „макар и базирана на резолюцията на ООН и подкрепяна от страните в региона, тази френска мисия прилича на интервенциите от миналото и рискува да бъде възприета като такава от младите африканци“. 50 години след африканската независимост Франция „отново се озова на фронтовата линия в континент, комуто Никола Саркози обеща подновено приятелство, край на старите привилегии и военната намеса“.

Ашил Мбембе, камерунски историк и критик на френското участие в Кот д’Ивоар, каза, че Франция продължава да подкрепя африкански диктатори, като спомена лидерите на Габон, Камерун, Конго, Чад и Того. Той видя „приемственост в управлението на Франсафрик – тази система на реципрочна корупция, която от края на колониалната окупация свързва Франция с африканските й довереници“.

Албер Буржи, професор по право и брат на Робер Буржи, адвокат, който помагаше по въпросите, свързани с Африка, на Жак Ширак и неговите приемници, писа в „Монд“, че Кот д’Ивоар „преживява отново спомените, понякога ужасяващи, за безбройните изстъпления на френската политика в Африка от 1960 г. до днес“. Той припомня думите на Луи дьо Гиренго, бивш външен министър, който каза през 1978 г., че „Африка е единственият регион в света, където Франция може да се възприеме като велика сила, способна да промени хода на историята с 500 мъже“.

Други историци и анализатори обаче предполагат, че Саркози е бил искрен, когато каза, че неговата африканска политика ще акцентира върху партньорството, а не покровителственото отношение, и отбелязват, че той не споделя същите отношения с Африка като предшествениците си, най-вече Ширак и Валери Жискар д’Естен, който се прочу със скандала за африканските диаманти, за които се твърдеше, че са получени като подарък.

„Саркози не гледа носталгично към бившите колонии и аз смятам, че няма някаква реална промяна в неговата африканска политика“, каза Антоан Глазер, бивш главен редактор на африканското издание „Летр дю континен“ и съавтор на „Сарко в Африка“ и „Как Франция загуби Африка“. Той добави: „Политиката е все още белязана от реалполитик и прагматизъм. Саркози набляга повече на политическите, дипломатическите и геостратегическите възможности на момента“.

Саркози някак е „хванат в капан“ в Кот д’Ивоар, където френските войски защитават хиляди френски граждани в Абиджан, а ООН иска от тях да прекратят конфликта с Гбагбо, който лоялните на Уатара войски изглежда не успяват да приключат конфликта, каза Глазер. Дори през 2002 г., когато френски войници пристигнаха, за да разделят двамата съперници в гражданска война, Франция не взе страна. Това бе значително отдалечаване от колониалната политика. „Но с присъствието на френските войски, дори с мандат на ООН, винаги е налице фантасмагорията за Франсафрик, колониалното минало. Франция все още не може напълно да обърне страницата“, допълва той.

Стивън У. Смит, бивш редактор за Африка в „Монд“, съавтор с Глазери, сега преподавател в университета Дюк, каза, че Франция не се връща към периода на Франсафрик, който до голяма степен свърши в средата на 90-те години и е най-тясно свързван с Жак Фокар, който управляваше Африка по времето на Шарл дьо Гол. „Саркози не се интересува от Африка и я възприема повече като досада, отколкото като актив“, смята Смит.

Африка е важна по отношение на енергетиката и имиджа на Франция, подчерта той, но френското присъствие и влияние в бившите колонии е доста намаляло със смяната на поколенията и политиката. Както дългият период на Дьо Гол свърши във Франция, така свърши и управлението на африканските бащи на независимостта, повечето от които получиха образованието си във Франция или дойдоха на власт с нейна помощ, и демокрацията отслаби някога ефективните партньорства.

„Франсафрик бе френско-африканска конструкция, сделка, сключена с африкански лидери, които знаеха какво правят“, посочва Смит. С течение на времето и политиката сделката прерасна в корупция, тайно политическо финансиране и повече лични отношения. „Фокар гарантира приемственост, която не е възможна във Франция днес, а африканските бащи на независимостта бяха на власт дълго време“, смята той. „Когато започна да има повече демокрация и смени на властта, системата се разпадна“.

Днес Франция има малко корпоративно участие в главните икономически стълбове на Кот д’Ивоар – какаото, кафето и петрола, уточнява Смит. През 80-те години имаше 50 000 френски преселници в страната, а сега броят им е 12 000, от които най-малко 7000 са с двойно гражданство. Франция има участие в строителството, електричеството и телекомуникациите, но има по-големи инвестиции в нефранкофонска Африка. Франция е едва на пето място във вноса и износа, докато Нигерия е на първо. Въпреки това френски бизнесмени инвестират в цяла Африка, а мнозина се чувстват свързани с френскоговорящата бивша колониална империя. Специалната френска смесица от обвинения и вина за африканския колониализъм обаче е някаква реликва, категоричен е Смит.

„В периода на Франсафрик имаше много малко дисидентски гласове във Франция“, каза Смит. „Има някакво преоткриване, търсене на душевност, което е също търсене на идентичност. Мнозина французи не гледат на Африка такава, каквато е, а виждат себе си като в огледало, предимно като злодеи, но понякога като помощници“. Но отляво и отдясно, в центъра винаги е Франция, каза Смит. В стеснения френски свят на медиите, който може да си позволи малко чужди кореспонденти, присъствието на африканския народ намалява, каза той. Либия и Кот д’Ивоар представляват някаква „карикатура на Франсафрик“, каза депутатът социалист Франсоа Лонкл. Но както каза Глазере, „докато Франция има войници на африканска земя, двусмислието ще съществува“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.