Европа си затваря очите пред предизвикателството на миграцията

Нелегални имигранти, задържани в Гърция. Снимка: елласнау

Европа се е заела с отблъскващото упражнение да си измие ръцете от отговорността за съдбата на мигрантите, бягащи от Северна Африка. В продължение на шест часа в неделя френските власти блокираха на границата влаковете с туниски бежанци от Италия. Това позорно за Франция поведение бе крещящо нарушение на Шенгенското споразумение, което гарантира свободно движение в континентална Европа.

Но поведението на Италия с нищо не е по-добро. Италианското правителство, чието единствено желание е близо 25-те хиляди мигранти, пристигнали в Италия от Северна Африка през последните месеци, да се махнат, им издаде хиляди временни разрешения за престой, с които те могат да пътуват свободно из Европа. Италианските власти знаят, че повечето бежанци от Тунис имат роднини във Франция – някогашната колониална сила, и ще се отправят натам при първа възможност. И двете страни искат да прехвърлят проблема на някой друг.

Поведението и на двете страни е особено осъдително, защото и Франция, и Италия носят голям дял от отговорността за хаоса в Северна Африка. Италианският премиер Силвио Берлускони поддържаше много близки отношения с либийския диктатор Муамар Кадафи, който се нахвърли зловещо срещу собствения си народ.

По същия начин Франция имаше близки отношения с режима на Зин Абидин бен Али в Тунис, преди той да рухне и да предизвика верижна реакция от бунтове в арабските страни. Ако Франция и Италия не бяха подкрепяли толкова дълго време репресивни режими в Северна Африка, може би тази криза нямаше да достигне сегашните измерения.

Нещо повече, френското правителство на президента Никола Саркози оглави военната интервенция в Либия, която я дестабилизира и застрашава живота на хиляди хора. Въздушните бомбардировки имат хуманитарно оправдание, но те няма да останат без последици. Една от тях е бежанският поток. Франция не изглежда подготвена да посрещне тези последици. Ентусиазмът, с който френският президент бомбардира Кадафи е съчетан с не по-малка решителност да попречи на либийските бежанци да стигнат до отсрещния бряг на Средиземно море.

Европа трябва да бъде единна в подхода към проблемите по южната й граница. Всички страни трябва да свършат своята част от работата – или да приемат бежанците, или да поемат разходите за настаняването им. Ясно е, че страните, които са най-близо до бежанския поток, като Италия и Малта, имат нужда от специална подкрепа. Италианското островче Лампедуза, което е само на 25 мили от туниския бряг, се пука по шевовете през последните седмици. Но бежанският поток е проблем, който издига предизвикателство пред цяла Европа.

Въпреки това европейските лидери му обръщат гръб. Континентът сякаш се затваря в себе си. Успехът на антиимигрантската партия Истински финландци на изборите във Финландия през уикенда е проявление на много по-широка тенденция в Европа. В същия дух британският премиер Дейвид Камерън обеща миналата седмица да намали имиграцията в Обединеното кралство. Министърът на международното развитие Дейвид Мичъл каза вчера, че Великобритания ще финансира евакуацията от либийския град Мисрата на 5000 работници от Египет и Бангладеш. Сигурно е обаче, че ако тези работници пожелаят да дойдат във Великобритания, нашето правителство няма да се втурне да ги спасява.

Потокът от отчаяни хора, които искат да се доберат до европейския бряг на Средиземно море, се дължи на политическата нестабилност в арабския свят. Вероятно по-късно през това столетие те ще бъдат последвани от екологични бежанци, които ще търсят спасение от неудържимите климатични промени в Африка южно от Сахара. Европа трябва да бъде единна, ефикасна и хуманна в подхода към бежанците, идващи от юг. Сегашните събития може да се окажат подготовка за онова, което ни чака.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.